Замръква в летен дъжд градът чутовен. И само светлини
остават да блещукат.
Премина в нощ денят ни зноен. Омайна тишина. Ни залпове, ни
тътен, пукот.
Измежду руини подават се деца сиротни. От минувачите да си
купят надежда.
И утрото им ще премине неохотно. А онзи техен блян все тъй ще ги подвежда.
Нагазват в локви кални и дълбоки. Наказват ги със откази,
ритници и шамари.
Облечени в дрипи окъсани, широки, осъмват по близки и
далечни светофари.
В този град грехът е водещ идеал. Фамозни парвенюта
парадират със разкош.
И суетата е звезден кадифен воал. А рискът и порокът са
неистов навик лош.
Кой ще подаде ръка на безпътните чеда? Кой ще им подари
частица любов?
Зависими са те от ежедневната борба. Дано намерят пристан в света суров!
Няма коментари:
Публикуване на коментар