Пристъпвам в
есенна позлата. Обагрен, мистериозен и
меланхоличен.
Чувствата ми ще
са като листата. Висш пилотаж загадъчно-драматичен.
Ще те топля, аз
съм циганско лято. Закрилата ми – романтика сгушена.
Ще гледаме
отлитащото на юг ято. Съзерцание префинено, разтушено.
Сезоните навярно менят
се като човеците. И са еднакви, и са различни.
И стига толкова
стихоплетстване. Есен е, нека бъдем ефирни, магични.
Няма коментари:
Публикуване на коментар