Има надежда за българската музика. С тази поанта може би трябва да завърша, но всъщност с нея ще започна. Музиката я има, за да въздейства. Единствено глупак би я диференцирал. Музиката е най-великото изкуство, защото създадена като такова, тя несъмнено пленява. И се ражда едно чувство, неподлежащо на детерминиране. Напоследък в България се произвеждат парчета за ширпотребата с фразички от кварталния и булеварден фолклор. И да, може би думата е точно "парчета" - там някакъв скалъпен бийт, вокали, аутотюн с възможно най-малко мелодика, поетичност и инструментариум. "Песен" звучи някак по-тежко. Допускам, че слушателят е с отдавна размити представи за музиката. Нещо повече - от толкова много какофонии меломанът е объркан и се е превърнал в един механичен консуматор. Когато обаче до нас стигне една красива композиция, ние мигновено възвръщаме сензорите си. Още от първите акорди усещаш, че ти е поднесено нещо музикантско. Така е и с песента, която ще презентирам - "От щастието най боли" на феноменалния глас Нелина. Все по-рядко новите песни ми грабват вниманието, понеже както обичам да казвам - в тях има много компютър и малко душа. Не така е в "От щастието най боли". Разтърсващата балада показва слабостта на мнозина - самотата. В една песен на Лили Иванова се пее, че "най-мъчно се понася чуждо щастие", но тук е погледнато от друг ъгъл.
Съвсем не става дума за користна завист. А за една човешка празнота, продължаваща безконечно. Всеки има някаква драма и липса в живота си. Най-много боли от дефицита на любов, но не у теб. Ти си пълен с любов. Няма на кого да я дадеш. Молиш се, търсиш я, чакаш, луташ се. Мисълта за липсата като за необратимост те плаши. Чудиш се къде е грешката, та все стават някакви разминавания или пък удряш на камък. А отстрани покрай теб все минават редица влюбени двойки. На всеки ъгъл, през две пресечки. И истината те шамаросва челно. Понякога се утешаваш с това, че не всичко е такова, каквото изглежда. Много двойки се разпадат още преди да са влези във връзка. Ти не искаш това за себе си. Ала има и такива, които са щастливо и перманентно свързани. Справедливо ли е, че не си в една от тях? Човешко е да си задаваш този въпрос, да се сравняваш дори. Знам само, че на всички ни трябва различно време. На някои е писано да чакат повече. Понякога клишетата от рода на "за всеки влак си има пътници" са измамно успокояващи. Дали любовта мрази някои, избирателно ли ги мрази? Защо сърцето ти е толкова голямо, а толкова само? Защото това е изпитание. Там някъде я има твоята душата и е въпрос на време пътищата да ви се пресекат. Но дотогава... да, боли неимоверно. И искаш да видиш Господа очи в очи и да му поискаш сметка. ЗАЩО И ДО КОГА?
Съвсем не става дума за користна завист. А за една човешка празнота, продължаваща безконечно. Всеки има някаква драма и липса в живота си. Най-много боли от дефицита на любов, но не у теб. Ти си пълен с любов. Няма на кого да я дадеш. Молиш се, търсиш я, чакаш, луташ се. Мисълта за липсата като за необратимост те плаши. Чудиш се къде е грешката, та все стават някакви разминавания или пък удряш на камък. А отстрани покрай теб все минават редица влюбени двойки. На всеки ъгъл, през две пресечки. И истината те шамаросва челно. Понякога се утешаваш с това, че не всичко е такова, каквото изглежда. Много двойки се разпадат още преди да са влези във връзка. Ти не искаш това за себе си. Ала има и такива, които са щастливо и перманентно свързани. Справедливо ли е, че не си в една от тях? Човешко е да си задаваш този въпрос, да се сравняваш дори. Знам само, че на всички ни трябва различно време. На някои е писано да чакат повече. Понякога клишетата от рода на "за всеки влак си има пътници" са измамно успокояващи. Дали любовта мрази някои, избирателно ли ги мрази? Защо сърцето ти е толкова голямо, а толкова само? Защото това е изпитание. Там някъде я има твоята душата и е въпрос на време пътищата да ви се пресекат. Но дотогава... да, боли неимоверно. И искаш да видиш Господа очи в очи и да му поискаш сметка. ЗАЩО И ДО КОГА?
