Един филм, който ме разтърси из основи. Един филм, който дава множество теми на размисъл и разговор. Дори в киносалона след самата прожекция протече монолог от човек, който ни помогна да схванем някои от изразните средства. Киното е изкуство, което ни въздейства с най-различни сегменти. Звук, картина, актьорска игра. Това не е просто някаква художествена измислица тип „Аватар”, въпреки че той има препратки към бъдещето. „Лоша прическа” е оценен по достойнство. Но не е от типът комерсиални касови екранизации с някаква прехвалена, а всъщност скалъпена еквилибристика. Един казус за семейните прослойки и модели, за човешките артефакти, за свободата и сблъсъкът между поколенията и светоусещанията.
Този видеоматериал ме жегна с метафорите и натуралността си. Обич, закрила, тайни, страхове, грехове, мечти, наивност, сблъсъци, надежди, тесногръдие, нетърпимост, игра на криеница. Пренесе ме малко в битието и екзотиката „Конгрес хайтс” и „Ленгли парк”, които изучавахме по Социология. И макар да не е намесен проблемът със сегрегацията/гетоизацията, все пак се разкриват порядките на една самобитна общност. Едно от лицата на живота във Венецуела. Представителна извадка на бедните, но не и представителна в качествения смисъл на думата. Особени, дръпнати, малко в стил номади, консервативни, немарливи, първични. Култура, нрави, хигиена, които не са по мой вкус, но трябваше да се потопя в тях. Става дума за съдбата на едно деветгодишно момче – Джуниър, и неговата природна и нравствена акцелерация, за която липсва инкубатор. От ранна възраст то се усеща като по-различно. Не само заради сексуалната си ориентация, а заради емоционалната си интелигентност и душевността си. То иска да изглежда добре, да бъде с права коса и да има професията на сладникав поп певец. Посредствеността и скуката го задушават. Заобикалящата го некултивирана среда го потиска, но го и кара да заяви себе си. Не е внушителна мечтата на детето, което още не е осъзнало себе си в нея. То обаче има една голямо преимущество – осъзнава себе си в условията на една хищническа среда. Баща му се губи. Майка му се старае да бъде двоен родител, а има и друго дете, което все още е бебе и на което обръща повече внимание. Бабата на главния герой осъзнава индивидуалността и го подтиква към нея, защото иначе би бил като всички останали момчета и не би оцелял в престрелките и примитивната престъпност на джунглата. В някои кадри от филма Джуниър търпи подигравки от околни, а самата му майка на моменти дори целенасочено не го чува и вижда. Тя се опита да притъпи сетивата му. Всячески се старае да го моделира по калъп, да е част от масата, да се превърне в средностатистически мъж. Да го тласне към насаденото за „нормално”. Не особено високата степен на грамотност в тези квартали и „културата на махалата” е причината да не виним майката за този тип консервативност и престорен морал. Защото виждаме как тя, водена от животинското и инстинктите си, прави еднократен безразборен секс. В единия от случаите – дори користно със своя работодател, съвсем нарочно пред очите на Джуниър. Тази лаишка постъпка е изключително вулгарна, но е ключов момент във филма. Това не успява да пречупи малкото момче. Срещу природата не се върви. Сексуалната ориентация и всички останали признаци на екзистенциални различия у Джуниър го правят нестандартен и неспособен да се впише в нормите. В началото той иска да пее, да пее, да пее. В края на филма е подстриган първи номер и мълчи – на откриването на учебната година, за която толкова много иска да си изправи косата и да си направи снимка за бележника като поп певец.
Детето следва майка си навсякъде и й помага, опитва се да я разбере и да прояви нежност към нея, но тя не реагира. Тя е заключена в своя свят, в който няма място за чувства, а само на грижи за насъщния. Тя се плаши от сензитивността и фината нежност – че това го е направило гей, вместо той да живее по каноните на общността, за да си осигури една мнима сигурност и комфорт. Понеже е по-лесно – да бъдем като другите, да се сливаме с тълпата. Но никога, никога няма да успееш, ако си част от матрицата. Най-големите и великите в световен мащаб, колкото и да ги възненавиждам тези думички, са били и ще са онези, които са идентични, дори малко смахнати. Но все пак гениални, талантливи, смели, задаващи нови стереотипи. И които всеки харесва и почита вътрешно в себе си, но всъщност няма тяхната смелост и подлага на съмнение успехите им. На всичко нетипично трябва да му се срежат крилете още в зародиш, да му се спре полетът към висините. Но въпреки че финалът е отворен и не се загатва какво предстои, аз знам, че Джуниър не се е примирил, а е постигнал много, колкото и да му е било трудно, и намерил себе си някъде по пътя сред хора, които да го обикнат такъв, какъвто е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар