2020 - годината, която ще запомним

 

2020 – година на житейски изпитания, които закалиха човечеството до неузнаваемост. Ние никога няма да бъдем същите. Капитализмът ни беше направил коравосърдечни, безпардонни, безспирни в бясното преследване на материални цели... Глобализацията се оказа криворазбрана. Ето такива години са ориентир за душевността ни. Там, накъдето се бяхме насочили, щяхме да бъдем изпепелени. Стремежите на едно консуматорско общество няма как да са безгранични. Ние, хората, се вкарваме в някакви рамки и си мислим, че от нас зависи всичко, но не е така. Знаете мисълта „Човек предполага, Господ разполага“, в която мнозина, междувпрочем, не вярват. Всеки избира в какво и дали да вярва. Аз вярвам в това, че Вселената може да се „самоактуализира“, да се ъпдейтне до една нова своя, по-модернистична и хуманна версия.

Не зная дали новата версия включва само роботизация, зелена енергия и инвестиции, криптовалути или тоталното изчезване на парите като платежно средство... Та именно парите ни докараха до тук. Мислехме си, че паричното изражение на щастието ни прави щастливи отвътре, но когато бръкнахме надълбоко, се натъкнахме на морални нечистотии и нравствена деградация. Те също си имат предел. Низките страсти, информационното и визуално „раздуване“ в социалните мрежи, изкривяването на истината, посегателствата срещу природата... Всичко това нямаше как да остане безнаказано.

Всички ще запомним 2020 г. Водещата тема бе коронавирусът. Имах честта да работя в авторитетна медия като Bloomberg TV Bulgaria, в чийто сайт почти цяла година следях и пишех за развитието около пандемията и финансовите измерения на коронакризата. Не ми беше лесно, тъй като следях процесите изкъсо и не просто ги констатирах, а ги преживявах. За мен ролята на журналистика е да бъде граждански будител, да внимава какви послания поднася и изобщо да поднася смислени послания, а не сквернословия. Нужна ни е журналистика в търсене на истината и решения на проблемите, не удобна журналистика. Далеч съм от всякакви теории на конспирацията за възникването на коронавируса – дали е било в лаборатория в Ухан, или е изкуствено разработен от една шепа магнати с цел да редуцират броя на човечеството и да завземат още по-апетитни парчета от „баницата“, не мога да кажа. Нещо, на което не съм бил свидетел и за което няма преки доказателства, не мога да коментирам. Може би ще разберем някой ден... Но това, което видях, е, че много държави не знаеха как да се справят с пандемията, което може би е нормално. Вирусът бе използван за разпределяне на средства по линия на всякакви програми. В Европа най-коментираната от тях бе фондът за възстановяване от кризата под формата на грантове и заеми.

Държавите, които подцениха вируса, се провалиха – коя по-рано, коя по-късно. САЩ е един „блестящ“ пример в това отношение. Доналд Тръмп стана известен с нихилизма си по отношение на защитните мерки. Но на изборите може би това му навреди – резултатът бе налице. Хората се умориха от шоу- и бизнесмени, които искат да управляват с цената на всичко. Ще дойде време, в което профаните в политиката ще бъдат отсети и елиминирани от властовия елит. Произволите, сътворени от Тръмп, му се върнаха като бумеранг и той плати цената за това. Швеция също подцени вируса, Жаир Болсонаро също неглижира здравния проблем. Словосъчетанието „малък грип“ стана популярно, но по-късно и той обърна дискурса. Тежко се справяха с вируса страните в Африка, Близкия изток, Индия и Латинска Америка. Тръмп се провали и по повод сблъсъците с афроамериканци. Показателно бе убийството на Джордж Флойд.

В България насаждането на извънредност формира един форсмажорен психилогически нюанс, който изкуши властта да разгърне наличния си инструментариум и да се закичи с лаврови венци. Тя яхна вълната на популизма и зад фасадата на юридически помпозната риторика и заявката за извънреден алтруизъм накара всички да се изгубят в превода и разсея вниманието им от други наболели казуси. Разпределяне на концесии, обществени поръчки, стопанска непоносимост. 

След всичко, което стана тази година, се замислих – колко удара може да понесе една една уж правова държава? Какви цели си залага тя по презумпция? Установяване на граждански права и свободи, върховенство на закона, спазване на конституцията, справедливо правосъдие и безупречна съдебна диалектика. Колко показателя от тези покриваме? Стана ясно, че не отговаряме на някои от Маастрихтските критерии, но пък влязохме в ERM II и банковия съюз, което е отлично постижение за репутацията на България, заради което тя ще бъде наблюдавана много внимателно оттук нататък.

Протестите това лятно са паметни. Те се отличават с особена характеристика. Не са като тези през 2013, 1997 или 1991. Идейните им внушения са други. Много млади образовани хора, завърнали се от чужбина българи, показаха, че имат отношение и искат рокади сред управляващите. А техният глас следва да се чуе – те наистина подпомагат двигателя на икономиката ни.

