Представленията на политическата сцена отдавна са нещо средно между трагедия и комедия. Българският гражданин е вечният зрител и в повечето случаи недоброволно става свидетел на етюдите, които властта разиграва. В действителност все още има хора, които уж вече не са в играта, а продължават да режисират спектаклите. Като например Ахмед Доган. Доста са противоречиви мненията и за Иван Костов. Приватизацията, която се извърши… предприятията, които се продадоха на безценица… Епично. Това разруши малкия и среден бизнес. Това унищожи препитанието на мнозина. Тези двамата все още ги има някъде там и все още дърпат конците. И може да ги обявим за най-хитрите политици в съвременната ни история. Добре си изиграват картите за себе си, но държавният пъзел стои все така хаотично разпръснат. И като че ли всяко парче от него спада към определен кръг, служещ безропотно на нечии инструкции. Постановките с разделението не са успешният модел, който ще изведе България от кризата. Защото тя – кризата, не е конкретна, тя е обща и обществена, и целият политически “елит” дружно се е постарал да си “разиграва коня”, а тази пиеса вече сме я гледали до болка. И все още търпим. Въпреки протестите. Но не вярваме. Търпим, колкото да издържим – да тестваме пределите си. Тази работа е малко като с алкохола – когато си изтерзан от мъка, се наливаш още и още, заинатяваш се и ти е интересно колко можеш да поемеш. Каква разтуха… и какъв цинизъм… Мъчат се всички онези кукловоди да ни вменяват роля на пионки вече колко години и така манипулативно насаждат идеите си, сякаш ни ги наливат с фуния в мозъка. Но съзнанието ни вече е програмирано на друга честота – чуе ли патетично политикантстване, предпочита да си пусне дори онази пародия и ода на простотията “Валя и Моро превземат света”.
Длъжни са ни политиците, много. Всички вървят по пътя на Саркози, макар че се съмнявам справедливост точно за тях да има. Осъждат се само дребните престъпления. Политиците произведоха мутрите заедно с ДС. От Задочните репортажи на Георги Марков знаем и за картотеките с проститутки, за умишленото презиране на талантливите, за кражбите, за чужденците и разделянето на територии по морето. Това го е имало винаги, и преди ерата на мутробарока. Но е било тайно и лошите примери не са били публично достояние. Сега пред очите на всички се разиграват сюжети, достойни за номинации за Оскар.
Нека се позанимаем с новите силни на деня – Цветан Василев и Делян Пеевски. Кой, какво, кога, защо, къде, как? Има ли общо “Протестна мрежа”?
Според австрийският всекидневник “Der Standard” 130 млн. евро дълг ги скарали. Спорна е обективността точно на австрийските издания по случая, тъй като Цветан Василев се явява като спонсор и там и не се знае дали не поръчва да се тиражират определени полуистини. Говори се, че на депутати от ДПС били изплащани кредити и самият той бил изключително нагъл в рекетите си. Освен това и двамата са се стремили да получат поръчка за изграждане на “Южен поток”, но банкерът твърди, че процедурата е манипулирана от Пеевски. Василев спонсорирал Пеевски, Пеевски не подкрепял идеята му за кандидатура за премиер. Но простичкото разшифроване на интерпретацията е следното: неслучайно споменатият вече Ахмед Доган отново дирижира парада. Той модифицира Василев като банкер. Човекът на Доган за медиите бе Пеевски, а на Василев – Николай Бареков и неговата партия. Василев мина към БСП. Ахмед Доган се противопостави, накара Орешарски да изтегли 500 млн. лева от държавните предприятия и КТБ изпадна в неплатежоспособност. По този начин Доган и Пеевски си отмъстиха за политическата изневяра на Цветан Василев.
Кукловоди, пионки, матрьошки… Медийни покупки, обръчи от фирми, политически чадъри… Докога??? Оставям отворен финал и нека всеки си помисли какво е редно да се направи оттук нататък – одържавяване, чужди капитали, групировки или единност, кое е решението да предотвратим политическата мръсотия?
Няма коментари:
Публикуване на коментар