Политически (при)страсти(я)

снимка: интернет

Състоялите се наскоро евроизбори осуетиха и нажежиха политическата обстановка в страната. Ниската избирателна активност от 30 % и резултатите разклатиха допълнително позициите на настоящото правителство. И тази година не се мина без манипулативни методи – контролиран, корпоративен вот. Справка – примерът с миньорите в Бобов дол. Провокирани от безсилието и дезорганизацията си, БСП предприеха неконтролируеми маневри. Ходовете на лидера на партията Сергей Станишев го представиха в абсолютно себична светлина. Той постави партията си в заложническа позиция. Демонстрира и чутовен блъф, предлагайки технологически невъзможната си идея за избори през лятото, дори при промяна на Изборния кодекс и Конституцията. Не е ясно с точност още колко дни остават на кабинета “Орешарски”, но Станишев вероятно бленува някаква длъжност в Брюксел през есента. Понеже няма да успее да задържи юздите на статуквото си тук дълго, скоро ще направи бягство от погрома си. Бягство от отговорност. Колко познато по нашите ширини…

Задължителното гласуване също се приема противоречиво, дори по-скоро негативно в обществото. То би било признак на еднофеодално, дерибейско, насилническо управление. Правото на вот си е законово и гражданско и няма кой да ни го отнеме освен ние самите. Смисълът от референдум по този параграф е спорен. Не референдума биха гласували същите тези 30 %, които гласуваха и на последните избори. Те дават своя глас, независимо от формата на гласуване – пожелателна, задължителна или забранителна.

Най-хитро управляваха ДПС. Те избягваха необмислени реплики и действия и се нагаждаха според ситуациите изключително дискретно, деликатно и дипломатично. Сякаш още от времето на Ахмед Доган спазват максимата “Два пъти мери, веднъж режи”. Мъдрост и емоционална обраност. Сега е възможно партийно партньорство между ГЕРБ и ДПС, колкото и неудачно да изглежда. Социолози правят залагания; партии и коалиции се надпреварват да обмислят възможни геометрии на обвързаност, за да се позиционират на политическата равнина. А хората са просто уморени от властови стълкновения и от празно академично търкаляне на слова. Последния път се гласуваше на принципа “избери най-малкото зло“. Въпреки добавката – преференциален вот, нещата се размиха още повече.

Едно е ясно – Столетницата е в немилост. А уж имаше авторитет, традиции и дори наивно предан електорат. Представители на партията вложиха всички усилия да ни убеждават в преимуществата на своето поведение и управление като: премахване на лицензионни режими, глътка въздух на бизнеса, липсата на рекет и растежът или по-точно облекчението на икономиката. Реално обаче те са изгубили 500 000 свои избиратели. Признават грешките си, но тихомълком. Междуособните раздирания, непоследователността в позициите и противоречията относно смяната на председателя са причините за краха на лявата партия. Всъщност какво означаваше лява партия? Партия, чиято идеология е ориентирана към пенсионерите, майките и децата, дребния и средния предприемач и занаятчия. Увеличиха пенсиите с 3 лв. Толкова. Финансовият колапс е вакуумирал държавата. Социална политика в условия на капитализъм и пазарна икономика трудно би се провела. Да не говорим за рокадите и преназначенията, които “сътвори” кабинетът напоследък. Чудно. Почти толкова, когато заговорят за плоския данък и “Южен поток”.

Председателят на “Атака” Волен Сидеров заяви, че България се управлява от три чужди посолства. Достатъчно суверенни ли сме?

Все повече се използват понятия и словосъчетания от рода на “политическо надлъгване”, “политическа оперета”, “олигархия”. Управляващото мнозинство, народните представители сякаш участват в цирков спектакъл, където “всеки луд с номера си, а някои – с цяла програма”. Политика не се прави, ако искаш да си над народа. Вярно е – тълпата сама по себе си може да е нравствено ограничена и манипулируема, ала може да бъде целомъдрена.

Направихме разбор на поведението на левия избирател. “Левия избирател”? Колко грозно звучи. Но у нас имаме практиката да се делим – на посоки, цветове и т.н. Ни поначало сме си разединени. И все пак, повечето гласоподаватели подкрепят определена доктрина и се идентифицират със съответната партия. Да направим експертиза и на поддръжниците на ГЕРБ. Съвременният зрял млад човек от средна класа. Възникват марксистки електорални обособявания, обусловени от класовите различия. ДПС е вече колко етническа партия, толкова и не. Малцинствата все още са твърдото им ядро, но вече ги подкрепят и бедни, нискообразовани хора от селата. Реформаторският блок изразява интересите на ерудираните състоятелни българи. ББЦ дръпна рязко напред заради ляво-центристките си убеждения. На “Атака” пък симпатизират хора с дисидентски уклон.

Избори по никое време?

Идеята за избори през лятото за щастие отпадна. Невъзможността й да се осъществи със сигурност е докарала конвулсии на Станишев, но така той има време да завърши управлението си, преосмисляйки по-нататъшните си приоритети. Между 28 септември и 12 октомврище се проведат следващите избори, като кампанията с платформи за тях ще започне може би в края на август. Отпускарският сезон със сигурност ще разсее мрачните мисли на българина и през есента той би имал по-ясна визия и позиция. Потенциалните избиратели на десноцентристките партии също биха се активизирали след лятото. Президентът Росен Плевнелиев преди време предложи три казуса за евентуален референдум – за задължителното, за мажоритарното и за електронното гласуване. Последните два пункта са по-скоро експертен казус, а преди него трябва да се разрешат доста други важни такива. Лютви Местан днес сподели: “Няма да участвам в политика на война и реваншизъм”. Изглежда, всеки дърпа към своята черга. Липсва диалогичност, консолидиране и бихейвиористки подход. Какво сме ние? Колониална държава, с вътрешни анахронистични авторитарни остатъци и анархистично корумпирана демокрация. Не може да имаме президент с инфантилен фасон и без тежест при взимането на решения. Не може лидерът на ГЕРБ да пропагандира мутробарок, лидерът на “Атака” – антагонизъм, а този на БСП – нарцисизъм. Не е това представителната за Европа извадка. Нека това разчистване на политически сметки най-накрая приключи и видим светлината на Новото време – на прозрачността и ефективността.

Статията се позовава на материали от източниците: “Тема”, http://www.dw.de, http://www.24chasa.bg http://www.trud.bg