Кой произведе мутрите в България? Кой им даде шанс да развият дейността си до едни нива, които тотално ще преобърнат държавната конюнктура? Има ли все още остатъци от това силово движение от началото на 90-те?
Не е тайна, че новоизлюпената след 1989-та година демократична система у нас е принудила мнозина да преосмислят приоритетите си. За отрицателно време настъпват промени, които карат: едни да емигрират; други да се примирят и да оцелеят (или не); трети да предприемат ново начало. Кой да предположи, че бивши борци много скоро ще започнат своите набези на територията на България. Може би са били обезверени относно развитието си в спорта. Може би създалата се ситуация ги е изкушила да заложат на чувството си за риск и авантюризъм. Може би са били вербувани. Може би…
В тази мутробарокова история се съдържат елементи на балкански уестърн и престъпна героика. Горчивият вкус от звуците на кървавите престрелки между ръководителите на отделните групировки не е изчезнал. И все още напомня за опасните приключения на криминалния контингент е усещането за безнаказаност. Не бих го нарекъл мафия. Поне не и в смисъла на италианската такава например. Подземният свят у нас обаче е съществувал. Кой все пак подстрекаваше мутрите, кой ги покровителства? Говори се, че ДС е в основата на тяхното вербуване. С каква цел, не се знае. Съответните лидери на групировките разделяха територии като колониални владения, превземаха определени бизнес структури, вероятно са се намесвали и в политическото управление. За да си осигурят взаимен комфорт, едни други с власт и услуги са се подсигурявали политиците и представителите на престъпния свят. Тъмната страна на “белите якички”.
Рекет, проституция, наркотърговия, кондрабанда с бензин и цигари, черно тото, лихварска дейност, застрахователни дружества… Това са само част от начинанията на мутросубектите в постоталитарна България. Едно от най-скандалните убийства на знакова за ъндърграунда фигура – Георги Илиев, до известна степен е разследвано и разкрито. Групировката Килърите 3 в лицето на Васил Арарски, известен като Райко Кръвта, ликвидира Георги Илиев. Като причина се изтъкват разногласията по повод контрол върху пазара на херион. Впоследствие Петър Крумов убива Райко Кръвта. Възстановката по случая продължава въпреки недоброто събиране на доказателства след самите убийства.
Това е само един от примерите. За да си направим изводите. Разгулно-пищен живот, пирове и запои, дебнене и борба за надмощие. Това описва ерата на мутробарока. Тези хора са живели като за последно. Грабили са с пълни шепи от живота, понеже са осъзнавали необратимостта на смъртта си. Приближените им с умиление си спомнят за даровете, които са получавали от тях, и сакрализират делата и образите им. Много други пък са плакали от тях. И не искат да се връща времето на ВИС, СИК и всички останали. Тази част от прехода нанесе трайни щети върху българското статукво, като манталитет дори – тъй като говорим за цяла една култура и мода, носеща отпечатъците на славните гангстерски времена като част от разрухата от разграбването на България. Мхм. "Бели птици и куршуми", както гласеше една песен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар