Ролите на журналиста

карикатура: интернет

 Средствата за масова информация и комуникация са основният двигател на журналистиката днес. Наука, сфера на дейност, право на гражданите, вид бизнес или форма на управление? А може би нещо друго? Журналистиката не просто осведомява. Тя диктува – предимно дневен ред  и поведенчески норми. Създава митове и заблуди, развенчава ги. Случва се да поражда еклектика. Упреква и идеализира. Обслужва и обгрижва. Изгражда образи и прототипи. Манипулира. Възпитава. Но като цяло тя събира обществените нагласи и ги трансформира в новини, статии, очерци, обзори, предавания и т.н. Деликатна материя е ролята на журналиста. С множество основни и спомагателни роли. Не просто да отразяваш действителността. Понякога е много по-различно… и опасно…

 Печатната журналистика изразява спецификата си в по-консервативната си насоченост. Съществуват различни издания. Типологията им е строго индивидуална. Но все пак се уповават на утвърдени стереотипи и устойчиви концепции относно развитието си. Колкото и метаморфози да претърпяват, водени от гъвката пазарна икономика, печатните медии са съобразени от съответния си стил и не бягат драстично от него, тъй като това понякога е равносилно на творческа гибел. Читателската аудитория в България също е до известна степен консервативна. Ориентирана към конкретно издание, тя постепенно създава навик да се придържа към него  и да се позовава на материалите му. Нещо повече – отъждествява се с него. Към днешна дата всяка печатна медия е проект и продукт. Така намесваме характерна маркетингова стратегия, работеща в услуга на изданието. За съжаление, за разлика от Запада не разполагаме с богат набор от тесни специалисти. Отделните ресори не съставляват огромен брой трудово заети. Често един човек изпълнява няколко функции. Изисква се да си мултиплициран журналист, да съвместяваш множество дейности. Трябва да си консолидиран с колектива и да си наясно с всяка информационна новост и технология. Динамиката, в която живеем, предполага да се работи и със завидна бързина. Новините достигат експресно до хората. Само за няколко часа информационните бюлетини вече са остарели. Вестникът например има и друга роля, съответно и журналистите в него. Да обяснява това, което вече е съобщено. И да го прави качествено, тъй като информацията остава след години и може да служи като атестат. Достоверност е основният критерий. Обективността е спорно явление. Журналистиката в България е омърсена. От властовите набези на плуралистичните елити, желаещи да виреят в медиен комфорт.

 Телевизионната среда е друг свят. Там освен съобщения и анализи се набляга на концептуална визия, т.е. визуална представа за случващото се. Телевизията показва и това е основното й преимущество. Но като функции тя е най-широкообхватна от всички видове медии. Успява да проследи хронологията на събитията, да демонстрира нагледно всяко явление и процес от съответното място, да обедини различните гледни точки по даден казус. Всяка медия днес обаче отстъпва предимство и ниша за развитие на интернет. Киберпространството се развива с пълна сила и вече телевизонни, радио- и печатни платформи имат свой дял и вариант и в интернет. Там се качват всички нови емисии новини, предавания и въобще телевизионни издания и формати. Добавя се и архив. Понякога се изисква регистрация на акаунт, за да имаш достъп до услугите на виртуалната система. Интернет е все по-конвертируем по отношение на журналистиката. Мултимедийното, интерактивното, триизмерното, конвергенцията. Това са приоритети на електронните медии днес и въобще на масмедиите. По-лесното възприемане на информацията се осигурява от съвременна картина в HD формат. Последните модели мобилни апарати, поддържащи операционните система iOS & Android, ни свързват с приложения като онлайн четци, както и директно гледане на онлайн телевизия. Това е изключително компактно и практично за наситеното с ангажименти ежедневие в условията на глобализация. В нашето съвремие все по-рядко се слуша радио по традиционния начин. Но въпреки това доста хора, най-често възрастни, в определени провинциални части, все още предпочитат ролята на радиото като основен медиатор на съобщения. То звучи и докато те работят. Първите новини от деня се оповестяват чрез радиото. Има занимателни рубрики. В последните години интересът към него се възвърна. Докато шофираме, продължаваме да си служим с него. Новинарските емисии се характеризират със сбитост и консервативност. Споделя се най-важното и утилитарно на няколко пъти през деня.

