Фолклорните послания в "Българийо една" - красота, любов и доброта

Когато говорим за фолклор, е редно да се отбележи ролята му по отношение на запазване на българщината в условията на днешния ден - забързан, угрижен, безпощаден, обезличаващ. Българският фолклор е едничкият способ, който безусловно и мигновено може да ни обедини като нация. Каквито и разделения да имаме помежду си - политически, религиозни, етнически, възрастови, полови, социални - той, фолклорът, е неразрушимият мост на единство и доверие сред нас. Той ни сплотява навсякъде по света. Той стопява ледове. Ако има традиции и нагласи, които не са закостеняла отживелица, то те са свързани пряко и косвено с него. Фолклорът е залегнал в бита, етнографията, музиката, народопсихологията, в поколенченската приемственост и в непокварения патриотизъм. Тази част от него, която докосва най-силно моето сърце като българин обаче, е МУЗИКАТА. Още повече, че аз 7 години от живота си съм играл народни танци.

През миналата година на крехкия вече пазар у нас се появи един албум с фолклорна насоченост, чието съдържание озари музикалния небосклон в условията на пандемия. Неговото заглавие е "Българийо една", а песните вътре са изпълнени от... РАЙНА. Следя нейните албуми отдавна и знаех за издаването на този, но честно казано, появата му ми убягна именно заради извънредното положение. И сега на обложката на диска виждам, че продуктът е регистриран в Министерството на културата на 9-и март - няколко дни преди първото пълно затваряне на държавата. Не разбрах дали възникнаха някакви логистични пречки, но в спомените ми е, че имаше проблем. Мина малко време и съвсем забравих. Можете ли да си представите как ни е зашеметила тази пандемия тогава? :) Това обаче няма значение сега, когато преоткривам албума. Купих си го и го прослушах със закъснение. Но не съжалявам - сега е бил моментът за това. Не ми беше много до музика миналата година, не вярвам и на някого да му е било. Сензитивен човек съм и усещам ритмиката и проблематиката в обществото.

Райна заслужава да бъде поздравена за смелостта в такова смутно време да издаде поредния си албум. Недоумявам защо много от нейните колеги въобще спряха да издават музикални продукти и се позиционираха изцяло в социалните платформи за потребление на музика. Първо, ние не сме държава с уредени закони и авторски права в този аспект. Работи се в тази посока, но този процес не е довършен. Второ, едва ли точно българските изпълнители печелят милиони в паричен размер от стрийминг. Тоест - продължава да е от значение за доходите на певците именно появата им в заведения. Болно ми е да го кажа, но концертната дейност е отписана много преди пандемията. Това е политика на продуценти, диджеи, изпълнители, спонсори, политици, публика дори, и изобщо хора на всякакни нива. Отговорността е колективна.

Поп-фолкът от голямата сцена залитна отново в кръчмите. Не че има нещо лошо в кръчмите като кръчми. Можеш да бъдеш на висота и в механа, можеш да бъдеш профан и дилетант и на най-бляскавата сцена. НО... аз говоря за посланията, които изпълнителите от този жанр започнаха да прокарват в песните си... които съвсем целенасочено и съзнателно ги отведоха в нощните клубове... и ги заключиха там до второ нареждане. И се започна едно консуматорство, хиперпродукция за ширпотребата и стагнация откъм музикантлък. Борбата за оцеляване на моменти беше безмилостна. Така те изгубиха ценна аудитория в желанието да се правят на мейнстрийм. Хубаво, ама дойде пандемията, клубовете затвориха... и най-много започнаха да реват онези, които преди това си мислеха, че са безсмъртни и на гребена на вълната. Накрая оставаш сам с милионите си гледания - купени или не, прашасалите си статуетки, творческата си импотентност и спомените от салфетки в някой клуб... и пиеш една студена вода. Защото нямаш актив зад гърба си. Нямаш дискография, нямаш биография, нямаш концертна история. Хубавото на такива кризи - без значение изкуствено или естествено създадени, е, че отсяват човек от човека, в случая и певец от певеца. Който си го може, си го може - и оцелява.

