Апокалипсис

Размирици, оръжия, стенания.

Вражди между религии. Заклинания.

Облаци от страх дебнат над нас.

Гласът на мира е във пустиня глас.

Кой разреши да си отнемаме живота?

Да предизвикваме голгота след голгота?

Един е Бог, макар с различни имена.

Ще се делим ли още на диаспори, племена?

След всеки атентат вървим към Ада.

Където с отмъщение творим наслада.

Където кръв, сълзи и мъка делят ни от поредната разлъка.

Защо не ни се позволява човешкото във нас да оцелява?

Защо рушат се мостове, любови, връзки?

Защо гори ги злото с думи дръзки?

Когато ни обземат съзаклятия и срещнем се очи в очи със неприятеля…

Помнете – не се обръщайте с насилие!

Ще оцелеем само със примирие.

Отдавна мина времето на Холокоста.

И продължава между нас да зее пропаст.

Въпросът май е: кой ще надделее?

А как войните да преодолеем?

Войни за територия, морал.

Клониран демон с власт преял.

Глух тътен, див тероризъм.

Апокалипсис от антагонизъм.

Ще моля Бог и всички ангели небесни

да ни спасят от злите сили мракобесни.

И някога на този свят пречистени да бъдем в битието си по-смислени.

Стефимир Гроздев