 Всеки медиен жанр се обуславя от специфична деонтология. Етичният кодекс включва правила, на които журналистите и творческите и ръководни екипи се позовават. Съобщавайки новини, журналистите реагират на вече налична информационна ситуация. Това води до риска те да  измислят медийна реалност, новините да заживеят собствен живот и изведнъж неща, които не са „събития” или най-малкото се намират в развитие… които не са информативни, да се сдобият с новинарска стойност.

 Едни от най-важните постулати за качествена журналистика:

1. Наличие на добро ниво на три форми на комуникация – вътрешно, между- и извънличностна. Добавяме атрибутивна и функционална.
2. Фактите да са проверени, правдоподобни. Да са статични и динамични. Отразяващи респективно състоянието и промяната.
3. Да е налице Закон за близостта. Колкото по-голяма близост има между отразяваното събитие и преките интереси на аудиторията, толкова по-ценна за тази аудитория и новината. Близост в пространството, времето и проблематиката.
4. Информацията да се филтрира и да се прилага Принцип на отхвърлянето.
5. Да се избягва „мълчаливото пристрастие”.  В противен случай се създават се заблуди и манипулации.
6. Закон за авторското право
7. Всеобща декларация за правата на човека
8. Правото на тайна и Закон за класифицирана информация
9. Дублирано цитиране и двойни източници. За абсолютна сигурност.
10.  И на последно място, но не и по значение – най-базисната информация: КОЙ, КАКВО, КОГА, КЪДЕ, КАК + ЗАЩО и ОТ КЪДЕ. Тези въпроси изчерпват всичко. Няма нужда от анализи при писането на новина, освен ако жанрът не го позволява. Доста автори обаче се увличат и допускат тази грешка да изпадат в дълбокомислени размисли за причинно-следствени връзки на дадено явление например. Други пък преписват, не боравят със свои думи. Трети интерпретират погрешно информацията.

 Въпросът за медийната регулация засяга пряко журналистическите структури.

 Другият актуален въпрос е свързан с рекламата. Рекламата в медиите през 2013 е почти колкото година преди това – едва с 0.62 % по-малко. Най-големият рекламодател е държавата, а тази година дори може да има ръст от 2 % заради изборите през май. Брутната реклама се изчислява чрез мониторинг. Напоследък рекламодателите са получили повече реклама от това, което са платили.

 В наши дни журналистиката спада към обособени държавни и частни сектори, в зависимост от това кой е собственикът на дадена медия. Това задълбочава условията на ентропия, проганда и конкуренция, които пречат не само на правилното функциониране на бизнеса, но и на чистата форма на журналистиката. Малко е лицемерно да ни заливат с популистки и високопарни речи и клишета относно бъдещето на България. Да слушаме нелепи изказвания на оратори профани. Да ни информират малограмотни, пристрастни и безпардонни журналисти. Да наблюдаваме политически халтури. Да ни управляват и диктуват журналистиката „бели якички”, наясно по-скоро с борческите групировки и сивата икономика, отколкото с журналистическата деонтология. Или да ни обучават на „занаят” в съответните факултети самопровъзгласили се за личности с титли хора, оценяващи бутафорно и относително – много от тях далеч от материята и понятието журналистика, задължаващи да се сдобиеш  с трудовете им, умишлено прецакващи студентите със заложби. Толерират се онези, купуващи си изпити и дипломи. Нищо не се е променило от времето на комунизма, реалистично описано в Задочните репортажи на Георги Марков. Той плати своята цена. Най-вероятно още хора като него ще я плащат. За това, че казват истината. За това, че са дисиденти в добрия смисъл. Плащат с живота си. А други, съществуващи само заради низките си страсти и тщеславието си, най-вероятно ще плащат в друг живот. Лошото е, че работейки деструктивно за държавата и в своя полза, оставят клеймо, отекващо във времето и бележещо съдбите на хиляди българи. Всеки гражданин има задължителното, човешко, неизменно право на журналистика. Понякога законите важат само за определени хора, а депутатските кресла осигуряват комфорт също само на дадени тъмни балкански субекти…

 И да, знам – прозвуча непозитивно, жаргонно, леко субективно и осъдително, размито и наивно дори. Но липсва позитивният пример, добрата новина, непоколебимият журналист. Непоколебим не в наглостта и продажността си, а в поднасянето на истината. Информацията ни принадлежи. Нека само онзи, който е призван да носи отговорността и тежестта на задачата да я открива и разпространява, да го прави.