Ренета Христова: Мастилена диря искам да оставя

Скъпи читатели, ще ви запозная с една енигматична личност. Енигматична дори за мен самия. Съдбата ни събра като колеги в един курс. В момента работи като репортер на телевизия "Черно море". С течение на времето интуитивно усетих как станахме приятели. За мен Тя притежава притежава фино светоусещане. Изострена сетивност, проницателен ум, женственост и много, много бликащ в различни посоки талант. Винаги съм обичал да общувам с емоционални, изобретателни, честолюбиви и етични хора. Със смели индивидуалисти. Тя е от тях. Представям ви Ренета! Не мога да я опиша просто ей така. За някои хора не съществува описание. Авангардна, приятно непредсказуема и за самата себе си. Писането е нейната страст. И то не може да бъде категоризирано в рамки. Начинът, по който изразява мислите си, ме вдъхновява. Ще се радвам някой ден да издаде стихосбирка, поне това на първо време. Защо написах "Тя" с главна буква? Защото за мен тя е Човек и въплъщение на младата дама такава, каквато трябва да бъде днес. Много е важно да запазиш човещинката и да стъпваш по земята. Творбите ѝ са плод на реалистичност, пропити с богатството на художествените средства. И невероятно поучителни. Пожелавам ѝ да ѝ осигурят заслужения житейски трамплин. Това е Тя...

РЕНЕТА!!!

Ренета Христова: Мастилена диря искам да оставя  

Как би се представила за всички, които не те познават?

- I never finish anyth…

Учиш ли умишлено тази словесна еквилибристика при писане, или ти е вродена?

- Изобщо не владея словесна еквилибристика. Даже, за да съм честна, това е единственото словесно нещо, което не умея.

Зад образите на лирическите герои на твоите художествени текстове крият ли се реални хора?

- Не се крият. Напротив. Много са на показ. За добро или лошо.

Имаш ли готов материал за стихосбирка и смяташ ли да издадеш такава?

- Писаници колкото искаш. Но те са самостойни. Те не си търсят внимание. Писането за мен е лекарство. Както някои ходят на църква и се молят или други, които плачат при психолога си. Писането е моето спасение. Да съм четена от много хора е все едно да се покажа гола през зимата на площад, пълен с намръщени хора. Даже, като се замисля, по-добре гола да ме видят, отколкото да ми прочетат душата.

Кои направления на литературата те интересуват най-силно?

- Не мога да мисля за нещо написано какъв жанр е. Или ме докосва, или не. Мога да ти кажа кои са ми омразни. Романите ме отегчават. Хайку–то не го разбирам. Мисля, че всеки може да пише хайку. Ама е сладко, въпреки че не го разбирам.

Как най-често те осенява музата за писане?

- Моята муза спи от лявата страна на леглото ми. И ми пали цигарата. И ми крие ключовете. Много е съобразителна и се появява, когато най-много имам нужда от нея.

Следвайки специалността журналистика в СУ, до какви изводи достигна?

- Че журналистите не са четвъртата власт. Можеш да си избереш в коя истина да вярваш, но нямаш власт над нея. Нали знаеш - колкото повече знае човек, толкова по-тъжен става. Въпрос на лична сила е. И усещане.

Кои човешки добродетели днес не са на почит и защо?

- Изобщо думата „добродетел“ вече нищо не означава. На почит е думата „предимство“. Ти не се определяш вече като добър или лош човек. Ти се определяш вече според това „преди кого си в редичката“.

Защо смятат творците и хората на изкуството за чалнати бохеми?

- Защото може би са точно това?

Как трябва да бъде подкрепена българската култура - твоето виждане?

- Като не се позволява културата да бъде създавана от некултурни хора. 

 Имаме ли нужда от нова Студена война или Трета световна?

- Дали имаме нужда от какво? От война? Разбира се, че не. Имаме нужда от първи световен мир и топла любов. Но това първо го създаваме в себе си и тогава го даваме навън.

Кой е последният най-ценен урок, който животът ти даде?

- Човек не става по-добър, когато просто някой го приеме такъв, какъвто е. Човек става добър, когато е обичан такъв, какъвто е. И че любовта не е състезание. Да се грижиш за егото си и да запазиш достойнството си са различни неща.

