Лешояд

Лешояди ли са журналистите? Как да детерминираме журналистиката в 21 век? Какви трябва да са мейнстрийм новините? Напоследък ходя по интервюта за работа по специалността. Събеседванията ми дават някакви индикации, че всяка медия има задължението да се идентифицира с проблемите в обществото. И не само с проблемите. Случват се и хубави неща. Винаги. Струва ми се, че трябва да изведем добрите новини на показ, а не само да завършваме емисиите си с тях, и то от дъжд на вятър. Мисля, че обществото ни има нужда от позитивни примери от екрана, не от макрейкърщина. Журналистиката от позицията на зрителя е да чуеш, да прочетеш и да видиш. А журналистът не просто съобщава, разследва и всичко останало специфично. Той обобщава, но това е фин и отговорен процес. Фактите сами по себе си са нищо без изводи и поуки. Важно е да възпиташ ценности и норми. Професионалната етика те задължава да бъдеш и човек. И отразявайки новините и събирайки целия инструментариум по тях, да не забравяш ролята си на Личност, в която хората имат доверие. Не можеш да предаваш принципи в името на това да продадеш дадена история. Видяхме какво се случи покрай атентатите срещу “Шарли Ебдо”.

Съвсем наскоро гледах филма “Лешояда”. СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ провокира интереса ми с няколко интересни заглавия. По резюмето на “Лешояда”, за чието съществуване не подозирах, разбрах, че задължително трябва да посетя Дома на киното, за да си отговоря на някои въпроси. Екранизацията е 2 часа. 2 часа, в които аз не знам на кои въпроси си отговорих, но знам, че си зададох много нови, на които отговорите тепърва предстоят, надявам се. Дискусионният киноклуб се напълни от млади хора. Не знам колко от тях бяха ориентирани в сферата на журналистиката, която, пак казвам, не трябва да остава изолирана от злободневието ни. Лентата трогна аудиторията и на моменти я оставяше бемълвна.

“В „Лешояда” Джейк Джиленхол играе Луис Блуум – преследващ успеха на всяка цена, кариерист, който попада в средите на така наречените „stringers” – журналисти на свободна практика, които обикалят улиците на Лос Анджелис през нощта, в търсене на поредния инцидент, който да заснемат. Понякога камерите им стигат по-бързо дори и от полицията, а репортажът се излъчва още на следващата сутрин. Пожари, катастрофи, обири, убийства, няма място за етични дилеми. „If it bleeds, it leads”.”

Какво животно е лешоядът? Граблива птица със здрави крака, остри нокти и закривен клюн, хранеща се с мърша. Изпълняващият главната роля Луис Блуум е типичен представител на журналистите от този вид, а може би си пада и малко психар и екстремист. Той започва историята си като крадец на желязо. Усилено търси препитание. Човек със свръхамбиции, готов да покори света. Простира ли се обаче този стремеж до разумни измерения? Както койотите обикалят и от далече надушват и изследват предпазливо плячката си, така и репортерът. Да, той вече е репортер на свободна воля и практика. В началото не му обръщат особено внимание, но той бързо разбира какво се изисква от него. Наема си партньор/асистент, подбира и журналистически „реквизит”. И се впуска хищнически в преследването на кошмарно-кървавото.

Другата главна героиня – Рене Русо, във филма под названието Нина, е режисьор на новините в не особено популярна телевизия. Каналът се нуждае от комерсиални репортажи за зверства, които да удрят в сърцето. В случая нямаме монополизъм, а открита пазарна конкуренция, в която борбата за рейтинг е „безмилостно жестока”. Нина е на ръба на отчаянието за това, че може да изгуби работата си. В този момент се появява нейният спасителен бряг – Луи. От заетост и хаотичност в работната обстановка в началото тя не го приема насериозно, но впоследствие той със значително беден поначало инструментариум ѝ носи уникални материали с кадри, които наистина не оставят зрителя равнодушен. Той знае и как да заснеме с елементарната си камера убийство, катастрофа. И един труп за него не е просто труп. Колкото и цинично да звучи, колкото и черен хумор да се долавя, той се храни с жертвите си. Изпитва наслада от вида им, от кръвта, от поразяващата гледка на местопрестъплението. Тук вече идва момент с изкуството. Как да заснемеш от правилния ракурс. Разбира се, че в началото Луи прави и грешки. Все пак се учи бързо и в движение, тъй като няма право на грешки. Работата не му носи просто средства. В нея той открива поле за реализацията на гъвкавото си свръхего. Безскрупулен е и с партньора си – момчето, което го следва навсякъде и му помага. Луи напредва до там, че изпреварва и полицаите и свои колеги. Той е еталон за мултиплициран журналист. Накрая на филма геройски загива неговият асистент. Това младо, наивно, предано момче. Луи не се трогва. Знае, че такива са рисковете понякога. Този акт сигурно е шокирал редица зрители. Защото с това определено се прекрачват нормите на моралната етика. Не знам какво е искал да кажа режисьорът, но както заявих в началото – един журналист трябва да има и доблест, чест. Да не предава достойнството на себе си и екипа си. Луи е един от безпощадните репортери. Онези, които не са плашат от дъжда, студа, снега, жегата, бурите. Онези, които нямат страх от институции, закони и органи на реда. Онези, които служат единствено на своя дълг да си първи винаги и навсякъде, каквото и да им коства това и каквито и норми да прекрачват.