Райна спечели. Ще ви кажа защо. Успешният човек е бегач на дълги разстояния. Той мисли в перспектива и не търси сигурното и комфорта. Този албум ще има дълъг живот. В него има и тематично, и звуково разнообразие. По-различен от предходните ѝ фолклорни. Не е изцяло македонски. Повечето песни са народни, но има и от северняшкия край. Заглавната композиция - "Българийо една", е изключително въздействаща и красива, чува се още от първите акорди с гласа на изпълнителката. Направо те побиват тръпки. Тъжна е, тежка е -  плаче ти се. На позната тема - за емигрантите, но поднесена по много изразителен начин. "Вечно към тебе връща ме кръвта, моя Българийо една" - никой не би могъл да остане равнодушен пред тази фраза. Другата песен, която ми носи известна меланхолия, е "Пролетно слънце". Мисля, че и тя се хареса от доста хора. Въобще, интересът към фолклора преживява своеобразен Ренесанс и това вдъхновява все повече изпълнители.

Повечето песни са игриви, жизнерадостни и придават особен колорит на албума. Завършекът е поставен от "Мъка ме налегна" - когато я чуя, кръвта ми закипява. В изпълнение на Райна и нейните колеги е страхотна. Мисля, че именно подобни решения са в основата на приемствеността между поколенията. А Райна, сама по себе си, успява да приобщи огромна част от младата аудитория към фолклора. В този ред на мисли нейните заслуги заслужават признание. Тя успява да намери тънката граница и баланс и по отношение на визията. Нейните клипове и тв версии са автентични, цветни, изразяват младостта и свежестта, обхващат приказни кътчета от страната. Невинаги е със строго регламентирани носии, но винаги запазва елементите от тях и не се отклонява в посока бални рокли и високи токчета. От едно нейно по-старо интервю ми направи впечатление, че си признава свои грешки относно облеклото отпреди време, които е поправила. Когато човек е млад, му е простено. Важното е да се усети навреме.

Сещам се за първите стъпки на Райна на голямата сцена - по стечение на обстоятелствата едни от тях бяха свързани именно с Пирин фолк Сандански. "Вековна земьо" и "Самодива" са прекрасни композиции, фестивални, с грандиозно звучене. С Иван Дяков създадоха чудесен дуетен албум тогава. Харесвам много и "Послание" - от нейното послание настръхвам, както и "Горо ле", "Мой роден край", "Тамбуро моя". За успехите в поп-фолк жанра е излишно да говоря - те са видими. За фолклорните свидетелства интересът към "Тежко мина младостта", "Кога падна над Пирина", "Машала", "Що имала късмет Стамена" и т.н. Това се забелязва по фолклорните надигравания и събори у нас, както и зад граница. Райна не пести усилия и това се усеща от хората, които са пренаситени от "повярвали си изпълнители с флашки", които постоянно си гледат часовника, досадно им е и търсят да си приберат хонорара.

Райна очевидно е заела своя ниша, следва плътно личната си концепция... и успява. Въпреки всички трудности. Въпреки извратените вкусове. Защото аз вече наистина не разбирам какъв е вкусът на българина. Понякога се изумявам. Но както казах - едно такова време отсява, а фолклорът винаги ще ни спасява.

Пожелавам на Райна още много вдъхновение и дръзновение, което да претворява във и чрез фолклора, да продължава да бъде радетел за съхраняване на българщината и защо не и в скоро време да ни зарадва с някоя поп-фолк песен като "Написано с любов"... Пожелавам много хубави идеи, късмет в реализирането им и една по-осъзната публика, която да подкрепя качествената продукция. Заставам на страната на всеки изпълнител, който твори и издава такава, без значение от жанра. Бъдете здрави! :)