Би ли ни споделила любим цитат от скъпа на сърцето ти книга?

- „Пътуването е жестокост. Принуждава те да се доверяваш на непознати и да загубиш от поглед цялото си познато удобство на дома и приятелите. Постоянно си извън баланс. Нищо не е твое освен основните неща – въздух, сън, сънища, морето, небето“ - от Чезаре Павезе.

Какво е становището ти по въпроса със съдебните и образователните реформи или опитите за такива?

- Когато държавата и по-скоро хората в нея имат болни места, се правят опити да се нараняват други места, за да се отвлече вниманието от заболеваемостта на първите и тяхната бавна смърт.

Как си представяш Рая?

- Не си представям Рая. Представям си Ада. С весели дяволчета и сенчести дървета. С много опашати лъжи и рогата упоритост да останеш лош. В Рая може би е обратното. 

Вярваш ли в преражданията на душите и в какво би искала да се преродиш?

- Е, иска ми се да вярвам. Искам да се преродя в елен. И да ме убие най-прекрасният ловец.

 Кой е твоят духовен наставник?

- Този, който е мой родител, приятел и любим. Звучи тривиално, но такъв човек дава невъобразима сила на душата ти и те връща към същността ти.

 Обичаш ли да показваш емоциите си?

- Не. Но го правя. Така съм устроена. И между другото, мисля, че когато изразяваш емоциите си, поддържаш душевната си хигиена. Противоречието идва от факта, че повечето хора могат да преценят интелектуалната ти значимост, но не и емоционалната. Много голям минус, ако питаш мен.

Какъв трябва да е човек на съвремието?

- Човекът на нашето съвремие е редно да е умерено старомоден. Не ме питай защо. Така би се запазил по-дълго като човек просто.

Какво наследство би искала да оставиш след себе си, каква диря?

- Мастилена диря искам да оставя. 

Предоставям ви и едно от нейните произведения:

"Нищото и неговата половинка"(27.06.2013)

Да, понякога нищо не ни се прави. Гледаме в една точка или триъгълниче, или квадратче, и така няколко часа си гледаме. Не говорим по цял ден с никого и по цяла нощ не сънуваме нищо. Не се мърдаме от мястото си и пръста не си мърдаме за нищо. Не мислим за нищо и никого. Не чувстваме нищо. Ама това при много малко от нас е така.

Повечето хора се страхуват от покоя, от тишината и самотата, която носи със себе си. Страхуват се да са в застой, да са себе си със себе си. Триъгълничетата и квадратчетата са ги гледали само в часовете по математика, а точките само когато са се осмелили някак си да слагат точки на края на връзките си с някои хора. Ама после пък все са си мислили за тези хора, все са чувствали нещо.

Все бързат тези хора. Бързат да се събудят, за да бързат за някъде. Бързат за автобуса или влака, или там с каквото се придвижват в живота си. Бързат да им мине денят и бързат да заспят, бързат да сънуват, а после не помнят какво точно са сънували. Задъхват се, ама ги е страх точно от това да не останат без дъх един ден.

Страхуват се от Смъртта, а не осъзнават колко бързо се придвижват натам.

И тогава ще са сами и ще е тихо. И ако не им приятно да са сами със себе си, наистина ще си изкажа съболезнованията за тях.

И разберете, аз не се страхувам да направя тези неща или по-точно да не правя НИЩО.

И запомнете, няма как да избягате от себе си. Един ден ще се озовете сами, на едно много тясно място и ще се срещнете със всичките ''НИЩеца'', от които сте избягали навремето. И ще срещнете всичките НИЩОжества, за които сте мислили навремето, без да има защо. И тогава ще разберете!

А до тогава... може да срещнете и мен. И ако съм такава (като в началото на това писание), не бързайте пак! Не си правете бързи мнения за мен. Не си правете никакви мнения, не мислете за мен, не чувствайте нищо към мен. Бъдете себе си само.

Защото може да сте гледали прогнозата за времето и да сте се подготвили за слънце, а да завали дъжд.

Може някой да се е подготвил за това, че ще съм негова, но аз да съм сама.

Защото не знаете какво е времето вътре е мен и дали въобще имам време за вас.