В духа на „Лоша прическа”, „На дъното”, Конгрес хайтс и Ленгли парк, които ме занимават напоследък, а и фактът, че за момента пребививам в район от центъра на София, който е осеян с огромна интернационална диаспора, се замислям за междукултурните сблъсъци.
Особено актуална напоследък е темата за бежанците. Новата вълна такива предизвика някакви тихи размирици по повод интегрирането. Може би ни притесняват различията. Правим паралел с ромите, заради които напоследък имаше скандали, тъй като медици отказваха да ходят на посещения в махалите поради враждебно отношение. А знаем много добре, че афганистанците например са израснали в условия на постоянно враждуване със сирийците, обвинявайки ги, че не са оптимално правоверни. Боже, как прозвуча само… Но факт е. Имат някакви сходства с нашите роми. Малко по-първобитни, експанзивни, отдадени на саморазправата. Това сякаш е от липсата на образованост и от духа, в който са израснали.
Но всеки може да бъде превъзпитан, каквито и гени да носи. Ако им наложиш санкции, ще си потиснат емоциите и вековните нагласи. Защо в Германия не би им кипнала така кръвта? Все повече бежанци се насочват натам впрочем. Макар да харесват повече нашата природата. Плаши ги обаче нравът ни, безработицата. И все пак има някакъв филтър – среден по финансов показател клас бежанци вече постъпват в България. Отнасяме се с недоверие, нормално. Ние сме си такива. А и изведнъж се изсипват някакви пришълци, които ни завземат територията. Но всъщност не е така. И аз си го мислих. И в темата на броя на списание „Тема” бе написано. Няма как да напишеш такава статия, без да не личи отношение. В тази разработка видимо имаше положително такова към новопостъпилите чужденци. Това не ми харесва. Но четейки, установих, че наистина не сме запознати, че всъщност тези хора не крадат от нашите средства, не са с приоритет. Една Германия им осигурява къде-къде по-добри условия. Съгласен съм, че местните сме с приоритет, но и на нас може да се случи някой ден поради гражданска война например да бъдем екстрадирани, евакуирани и не знам си какво и аз. Тези трансфери нещо не ми се нравят. Цели нации се разрушават от глупави конфликти. Но кога ли светът е бил в пълен мир… Все повече хора са на принципа на свободния електрон и поединичното съществуване.
В центровете за настаняване на чужденци бежанците получават 65 лева месечно до 6 месеца. След изтичането на този срок пак могат да кандидатстват, но не са много ясни критериите. Бюрокрацията е пословичн а. Едно се знае със сигурност – тези хора рано или късно се озовават на пазара на труда, без подслон, здравно подпомагане и минимални средства за оцеляване. Държавата ни първо не умее да се грижи за най-бедните си представители, какво остава за бежанците. Всичко е до политика, нещата биха могли да бъдат стиковани, но тези, които дърпат конците, имат другите приумици на дневен ред, да си купят още една бронирана кола например или да идат в „Капитан Кук” на масонска кръгла маса да си прикрият гафовете. Тук не става дума за смесване на култури, а за стратегическа интеграцияв дългосрочен план. Тези центрове не биват да бъдат изолирани. Все пак не всички са терористи и престъпници, не бива да ги обединяваме под общ знаметел. Задължителните условия например са: преодоляване на езиковата бариера, набавяне на необходима документация за настаняване и пребиваване на родна територия, обезателно изучаване на български език. Ако се намери находчив подход към тях, те също са хора и сами биха са устроили и установили по прагматичен за себе си и нас начин. Сиреч такъв, който да носи полза и на двете страни. Но и едните, и другите не намираме път, защото сме крайно нетолерантни едни към други. Понякога трябва просто малко дипломатичност и харизма. Те произлизат от общности и общества с нюх към търговия, занаятчийство. Не мисля, че на някого му харесва да лентяйства.
Най-бедните стигат до палаткови лагери в Турция и Йордания, където тънат в нищета. България понякога е транзитно поле и нищо повече. Но някои се влюбват в нея. И все пак, не може за 2000 души да има грижа в лицето единствено на фелдшер и половин щат за лекар. Избягали заради репресии или разрушения в населени места сирийци например са подложени на много стрес, предпоставки за развитието на заболявания, най-често инфекциозни заради лутането, лошите условия и номадския начин на живот. Сирийците у нас са около 5000. Сигурен съм, че сред тях има мнозинство миролюбиви, които биха желали да работят тук, ала им се подхвърлят някакви трохи и тези хора са абсолютни нетрудоспособни. Защото ние правим така. И затова отстрани изглежда сякаш ги хрантутим, а те безчинстват, нищо повече. Как няма да са провокирани към това? В една страна не се стига до каквато и да било престъпност, ако човек не е подтикнат. В Германия са 300 евро помощите на човек от семейство. В Турция тече бизнес със залози – депозираш сума за навлизане, но трафикантът я получава, след като потвърдиш, че си в съответната държава. Има входове в Европа през Италия и през България. Впоследствие започват разходите за адресна регистрация, лична карта, квартира. Но трябва да декларираш определен финасов статут и състояние на имотите. Процедурата е усложнена. Виждаме, че на запад обаче местните живеят на гърба на социалните, и не им се налага дори да работят, защото получават достатъчно от бездействие, а за черната работа наемат евтина работна ръка от страни като нашата, защото там получаваме повече, отколкото тук дори на високи длъжностни позици.
Някак странно се развива този свят, много хаотично класифицираме, много сме непостоянни в светогледа и сетивните си възприятия. Трябва да сме ясно обособени в принципално, но и да допускаме чуждата материя. В България социалната политика би следвало да претърпи израстване, както и здравното и образователно министерство, Агенцията за закрила на детето и Агенцията по социално подпомагане. Не само да констатираме, заобикяламе или задълбочаваме проблемите гръмко и високопарно с досада, а да работим върху тях най-сетне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар