Тя идваше, след
бурна нощ обезчестена, да ми говори за праведността.
Тя скиташе, безпътно изморена, да срещне някой консуматор
на страстта.
Тя страдаше, че
ценностите отживелица са... че няма принцове, принцеси.
А принцове си
търсеше в пек и във виелиците, в сумрака и зад нечии завеси.
Тиха и опечалена,
ала греховно красива, със остър ум и нрава на аристократка.
Природата ѝ бе
силно влюбчива, а всеки неин опит за любов бе твърде кратък.
След толкова
съзаклятия превърна се в цинична, безчувствена и отмъстителна.
Обърната срещу
житейските проклятия, животът я оставяше на поправителен.
Когато ѝ омръзваше навред да прелъстява, влизаше в кожата си – нежна, мила.
А онова, което не спираше да я спасява, бе, че раздаваше морал и женска сила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар