Социални мрежи. Погледнато реално, това словосъчетание носи представата за новото време. Днес е немислимо без ролята на Интернет и всички услуги, които той предлага. Вече е модерно да се социализираш онлайн. С оглед на глобализацията все повече се изисква употребата на най-разпространените функции и екстри на виртуалното пространство. И не само. Мобилните ни телефони, имайки достъп до 3g мрежа, също предполагат използването на някои приложения като viber, whatsapp и най-различни видове месинджъри. На пръв поглед към днешна дата този тип социализиране, особено за младите хора, е желателно, дори задължително. Безспорно така се улеснява животът ни. Времето е ценно, всичко се променя адски динамично. Също толкова ценна е и информацията, която е най-скъпото нещо днес, включително и най-опасното. Сама по себе си тя е оръжие, въпреки че не принадлежи никому. Тя не е стока, а услуга. Средствата за масова комуникация и осведомяване са все по-зависими от кибер връзките. Множество факти, статистики са изнесени в база данни и архиви. Не само малко и фирмите, които функционират с помощта на Мрежата. Ако за миг връзката им с нея прекъсне, в управлението им възниква хаос. Интернет ни подпомага, той е част от съвременните ни задължения и удоволствия. Длъжни сме, за да сме флексибилно адаптивни и конкурентноспособни, да потребяваме необходимите за нас виртуални компоненти.
Но това погубва ли ни като хора? Все повече си мисля, че заприличваме на машини, роботи. Човешкото отстъпва. За да се движи светът напред, трябва да се изхождаме от природата си – ние сме човеци, изпитваме чувства. Работата в екип е преди всичко на емоционална база. За да си помогнем, изслушаме, опознаем, ни е нужен пряк, жив контакт. Очи в очи, да наблюдаваме реакциите си, изследвайки мимики и жестове. Езикът на тялото говори много. В противен случай сме технически грамотни, но духовно обезличени. Сякаш живеем в паралелен свят и не разграничаваме виртуално от реално. Всяка материя има свои правила. Интерактивното е в нашето бъдеще, но човешкото е изконното. Социумът се групира и развива в естествени условия. Ако позволим технологиите да превземат живота ни и да го движат, много скоро ще изгубим представа за истинското си съществуване. Вече нямаме чуваемост, търпимост, толерантност. Общуваме основно през всички тези технически съоражения и така закърнява сензитивността ни, душевността ни от фина става груба и бързаме. Бързаме да зачеркнем някого, както го блокираме във Фейсбук например. Изпитваме потребност да сме непременно по модата – кифленски селфита и статуси. Ровим се в чуждия живот, завиждаме, сравняваме, измерваме постиженията си в броя снимки и лицемерни лайк-вания и коментари. Столкъри, геймъри, ултраси, хакери, интернет тролове и хейтъри. Изваждаме на показ всичко свое, всичко интимно и свято. Другите често спекулират с това. И най-вече – публикуваме само хубавото. Никой няма да постне необработена снимка, на която страда. Нито пък ще изкаже най-съкровените си тайни, грехове и страхове. И се започва едно мерене на его, фотоси от почивки, фотошопирани лица.
А в душите… В душите самотни, нравствено осакатени. За пред аудиторията – щастливи. Какво печелите от тази заблуда освен куп нови? Какво печелим, подчинявайки живота си на интернет фалша? Ако спре токът, преустановят се мобилните и кибер услуги, настава мрак. Но онзи мрак няма да е по-страшен от този, в който сме потънали в момента. Дори сега да не си даваме сметка. Тогава може и да си дадем шанс. Да си простим, да се прегърнем, докоснем, целунем, проговорим. И то без да се чувстваме длъжни да го споделим със света и измислената си френд листа. Тогава може и да разберем кои сме всъщност и кое е най-важното, за да сме щастливи и да оцелеем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар