Социална функция на печата и свобода на медиите

снимка: интернет

 Дълг на съвременната журналистика е да работи в услуга на обществото. За целта е необходимо да е обективна. Понятието „обективност” от известно време насам е криворазбрано. Прозрачността в деонтологията на медиите все повече се губи. Доста от тях обслужват партийни или корпоративни интереси и са зависими от чуждо финансово покровителство поради невъзможност да се самофинансират. Затова и често издатели, рекламодатели и спонсори нямат нищо общо с творческия процес на конкретната медия. Това не пречи да се налага определен стил на отразяване на събитията – цензура в даден аспект, апотеоз в друг. Така медиите се превръщат в „слугински” и служат сляпо на нечия идеология. Свободата на словото в печата стъпва върху платформата от 1-вата поправка в Американската конституция и отделно върху няколко принципа: 1. Концентрация на собствеността и антимонополно законодателство 2. Гаранции за достъпа до информация 3. Защитата на труда на журналиста.

 Както добре знаем, има печат, радио, телевизия, интернет като основни средства за информация. Нека спрем вниманието си на печатните медии. Спецификата им се изразя в това, че предоставят анализ на обществените процеси. Радиото разказва, телевизията показва, пресата обяснява. Всеки процес е обусловен от обстоятелства и причинно-следствени връзки. Ролята на печатните издания е да ги обобщи по аналитичен начин, достъпен за съответната аудитория. Между радиото, телевизията и печата има стабилна взаимовръзка на обмен на новини. Някои сутрешни телевизионни и радио блокове правят преглед на печата, т.е. те синтезират акцентите, залегнали в конкретното издание. Вестникът също събира информация от радиото и телевизията, преди да бъде пуснат в печат. Предимството на пресата е, че когато хората търсят памфлети, статии на злободневни теми, обзори и цялостен разбор на случващото се в едно или друго направление, те го получават от нея.

 Специфичен е и начинът, по който хората четат вестник или списание. Вестникът събира най-главното на първа страница. Заглавието трябва да е завладяващо, снимката – да е привлекателна по някакъв начин и отговаряща на темата. Втората страница („глуха”) не представлява интерес за повечето читатели освен ако редакционната политика относно оформянето не позволява да е свързана тематично с третата. Най-атрактивни за потребителите са трета страница, фолиото и последните страници.

 Относно публицистиката в журналистиката и по-специално в печата е редно да споменем като недостатък, че авторите налагат тенденцията информацията да се преразказва, а не да се обработва със свои думи и мнение. Има разлика между факт и мнение и това е една от тънкостите. Новината, казват, трябва да е като женската пола – достатъчно дълга, за да покрива основното; и достатъчно къса, за да привлече внимание. В същото време да дава сведение за нещо ново и тази новост да е интересна и по възможност полезна. В зависимост от жанра, но все пак трябва да се пише кратко, точно и ясно. Понякога е препоръчително вертикалното мислене, понякога – страничното. Фактът сам по себе си не представлява нищо. Важен е смисловият му фон, контекстът. Той се състои в интерпретацията, а тя е нож с две остриета. Тъй като от нея произлизат послания, внушения и се формира общественото мнение и дневният ред. Нужно е да се пише с фактологически, логически и емоционални аргументи. Рискът се крие в манипулацията и бариерите. Манипулацията е обществено вредна и е в противовес с престижната и качествена форма на журналистиката. Може би определени олигархични слоеве имат интерес да налагат стереотипи в общественото самосъзнание. Доста на брой медии са част от тръстове, холдинги, групировки. При това положение те нямат личен суверенитет. Водеща фигура в йерархията на дадена медия е издателят, следван от изпълнителния директор. Главният редактор отговаря за съдържанието и носи най-голяма отговорност за него. Но живеем в условия на приватизация, не на етатизация. Това означава, че медиите са в ролята на субординация. Бизнесът и комерсиализацията взимат превес и в сферата на средствата за масово осведомяване. Една редакция се съобразява и с рекламодателите и спонсорите. Всяко издание се простира според финансовите си постъпления. Прогнозният баланс и разчет образуват проектобюджет. Всички действия в редакцията трябва да са утилитарни, синкретични и да имат експлицитен консонанс. Управленски, творчески и обслужващи звена се стремят да постигат консенсус и да работят хармонично. Това трябва да се случва дори на ежедневните съвещания, на които се разискват казуси относно създаването на всеки брой. Възникват и трудности заради сблъсъка на интереси. Истината или по-високи доходи? Ако трябва да се пише обективно за нечистите сделки на определена фирма, а всъщност тя предлага изгоден договор за реклама, как трябва да се процедира? Ако предпочитем истината, ще се спази основното журналистическо правило за обективност и това ще утвърди престижа на печатното издание. Ако пък се спести истината за сметка на рекламата, получаваме приходи, които ще спомогнат развитието на редакцията. Така обаче се ражда конформизмът. Онова угодническо раболепие. Организирането на награди и томболи допълнително провокира читателския интерес. Изпълнителният директор, наричан още мениджър, има ролята да създава тези игри. Изисква се голяма доза креативност и задържане на вниманието. Читателите трябва да се обвържат с всеки следващ брой, а игрите биха способствали това. Във всеки случай започне ли се с тази традиция, тя трябва да се продължава, защото прекъсне ли се, ще се изгуби доверието на определен кръг потребители, които очакват подновяване на изненадите. За да се състави всеки брой, се определят теми, проучват се и се реализират. Замисълът и източниците на информация са главният инструментариум. Информацията трябва да е информираща, убеждаваща, образоваща и развличаща, а с образите понятия и образите тезиси да се служи внимателно. Обсъждайки социалната функция на печата, трябва да споменем нещо много важно. Периодичните издания остават във времето. Към тях може да се върнеш утре, след седмици и дори след години. Дали за да преосмислиш конкретна информация, или за да направиш справка с определена цел – те остават, и може би това ги задължава да залагат на качеството и достоверността на публикуваното съдържание.

 Новинарските стойности и функции трябва да са: оперативност; актуалност; актуализиране; актуализиране; балансираност; значимост; властови елит; релевантност; разбираемост; яснота; пълнота; критична, контролна и интердиктивна функция. Медията е нужно да покаже правдоподобност, ерудиция и осведоменост, както и диалогичност с читателите, без да нарушава журналистическия кодекс по никой параграф и да залага на жълти сензации, освен ако не е от такъв тип. Аудиторията като цяло е консервативна и се отъждествява с любимото си издание. Спазването на традициите гарантира висок престиж и тираж на масовия и специализиран печат.

 Някои медии са се превърнали в трибуна за разчистване на политически сметки, както и за диктаторство и прокламиране на евтин популизъм. Въпреки това се наблюдават и изключения от общото правило, които са изградили реноме на автономни, обективни и дори дисидентски по отношение на политическото статукво. Те не са опозиция. Те са колос на съвременната българска журналистика, макар това да не бива да се приема като парадоксален успех. Това трябва да бъде тенденция. Обществото ни има право да получава истинска журналистика, представите за каквато се изразяват в прозрачност и утилитарност. Не бива да живеем в информационно затъмнение и фалш. Обществото може и трябва да оценява адекватно събитията, да ги контролира и само да генерира нови в желаната посока, а за целта най-силно би следвало да му помогне именно журналистиката.