Тази балада е сътворена с мощното и плътно канто на Нелина, която винаги е знаела какво настроение да вдъхне на даден свой проект. Тя е от разпознаваемите изпълнители, които внимателно и всеотдайно подбират произведенията си. Не се задоволява с компромиси и не държи с цената на всичко да е в актуалната вълна. Тя - актуалната вълна, от години е една и съща и до болка встръснала. Песни за к*чки, боклуци, бивши, излишни дойдоха в повече. Творците са творци, когато мислят в перспектива, не на парче. Всяка песен е визитка и трябва да застанеш зад нея. Ако си я създал по калъп някакъв, ти не стоиш убедително в нейната опаковка. Хората го усещат и вече са я забравили, когато е свършил сезонът. Напоследък наблюдавам, че за известен брой потребители броят гледания на клиповете в ютуб е показател за успеваемостта на даден музикален продукт. Не мисля. Реалният и меродавен показател са броят и качеството на изявите (за да не казвам участия, тъй като цял свят ни се чуди в какво точно участваме); шлагерността на една творба; тиражите на албумите и концертната дейност. Дали сме в ерата на интернет, изобщо не ме интересува, защото аз също съм вътре в тази реална виртуалност, но и до днес продължавам да купувам албуми и продължавам да давам средства за концерти. Аз преживявам музиката, не просто потребявам. И макар и един от малкото останали представители на тази схема, ще продължавам да го правя, когато сметна за необходимо, т.е. когато си заслужава. Когато след години ехото на дадена песен продължава да звучи, значи изпълнителят и неговият екип са си свършили работата не през пръсти. Трябва да ти дойде отвътре, в противен случай просто не се занимавай. Трудният, изстрадан успех е сигурният и трайният. Често съм чувал изказвания за Нелина от типа: "Тя е страхотна певица, но рядко попада на хит". Аз съм свидетел, че изобщо не е така. В последните години доста нейни песни се откроиха, включителната и нейното лятно предложение тази година - "Лято, слънце, море". Това, че профани диджеи имат предразсъдъци към утвърдената генерация, не означава, че тези песни имат малко симпатизанти.
"От щастието най боли" ме накара да настръхна зверски. Безумно фина и човешка. Посланието - повече от емоционално и откровено. Според мен се нарежда смело до великолепни нейни балади като "Изповед", "Любов след любовта", "Свят без любов", "Гръм", "Добре, че вали", "Да забравиш", "Вместо сбогом", "Лястовица", "За теб", "Сънувах те". Ако и някои от водещите тв- и радиостанции нямаха също предубеждения, щяха да я завъртят. Дано доживея българинът да се освободи от оковите на собствените си комплекси и да спре да дели по жанр, цвят, пол, раса и не знам си още какво. Дай шанс, вслушай се и тогава оцени! Една шепа псевдоинтелектуалци и пуритани вече сигурно 30 години посочват поп-фолка като най-висше зло. Съжалявам, ама не съм чул такава страхотна балада от нито един рап, поп, естраден и рок изпълнител напоследък. Красивият клип е заснет с кадри от небятната морска шир и е в абсолютен синхрон с характера на композицията. Ракурсите са впечатляващи и щрихират усещането за простор, могъщество и дълбочина. Каквито могат да бъдат и щастието, и болката ни. Визиите са нещо ново за Нелина. Цялостната драматургия е напълно органична, а кулминацията на ноктюрното е върховна. И най-важното - въздействието. То е като куршум. Право в сърцето. Поздравления за Нелина, Йордан Петков, Анастасия Мавродиева, Diamond Beat Production и всички останали допринесли! Пожелавам грандиозен успех!
Няма коментари:
Публикуване на коментар