"От любов" - биографията, пропита с мъдрост

 

Намираме се в края на една турбулентна година, в която човечеството се преобрази неузнаваемо. Може би никога няма да сме същите. Може би се подготвяме за нова реалност или вече сме в нея. Въпросът е... дали тази нова реалност ще ни направи по-добри хора? Аз мога да говоря за себе си, но сега важен не съм аз, а впечатленията ми от една удивителна биографична книга, която прочетох с ентусиазъм. Неслучайно "От любов" се появява на книжния пазар у нас в този период. Тя съдържа в себе си житейската история на един обичан от редица поколения изпълнител - Веселин Маринов. Според мен той е от певците, които са останали преди всичко добри хора. Не го познавам лично, но от споделения опит на страниците на биографията му разбирам, че е от онзи изчезващ вид личности. Състрадателни, сензитивни, раними, романтични. Всъщност не смятам, че този тип хора ще изчезнем толкова лесно. Да, включвам и себе си в това число. От следващите редове ще разберете защо.

Видях "От любов" на книжарските витрини съвсем наскоро и си казах, че след като изляза от карантина, обезателно трябва да си я купя. Разбира се, можех да го направя онлайн, но специално аз предпочитам да купувам книги на място, във физическите магазини. Чувството е съвсем друго, а аз искам да го изпитвам пак и пак. Преди много време работех в книжарница. След този период се занимавам със съвсем други неща и честно казано, не следя толкова щателно потока от нови заглавия. Просто разчитам на това, че ако едно заглавие трябва да стигне до мен, това определено ще се случи. Така стана с биографията на Веселин Маринов.

Почитател съм на музиката и личността на изпълнителя отдавна. Преди години присъствах на негов коледен концерт в Пловдив в кино "Гео Милев". Бях си купил билет за правостоящ, защото седящите бяха свършили. Потопих се в магията на творчеството му и изпитах невъобразима емоция. Той се раздава безрезервно, не пести усилия. Разполага с уникална енергия. Аз харесвам артист изпълнители, които не ги мързи и не отбиват номера. При него не изпитваш усещането, че върши тази работа по задължение.

Знаех, че в книгата ще открия доста информация относно професионалния му път, но нямах търпение да науча повече за преживяванията му като дете и юноша. Биографията е изключително добре структурирана. Има градация, логическа последователност между отделните събития, момент на изненада. Не изпитах досада, докато четях. До самия си край книгата те държи в хватката си и не те пуска. Веселин Маринов е човек с изключително богата езикова и обща култура. Държа на тези умения в хората. Разказите му се наситени, дескриптивни, обаятелни. На няколко пъти преживях определени редове, сякаш са се случили или се случват на мен. По принция на зодия Водолей с асцедент Риби това не ни е чуждо - да се поставим на мястото на другия и да възприемем неговото щастие и страхове като свои.

Биографията ме впечатли с добрата си редакция, достъпен литературен език и хомогенната си конструкция.

 

Г-н Маринов е преминал и върви по пътя на честния и искрен човек - често неразбран, силно уважаван, от друга страна... и разбира се, много успешен. Пълните зали са атестат за това. И до днес той е от малкото храбреци, които не само се издържат от музика, но и реинвестират в нея. През него минава всеки процес, всеки компонент. Отговорен е за звученето, сцената, екипа си.

Историите в казармата, оповестени в творбата, са респектиращи и смразяващи същевременно. Донякъде съжалявам, че нашето поколение и следващите не сме имали възможността да се докоснем до нея в периода на съзряването си, дори и по по-съвременен начин. Не че това те прави повече мъж, но те учи на ред, достойнство, дисциплина. Сега подобни признаци у връстниците си аз не виждам, а от по-малките - съвсем.

Белязаната от именития изпълнител творческа траектория е забележителна. Та той е бил безумно упорит! Вярвал е в успеха си, преследвал го е, анализирал го е, не е потъвал в звездомания. С малки стъпки, в началото дори плахи, впоследствие стремителни. Не е от онези, които са били готови да прегазят всичко по пътя си, за да изпъкнат. Търпял е, изчакал е момента за слава. Разбира се, имал е доста призове и отличия и държи на тях. Това не е въпрос само на мъжко его, а на уважение към собствения труд. Все пак по онова време наградите не са били нагласени за разлика от днес, когато който каквото не е поискал, това не е получил. Сигурно и тогава е имало лансирани имена, но Веселин сам е достигнал своя апогей, който за мен лично започва през 1995. Ще обясня защо.

