МИРАЖ

Сънувах те понякога като тъжен херувим, държащ в ръце изящен бокал.

Понякога пък беше усмихнат мим или фантом, пазещ Свещения Граал.

Кацаше на рамото ми като жар птица. После отлиташе неизвестно къде.

Рисувах те – все недовършена скица. Рисувах те като огън, вода, сърце и небе.

Звучеше в ума ми като минорна песен, с пукот на стара дългосвиреща плоча.

Преобразяваше се в злодей мракобесен, а сетне в бездна, която да прескоча.

Откривах те в зората и здрача, в луната и слънцето, красотата на деня и нощта.

Намирах те и в месията и палача, в генезиса на зрънцето, ала и в сушата и дъжда.

Приютих те в проекцията на мечтите ми и очаквах те да ме покориш като връх.

Оживей, оживей в бъднините ми, появи се наяве и остани до сетния дъх.