Президентската институция не спря да си „разчиства сметките“ с прокуратурата, НСО и ГЕРБ. И обратно. Когато интересите им съвпадаха, бяха заедно... когато не – вече ставаха врагове. Това са прозрачни постановки, които вече сме гледали – още от времето на Тройната коалиция, когато стартира нова форма на съглашение на политическата класа с банковия и други сектори. От тогава насам все по-често лъсват корупционни практики, скандални чатове, недвусмислено потдърждаване на злоупотреби на евросредства. После се потулват, заглъхват. Цялата тази история заприлича на дребнобуржоазна политически скотомия. Над нея прелетя някой и друг дрон и съвсем олекнахме пред света. Но аз вярвам, че България ще „изчисти“ дилетантите и ще се заяви пред света. Ние имаме прекрасни таланти – математици, инженери, изкуствоведи. Въпрос на адекватен маркетинг е да станем разпознаваеми, и то със своите достойнства – природни, научни и интелектуални. България е уникална страна за привличане на нови инвеститори. Не заради евтината работна ръка и данъчния рай. А понеже разполага с добра инфраструктура и за стартъпи, и за компании с традиции, които да развият своето knowhow на местна почва по един аваргарден начин.

Не е време за журналистически сервилност. Добре би било да спрем парада на безалтернативността и да си създадем нова реалност с повече континуитет.

В световен план станахме свидетели на поредните атентати и природни катаклизми – земетресения, пожари, наводнения. Това допълнително стресира всеки един отделен индивид. Някои от световните лидери бетонираха позиции за по-дълго време – като Владимир Путин, а Реджеп Ердоган стана още по-радикален в позициите си по отношение на геополитически проекти и религиозните възгледи. Случаят със „Света София“ и нейното превръщане в джамия е наскърбяващ за християнския свят и дори спрямо намеренията на Кемал Ататюрк за една светска Турция, но... това е положението.

Великобритания и Европейският съюз установиха исторически сделка във връзка с Brexit. Отношенията България-Северна Македония, която влезе в НАТО, по линия на евроинтеграцията на втората ескалираха. Ябълката на раздора вероятно е изпълнението на Договора за добросъседство. В дипломатически план България се провали, а отделно ЕС и Европа като цяло трудно постига eфективност в уякчаване на дипломатическите си връзки и по-твърда позиция по важни въпроси. 

Определени мигрантски и хуманитарни кризи се задълбочиха. Имаше напредък в преговорите между Афганистан и талибаните. Обединените арабски емирства и Бахрейн подписаха споразумения за оздравяване на отношенията с Израел. Търговската война, както и някои енергийни проекти все още са в standby позиция, но пък се реализираха смели технологични постижения. Да, бяха отменени редица културни и спортни мероприятия. Смятам, че сега ще оценим липсата им, а след време те ще са със съвършено нова концепция и постановка. Може би за добро.

Мащабът на икономическите криза и рецесия е неизмерим. Трилиони евро и долари бяха мобилизирани в подкрепа на бизнеса и засегнатите от пандемията. Златото като актив убежище ескалира до над 2000 долара за тройунция. Волатилността на пазарите постоянно променяше инвеститорския интерес и бизнес климата. Но пазарите все пак не се огънаха съвсем и посрещнаха кризата по-подготвени след последния голям финансов спад за света през 2008 г. Мнозина преориентираха бизнес моделите си към нови направления. И спечелиха. Други изгубиха безвъзвратно. Но аз вярвам, че финансовият свят ще се стабилизира.

Вярвам, че хората ще запазят сила на духа и ще са устойчиви на промените. Вече се случиха някои доста сериозни, които ни трансформираха. Ала ние все още си оставаме просто човеци. Човешкият фактор остава значим. Точно заради това не бива да злоупотребяваме с властта си – тя не ни е дадена, за да сме узурпатори. Може би блюстители на установения от нас ред – да, но не и световни покровители. Правилата не са това, което бяха.

Смислените, силните, смелите – те ще сглобят парчетата от пъзела, който ни е даден. Консуматорите, злосторниците и егоистите ще бъдат наказани. Това е естественият кръговрат.  В година, изпълнена с неизвестни в уравнението, алгоритъмът за решаването на житейските задачи е любов и само любов. Любовта ще надмогне страха. Нямаме нужда от фалшиви герои, яхнали вълната на бездарието и демагогията. Светът се нуждае от чисти и сърцати хора. И ще си ги получи. Жалко за хората, които изгубихме тази година. Но се случват и добри неща, има и добри хора.

Пожелавам ви здраве през новата година, а тя самата да ни донесе основата за една положителна промяна, която да започне с нея. Защото промяната никога не се случва мигновено. Тя е процес, който, ако сме единни, ще постигнем по-бързо, отколкото ако продължим да живеем по стария начин.