ХИМЕРА

На тъмно и на чаша вино се пишат най-красивите слова.

Веднага щом заспиш мечтите ти се проектират в сънища.

Когато дъжд вали и капките пропукват тишината.

Звучи тогава звън мажорен от тънки струни на душата.

Отпиваш глътка вино – живителният еликсир в нощта.

Прегръщаш уединението във своето убежище – дома.

Премяташ във фантазията си пориви и тялото изпълва  се от сладострастие.

Витални чувства в теб са се заровили и рееш се във облаци от щастие.

Сърцето си тъчеш със нишки от коприна. До теб изгарят спомени в една камина.

И както казват мъдреците – ти си готов да познаеш голямата любов.

Пардон! Счупи се внезапно твойто въображение. Сънят ти се събуди от съмнение.

А не е ли красива и реалността – когато ни омръзне, със бягство пак ще покорим света.