Успехът

снимка: интернет

Попитаха ме какво за мен е успехът и какви качества са необходими за постигането му. Преди всичко човек сам за себе си трябва да установи значението на думата “успех” и какво влага в това понятие. Нека сме наясно, че няма рецепта или формула. Такава, която да е универсална. Книжарниците от години предлагат множество нови и нови заглавия със съдържание, подходящо за психоанализа. Джон Кехоу, Луиз Хей, Наполеон Хил, Нийл Доналд Уолш са само част от авторите, проникващи дълбоко в човешката душевност чрез екзистенциалните си съждения и препоръки. Колкото и рационално, аналитично и логично да са представени обаче тези четива, те често са създадени на база опита на самите автори. Това само по себе си автоматично изключва възможността за постигане на каквато и да било обективност. Да, в тези книги има фундаментални правила, но те се знаят по презумпция, те са де факто всяко второ клише.

 Всеки сам пише своята история, изгражда своя траектория и сам трябва да прецени: къде и в какво намира успеха, как да го постигне и струва ли си. Представите за успех са различни. Не можем да съпоставяме диференцирани една от друга потребности. Един е кариерист и счита професионалната си реализация за най-висш триумф. Друг посочва като най-значимо свое постижение семейството си. Трети балансира умело, съчетавайки тези два компонента от живота, и е щастлив именно по този начин. Всъщност сгреших. Успехът невинаги кореспондира с щастието. Може да си успял или поне да се определяш като такъв, а вътрешно да не си удовлетворен. Тогава може би онова, което си постигнал, не е най-важното за теб. Вероятно има някаква липса, празнота, която би била запълнена. И би те осъществила. Там някога. Но едно знам – трябва да се бориш! За успеха си. Тук и сега. Защото утре може да няма.

 Аз не съм писател, претърпял тежки съдбовни сътресения, от които се е родила някаква творба. Аз съм обикновен човек и ако позволите, ще ви посъветвам да не строите пясъчни кули и да не се борите с вятърни мелници. Всеки има праг, предел на възможностите си в едно или друго направление. Ние не сме всемогъщи. Може да искаме много неща, но първо трябва да си помислим добре имаме ли потенциала, капацитета, ресурсите, връзките. Стиска ли ни. И това ли е нашият път. Аз вярвам, че всеки идва на този свят с мисия. Според Божията повеля сме тук, за да развием мисията си. Казват, че авантюристите успяват. Аз мисля, че успяват реалистите с премерено чувство за риск и реална самооценка за способностите си.

 Успехът не бива да е самоцел. Да извоюваш нещо на всяка цена може да ти донесе и обратен ефект – упадък. Живеем във време, в което всеки иска да дирижира парада, а този парад отдавна се е превърнал в арена на похот, сребрелюбие и грандомания. Парвенюта мерят егото си с непозволени, непристойни средства. Уронват своята, чуждата и обществената репутация. Законите на капитализма и пазарната икономика налагат конкуренция, а нейните нелоялни проявления засягат множество сектори. Дори да си спечелил някакви дивиденти, ако си си самопричинил нравствена деградация или си въвлякъл някого в игрите си, ти не си успял човек – ти си покварен. А хората със съмнителен морал рано или късно сами си затварят най-важните врати. И все някога идва Денят на Страшния съд, когато всеки отговаря за делата си. Дали в този или друг живот, под една или друга форма – всеки плаща цената за това, как е живял.

 Мъдрият е търпелив, а търпението се възнаграждава. Ние сме християни. Не знам кои религии тиражират тезата за преражданията, но аз живея в настоящето и ме интересува този живот. Във всеки случай ние сме продукт на Бог, природата и сме орисани със своята карма, но основно всеки сам гради своя път. Предначертан или не, той е наш и колкото не зависи от нас, толкова и зависи. В този смисъл сме отговорни и за успехите, и за провалите си. Всичко може да ни бъде отнето, само не и правото да бъдем себе си. Единственото ни притежание и гарант сме самите ние. Силата е в нас, разполагаме с всички свои дадености и много други блага, за да направим нещо голямо. Мотивация, устойчивост, постоянство, последователност, коректност, организираност – това са качествата, които ни осигуряват шанс за възход. Понякога може да си се потрудил  – с цената на кръв, пот и сълзи, и да не получиш заслуженото. Понякога го получаваш със закъснение. Понякога не искаш, а ти се дава. Няма закономерности. Но ако много силно си пожелаеш нещо и се бориш да го осъществиш, без да се отказваш и без да вредиш умишлено някому, рано или късно и самата Вселената ще ти съдейства. Защото мислите се материализират в действия. Молитвата от сърце също помага. А храмът е в душите ни. Започнах да звуча като проповедник, но това е философията, която изповядвам.

 Успехът е комплексен. Много хора и обстоятелства допринасят за резултата му. Не бива да го забравяш. Какво е за мен най-големият успех? Отговорът не е в книгите, а вътре в теб. Дори да живееш простичко и обикновено, оставил ли си достоен пример след себе си, значи си успял. Защото ние сме хора – земни и грешни, но наш хуманен дълг е да помагаме, да бъдем човеци, да приемаме Божиите изпитания със смирение. Провалите не трябва да ни сломяват и озлобяват, а успехите не бива да ни карат да се възгордяваме. Радвайки се на малките неща и бъдейки благодарни, ние вече сме успели хора.