Един до друг стоим, мълчим. В екрани вперили сме поглед.
Емоциите си как да съживим? Вкаменен е живият ни полет.
Близки, а всъщност далечни. Пионки в реална виртуалност.
Намираме точки пресечни в колективната индивидуалност.
Машини и хвърчащи обекти. Живот на свободни електрони.
Лишени от смисъл субекти. Зависими от таблети и телефони.
Иновация и технологии. Сраснати с техника консуматори.
Няма химия, биология - модерно е да сме нет провокатори.
Изгоряла е дънната платка. Не повече, отколкото душите ни.
Любовта към предмети е кратка. А съдбите са ни разнебитени.
Процесори и софтуер на висота, селфита и социални мрежи.
На колко гигабайта самота и дефицити доловихме залежи?
За карта памет няма слот, заразихме се само с троянски коне.
Вселената е робот. Животът на батериите пожизнен ли е поне?
На един клик разстояние. Програмирани да сме потребители.
Моето пожелание: Не в интернет - в живота да сме победители!
Няма коментари:
Публикуване на коментар