Интересна е кариерата му през 80-те години, постъпването му в Консерваторията. Там се налива постаментът на последващите триумфи. През 90-те години той вече е на върха на славата си в малка България. Спомням си, че като малък в детската градина всички учителки имаха касетката "Горчиво вино". Беше им любимец. И все още е обожаван от жените. Това е напълно нормално, тъй като те по природа биват привлечени от галантни мъже. Но те вникват и в песните му и това не е от сервилност. И не само те. Публиката му е разнородна и е свързана чрез един съзидателен континуитет, неподвластен на модните течения у нас. Впрочем каква е модата и трябва ли на някого да му пука за нея? Няма правила. Лидерът сам си създава такива и не се огъва пред конюнктурата.

Изпитах лека тъга, преминавайки през темите за репресиите над изкуствоведите, най-общо казано, с настъпването на демокрацията. Хаосът в държавата. Първите частни компании, агенции. Изкривеният патернализъм и монополизъм. Политическата номенклатура, от която г-н Маринов се чувства огорчен. И с право, но това е друга тема.

Честолюбивият човек има принципи. Той ги отстоява дори в смутни времена. Аз смятам, че Веселин Маринов създава чудеса от храброст. Допадат ми нотките на сантименталност в книгата. Те я правят жива. На няколко пъти той употребява думата "прозаичен", сякаш определяйки се като пълен антипод на нейното съдържание. Той наистина е човек на литературата, на музиката, на чувствата. Не е скучен сухар.

Държи на семейството си. Личи си, че боготвори дъщеря си. Надявам се наистина да е случил на жена и това да си проличи във времето. Също така му честитя това, че вече е дядо. Едно прекрасно събитие за него, което 2020 г. ще запечата.

Страшно много харесвам песните на Веселин Маринов, особено коледните му албуми. Имам си ги и ги слушам с охота. Когато дойде зимно време и съм отегчен от брътвежи, от политическо каканижене и от мними приятелства, аз бягам в своя свят, където е красиво и чисто. Както е в зимните текстове на Веселин Маринов. Там искри една любов към живота, уюта, дома, празника, близките, безкористната интимност. А песните за родината, летците, моряците, войниците - към тях изпитвам страхопочитание. Прекланям се пред авторитетите и устоите, които този човек е възпял. 

В следващите редове бих искал да се обърна към Веселин Маринов и да му кажа - всичко има смисъл! След като има млади хора като мен, които дават пари за музика. Няма значение, че не са Ви пуснали по еди-кое си радио. Може да е лично отношение, може и да е липсата на такова. Има ли значение? Днес никой нито може, нито има право да заглушава гласа на таланта. Той сам ще си проправи път във времето, дори и напук, дори и с цената на неистови усилия. 

Може да трещи, да гърми, светът да се изврати колкото си иска - всичко е временно. Когато се уморят от буфосинхронади и морален упадък, хората пак ще се обърнат към естетиката. Те ще намерят упование в красотата на шлагера. Хубавата българска песен ще надживее пандемията. Добрият човек - още повече. Идва времето на силните хора. Няма място за алиенация. В бъдеще може около нас да има летящи обекти и субекти, паралелни реалности и вселени и т.н. Но човешкият фактор ще остане. Ние можем да се мислим за всемогъщи, обаче не сме. Всичко е констелация от много фактори. Милосърдието, живият допир и контакт, синкретизмът - тяхното време не просто е отминало, а идва с нова сила. Този свят има нужда от любов и ако не я получи, ще си я набави сам.

Благодаря Ви, г-н Маринов, за тази книга. Огледах се в нея и видях, че не съм сам. Има рицари, има кавалери, има дами, има класа. Има, има, има. Вярвайте, защото и ние Ви вярваме! "От любов" е биографията, пропита с любов, хуманност, поуките от трудностите и мъдростта на времето. Благодаря за тази книга. Тя вдъхновява и има смисъл да бъде прочетена.

 

 

Снимки: личен архив и https://veselinmarinov.com/%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F.