Пребродих хиляди пустини и чужд товар на плещи носих.
Сълзи кристални в длан събирах, усмивки мили нейде просих.
Сърцето си събирах на парчета. Унивах. Вдигах се. И пак горях.
Но всяка мъка, всяка горест наказваха ме с ярост и с болезнен страх.
Ръце подавах, а те ги оскверниха. Душа отварях, на нея също отмъстиха.
Задето превъзхождах ги във всичко, така и не ми простиха.
Издигнах вече зидове огромни, предпазих се от всеки враг.
Загърбих всичките борби чутовни, тъжах в забрава сам, недраг.
Изгубих мостовете в мен, не вярвах в себе си и любовта.
Угасиха и светлината в моя ден, но Видов чака ги пред някоя врата.
Аз знам, че правда ще пребъде, че фалшът кратко триумфира.
Покварените, злите Господ съди, а честните оставя ги на мира.
Няма коментари:
Публикуване на коментар