Истината пак е по средата

След всички реакции до момента мога да заключа, че истината за случая „Катуница” е по средата. Някога истината да не е била по средата? Няма да бъда ничий защитник. Единствено знам, че за да се отключи определено поведение, си има причини. В този ред на мисли всеки е прав за себе си. И все пак, нека не са забравя, че не стоим над закона. Ако въобще има такъв…

На 23 септември загина 19-годишният Ангел Петров. Изключително жестока трагедия. Трагедия, която внесе масов смут. Резонни ли бяха тези размирици? Отчасти да. Имаше спешна нужда нещо да разтърси държавата и настроенията. В противен случай щях да си затвърдя впечатлението, че овчедушието ни е погубило. Но ето че в българската кръв все още тлее онзи огън на борческия дух. Дотук добре, само че след 1989 сериозно сме си повярвали, че всеки проблем от национален характер се решава с междуособици. Никога агресията не е била ключ към разрешаването на който и да е проблем, тя по-скоро го подклажда. Въпросните протестни шествия бяха инспирирани от безпомощността на българския народ. В момент, когато управляващи са заети повече с изборите, а полицията е по-хаотична от всякога, народът решава да се обедини и да изземе техните функции, за да се спаси сам. Защото това може да се случи на всеки от нас. И пак ще сме незащитени. Ако Симеон Йосифов бъде признат като истинският извършител на убийството, трябва присъдата му да е доживотен затвор. На престъпника мястото е в затвора. Но животът продължава и това, което се случва, говори за проблем в обществото. Проблемът –  основан на етническа нетърпимост и отчасти дори политизиран. А обществото – болно. Да, ако жандармерията бе по-дейна още първия ден, може би нямаше да се стигне до масови безредици. Ситуацията така и не се овладя. Напрежението ескалира, случиха се и други трагедии. И от това само загубихме. Полицията изведнъж реши да стане активна и също подходи агресивно към гражданите. Всяко чудо за три дни. Утре пак може да се случи нещо подобно. И ние пак ще въстанем с низки страсти. Считам, че ако следващия път подходим дипломатично, ще постигнем по-ефективни резултати. Част от протестиращите дори не знаят срещу какво и кого протестират. Те просто искаха да отмъстят, сляха се с тълпата като стадо и отприщиха войнственост. Като разрушиш палатите на цар Киро, ще върнеш ли загиналия Ангел? Ще помогнеш ли на себе си и останалите? Ще превъзпиташ ли ромите? Лично цар Киро няма пряка вина за случилото се. Макар че той е виновен за много други свои действия. И слава Богу, че се заговори и за него, за да бъде задържан и той, надяваме се, за повече от 6 години при това. Макар той да няма общо със случая, защо чак сега трябваше да се обърне внимание на многобройните повдигнати към него през годините обвинения? Докога ще се толерират такива хора и ще се разхождат на свобода необезпокоявани и охранявани?! А обикновеният българин ще го е страх да излезе да си разходи кучето, тъй като може да бъде премазан и влачен 10 метра от пишман шофьор, на когото му се сторило, че е „прегазил куче”. Няма равенство пред закона. Има ли закони изобщо? Защо се допуска един криминално проявен барон да бъде покровителстван от службите? Докога политически чадъри? Политиците пазители на народа ли са или на личните си облаги? Че циганите крадат – крадат, ама на дребно, а в политиката се краде „елитно”. На народа му писна от двойни стандарти. За нас, изрядните данъкоплатци, все бюрокрация, все няма лекарства, все няма помощи. Все на наш гръб живеят и ромите, и корумпираната власт с бронираните коли и „изпраните” пари. Ето затова се бунтуваме. Единствената ни грешка е, че когато се разпалим, ставаме толкова кръвожадни, че се анархизираме, обиждаме журналисти с отлична репутация и пребиваме репортери. Хората просто си вършат работата. Какво е виновна Миролюба Бенатова, че просто отрази събитието? На нея затова й се плаща. Тя нито е цар Киро, нито е убиецът на Ангел. Тя е тази, която се ползва с чудесно реноме в журналистическата гилдия. Тя отразяваше либийския процес около медиците ни, както и много други събития. Да не си журналист в България, че дори и дума накриво да не кажеш, ако си в обсега на агресията, за една нощ могат да сринат имиджа ти със земята. Знаем кои са виновни. Тези, на които позволихме да ни управляват. А те от своя страна позволиха на такива като цар Киро да господстват. Хора, нека наистина този случай ни накара да се замислим сериозно, и при следващ подобен да разрешим нещата по мирен път! Може би сега този катаклизъм трябваше да се случи, за да се замислят властимащите, че държавата – това сме самите ние, и никой не бива да се ползва с повече привилегии от другия, защото да – хора от различни прослойки и на различни позиции сме, но пред закона и чисто човешки сме равни, и кой каквото извърши, е длъжен да понесе отговорност за последствията.