Червени срещу сини. Леви, десни. Кучета бесни. Не, не сте на мач на Левски и ЦСКА. Не ряпа и пасти обаче, а не знам какво да ядат футболистите и ултрасите пред политическите гонки на ГЕРБ, БСП и малко АБВ и Реформатори за цвят. Аз вече се обърквам. Управляващо "мнозинство"... За мен това е правителство на малцинството. Може ГЕРБ да е в коалиция с още хиляда отцепнически партии, но реално си плачем за предсрочни избори. Съюзите са само ако ядат и пият на една маса в масонските си ложи в "Капитан кук" в Кемпински. За пред медиите го играят опозиция едни на други, макар и в коалиция, но аз наистина се обърквам... като ги видя зад камера да си "бъркат по дупките", да ме извините. Имам чувството, че всички са се обградили с някакви пишман стратези... и една платформа развиват за пред обществото, друга в задкулисие. #Whatever.
Ирина Бокова срещу Кристалина Георгиева. И едната, и другата - доказани в своята област. Изглежда, Бокова има лоби в лицето на Русия, въпреки че тя работи в ЕК, които разнищиха Русия заради Украйна. За Кристалина Георгиева ще се застъпят ГЕРБ. А българската номинация за Бокова за генерален секретар на ООН идва от правителството на Орешарски. Първанов също няма търпение да се заеме категорично позиция в подкрепа на генералния директор на ЮНЕСКО, за да не изпуснем някакъв велик според него шанс с тази кандидатура. По всичко изглежда, че сини и червени - стари и нови, ще конкурират пристрастия. Бойко е изразил съпорта си за Бокова вече, но не се знае дали някой приближен син съветник няма да го накара да размисли.
От друга страна, Бокова, съзнателно или не, е украсила биографията си, тъй като в сайта на ЮНЕСКО доскоро бе упоменато, че е била външен министър. Това е било така, но не са уточнили, че става дума за служебно правителство след падане на кабинета на Жан Виденов.
Покрай номинации и всякакви такива формални кандидатури винаги се вадят на бял свят кирливите ризи на опоненти. Всеки гледа да четка своя образ и по възможност да си хиперболизира постиженията. Особено там, където фактите могат да се размият с интерпретативност. Всичко това обаче си има предистория. Защо Първанов толкова държи на Бокова и какво ще се случи, ако не бъде излъчен изборът за нея? А някой пита ли широката общественост? По-долу ще се домогнете до разковничето.
Политическото статукво от началото на прехода е наложило изискването в основния и текстове в конституцията кандидатът за президент на България да е български гражданин и да е живял послените 5 години в България. Тези две изисквания са целенасочени. Андрей Луканов, Георги Пирински и Симеон Сакскобурготски да нямат основания за президентски кандидатури. Сега АБВ и в частност Георги Първанов искат да внесат промени в тези две условия, за да облагодетелстват Ирина Бокова. Защо? Противоречието всъщност е в два пункта. Георги Първанов всъщност заявява, че ще оттегли подкрепата си за правителството, ако Бокова не получи номинация на управляващото мнозинство за генерален секретар на ООН. И не само това - самите АБВ биха издигнали кандидатурата й за президент на България. На тази база се крепят тези две предложения за поправки. Първанов размята люти заплахи за преустановяване на подкрепата си за правителството. В същото време той поначало го играе вътрешноведомствена коалиционна опозиция. Хем си в управлението, хем си срещу него. В самата Столетница също назряват лични конфликти и това ще си проличи, когато трябва да бъдат избрани Корнелия Нинова, Драгомир Стойнев или Михаил Миков да бъда преизбран за председател.
Ще поживеем - ще видим. Бокова или Георгиева. Която и да бъде избрана, важно е да свърши работата си акуратно и без типичната овластена мисъл да злоупотребява с поста си; да е ябълката на нечий корпоративен раздор и да прокарва и обслужва користни въжделения, били те руски, български или общи. ООН най-малко пък с това трябва да се свързва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар