Стоя пред теб, едно вълшебно, тихо очарование.
Дели ни стената на ефимерно, крепко съзерцание.
И час по час потъвам в съзерцанието така наивно.
И се унасям в диханието му отмерено, приспивно.
Затварям си очите и в тях нахлува топла виделина.
Пренасям се на кътче в безкрайна райска равнина.
И щом очи отворя, разкриваш ми се пласт по пласт.
Ще пазя теб във съзерцание, само това е моята власт.
Снимка: deviantart.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар