Аз свикнах да те
няма. Научих се без теб да оцелявам.
Липсата ти не е драма. Изключено е да се самосъжалявам.
Оглеждам се за
теб навън. Притихнал в очакване сакрално.
Понякога си сън и
моля те да се превърнеш във реалност.
Усещам те всред
цялата Вселена. Дълбока, властна и безкрайна.
За тебе пазя
своята апологема – чувствена, загадъчна, омайна.
Май един за друг
не сме дорасли, но знам, че ще се срещнем.
Ти не си фикция
опасна, а дар за мен, закономерен и божествен.
