Westlife е любимата ми бой банда от детството до днес. Впрочем - те вече не са момчешка група. Те са зрели мъже, които наскоро издадоха новия си музикален албум - Spectrum. Заглавие, което е напълно подходящо за албума, който изобилства от разновидности звучене и е широкообхватен, но в същото време не е хаотичен, разпилян, а с брилянтна концепция и конструкция. 2019 г. от втората си половина нататък ми даде усещане лавина от страсти и трепети. Попаднах на новите песни на Westlife. Те се появяваха постепенно в хода годината и ме пренесоха в други пространства, където за миг забравях злободневието. Всеки продукт имаше последователност. Определено са работили със замисъл.
Първоначално с видеоклипове бяха реализирани "Hello my love", "Better man", "My blood". Това е моят личен топ 3 с парчетата от албума. Всъщност някой бе казал, че думата "парчета" не е особено резонна, когато говорим наистина за издържани музикални композиции. И е прав този някой. Westlife са създали наистина изключителна компилация от последните си произведения, които за мен са със знака на изкуството.
Момчетата, които пееха I lay my love on you, If I let you go и още други любими за мен песни, с които са станали популярни, днес застават пред нас с нов имидж - по-улегнали, по-осъзнати, както приляга на мъже на тяхната възраст. Доловима е зрелостта им като музиканти. Те са укрепнали и в това отношение и това се усеща от всеки акорд, дъх, фраза. Песните са изпълнени с чувство и са пресъздадени така, че да не оставят индиферентна нито една аудитория.
"Hello my love" е специална, пилотна. Тя е приканваща, убеждаваща и позитивна. "Better man" е изумителна, нежна, драматична. Настръхвам от нея. Тя е песента обещание. "My blood" отразява в най-висока степен промяната в Westlife - защото те вече са родители. Клипът е приказен и безумно личен и реалистичен едновременно. На тази песен плача чисто, от сърце. Това са нещата от живота, казани простичко. Защото вече е друго, когато имаш наследници. Друго е и когато знаеш, че и ти си наследник на някого. Това е песен за семейството, за гените, силата на кръвта, свързаността и безграничната и безусловна обич, надживяваща времето.
"Dynamite" и "Dance" са свежарски, танцувални и предназначени за по-младежката група почитатели. Отговарят напълно на духа на времето. "One last time" е мистична, красива, авангардна. "Take me there" бих определил като композиция с ударен заряд, хитов потенциал и запомнящ се рефрен. "Repair" е поредното интересно предложение, с добра хармония в припева, с изразителни куплети. Поднесена е музикантски и изтънчено. Китарите в "Without you" са ми любимата част от песента. И тук припевът е отличителният и съществен фрагмент от структурата на песента. "Love" е сладка, ритмична и създава приповдигнато настроение.
"Another life" е прекрасна за завършек и един от фаворитите ми в албума. Кантото е прилежно и докосва най-тънките струни на душата. Динамиката е експресивна. Изграждането на баладата прилича на настроението, което носят някои от композициите на Ed Sheeran. Малко ме натъжава, но не съжалявам, защото важното е да се изпита емоция, да не останеш безразличен.
Благодаря ви, момчета, не просто, че останахте верни на себе си и усещанията си, а че ги надградихте. И че с този албум сте на по-високо ниво и като хора, и като изпълнители. Прецизна сонористика, сполучливи аранжименти и смесване, чудесна мелодична линия и смислени, съкровени текстове. Албумът е с дълбочина и звучи скъпарски. Световната музика има нужда от Westlife! Те творят със своя почерк, разпознаваеми са и държат достойно своето място в музикалния свят и днес. В моето сърце вече има запазено място и за този албум. Вярвам, че много меломани ще открият частица от себе си в него.
Снимки: https://www.westlife.com/photos/ и личен архив
