СОЛЕНИ ТРЪПКИ

Стопля ме лазурът чудесен. Пенливи вълни ме заливат.

Под калдъръмите пониква есен. Солени тръпки ме побиват.

Жужат неспокойни цикади. Прелитат пламенни жерави.

Рухват пясъчни грамади. Стихват ненадейните приливи.

Тъжни съхнат слънчогледите. Презряват смокините сладки.

Не са важни победите. Важни са миговете неуловимо кратки.

Нашепват спомен раковини. Отдъхват уморените корали.

С дъх на цитрус, узо и маслини: Лято, по тебе жалба жалим.

Тръгвам след последния прибой. В обятията ти ще се завръщам.

Ще те следя от близкия завой. Море, прегръщам те, прегръщам!

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Потънал в пролетна забрава, танцувам сред обагрени пътеки.

Обгърнат с чудните дъбрави, ще възкресявам радостта навеки.

Полетях над земните неволи. Слях се с живописни равнини.

За красота на Бога се помолих. Окъпаха ме топли светлини.

Дъжд облива слънчевите къщи. Чучулиги чуруликат звучно.

Къдравите облаци се мръщят. Нежно шепнат моравите тучни.

Тук е пролет чиста и зелена. И душата ми готова е за възкресение.

Любовта ми е сърна неопитомена. Жадува мъничко усамотение.

Преди да се родим наново, пречистваме човешките си грехове.

Ще възкресим божествения дух и слово, стопявайки всички страхове.

Ще възкресим божествения дух и слово. Ще стопим всички страхове.