Животе, ти не
успя копеле от мен да сътвориш.
Не можа
съзнанието и сетивата ми да притъпиш.
Не знам – да бъда
горд ли, горчиво ли да съжалявам.
Защо не се научих
истините да си премълчавам...
Вятърните мелници
– перестройка дуалистична.
Борбата ми с тях –
порив към правда утопична.
Животе, не ти се
сърдя, не съдя, и враг не съм ти.
Ала ми писна да
ме пресоваш милиони пъти.
Пресовай там онези
с непростимите пороци.
На тях вменявай
суровите си, паметни уроци.
Прощавам ти дори
щом напук ме уязвиш.
Но спекули с
благородството ми не си прави.
Познавам и меда,
и жилото ти, а ти познаваш ли мен?
Любов и добро ще
са моето кредо до последния ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар