На българския музикален небосклон има едни двама души, които нямат аналог. В такава съзидателна хармония, толкова изразителни поотделно и заедно, отдадени безкрайно на професията си... Артист-изпълнители от най-висок ранг. Те не просто излизат по задължение за поредния концерт. Нито правят концерти просто за престиж и колкото да отбият номера. Видях и го чух... Те наистина са носители на онзи заряд, който притежават само призваните. Това са те - дует Ритон. Защо са вечни ли? В следващите редове ще ви обясня.
Преди време, когато бях малък, се разхождах из центъра на град Пазарджик, от където са родом майка ми и нейните родители. Обикаляйки с дядо, попаднах на един щанд - под формата на количка, и до днес го има, където се продават пшенични пръчици или още т.нар. крокита/зрънчовци в пакет с награда по избор вътре. Аз си избрах да има видеокасета. Тъкмо бяха взели лека-полека да излизат от мода. Беше някъде 2001-ва. Аз и до днес пазя силен сантимент към аудио- и видеокасетките. Та... отворяйки пакета, изпитах някакъв необясним трепет. Все пак си е изненада. И хоп - дует Ритон и концертът им в НДК през 1998-ма. "Купете сърцата ни". В концерта бяха включени изпълнения на парчетата от актуалния тогава албум "Болка от любов" и други, стари хитове. Гледал съм ги в захлас. Преди това дядо ми обясни какво ме очаква. Каза: "Това са едни двама творци, които не излизат на сцената само да си изпеят песента. Те горят на сцената. Пеят на живо, танцуват, имат балет, статисти, сценография, декори, ефекти". И аз се уверих лично в думите му. Впоследствие изтърках касетката от въртене. Пазя си я и до днес. А песните са вече в сърцето ми и нямат излизане от там.
По това време излязоха денс парчетата "Как си, амиго", "Цяла нощ". Толкова са ми носталгични, защото са адски модерни като саунд, клипове, визия, та дори и към днешна дата. Има една свежарска латино нотка в тях и лека меланхолия, особено в "Как си, амиго", която провокира нестихващи емоции в мен. Създаден съм да чувствам музиката по по-сензитивен начин. Чак понякога не мога да се понасям, но да ви кажа - от друга страна, се радвам, че е така.
Ритон наистина са специални и специфични. Те нямат еквивалент в родния шоубизнес, доколкото изобщо има такъв у нас, и като такива са изключително разпознаваеми. Смятам, че ги слушат и уважават хора на различна възраст. Таргетът им е широкообхватен.
На 30.05.2019 се състоя поредният им, но пореден просто като брой, концерт в зала 1 на НДК. Това бе първият техен концерт, на който аз присъствам. Чаках да дойде подходящия момент, в който ще съм си в София, няма да съм зает и ще съм с правилната компания. Е, случи се. И бях щастлив. Първо, нека ги похваля за сцената. Изключително ефектна и изчистена в същото време. Имаше си концепция, не бе разхвърляно. Бяха вложили много отново и си пролича. Допадна ми, че програмата бе така изградена, да се редуват нови и стари песни. Беше доста разчупено като идея. В същото време преходите бяха плавни. Излишно е да споменавам колко се радвам на познатите хитове като "Моят живот", "Накъдето ми видят очите", "Прегърни ме", "Болка от любов", "Някога, но не сега", "Изповед", "Джалма", "Елате ни на гости", "Лятото", "Дон Кихот и Дулсинея" и т.н. Малко ми липсваше "Купете сърцата ни", както и още някои, но то не може всичко в рамките на един концерт, а и те всеки път разнообразяват. И така трябва. Изкефих се неистово на микса с рок хитовете на Ангелите на Ритон и всички останали потпури. Сонористиката бе забележителна. Акустиката и басът - перфектни.
Новите им песни - всичките до една, са превъзходни по моя вкус. Текстовете на Драго Драганов са прекрасни. Никакви излишъци, нищо не натежава. Песни, които не оставиха безразлична публиката. Не са мудни, протяжни, елементарни. Напротив. Красиви са, съвременни, имат душа и съдържат онази неизменна шлагерна нотка. "Мамо" е удивителна. А "Счупеното носи щастие" ми стана любима от раз, тя грабва светкавично и безотказно. Има впечатляващ драматизъм в тези две композиции. Поздравления, Ритон! Поздравления и за това, че споменавате и уважавате всички автори през годините. Адмирации и към мен музикантите на сцената и най-вече към Алекс Нушев, създал всички аранжименти.
Бих искал да поздравя Катя и Здравко и за футуристичните и авангардни тоалети. Бяха фамозни. Аз съм човек, който държи на модата, доколкото ми позволява естестският ценз да го кажа, разбира се, но винаги съм се впечатлявал от стайлинга на Здравко. Бяха решени в изключително сценични тоалети, без да бъдат кичозни, запазвайки стила си. Считам, че те са модни диктатори в естрадния бранш. Освен това са добри и като хора - винаги са социално ангажирани и се включват в благотворителни инициативи. Така бе и в този случай.
Ритон остават записани със златни букви в историята на българската музика. Две неразривно свързани в една завършена цялост половини. Със зрелостта на опита, енергията на младежкия дух, хумора на емоционалната интелигентност, уважението към колегите и публиката... те отново доказаха, че имат своя трон и почерк. "Чакаме ви с любов" - опусът на естетиката, поезията, музиката и всички най-висши чисто човешки емоции. Благодаря ви, Ритон! Обич за вас, здраве и още много хитове и пълни зали!
Очаквайте видео клипчета от концерта.
Очаквайте видео клипчета от концерта.
Снимки: Страницата на Ритон във Facebook
