ПОЛИ МУКАНОВА: ЖИВОТЪТ Е ВДЪХНОВИТЕЛЯТ - ОТДЕЛНИ КАРТИНИ ВИЖДАМ И ПРЕТВОРЯВАМ В ЛИТЕРАТУРА

Поли Муканова е част от забележителните и вдъхновяващи имена в съвременния литературен кръг на България. Тя има сетивата на творец от висок ранг. Творците са онези естествоизпитатели, които отдават душа за изкуството, в случая – за словото. Импозантното и различното слово, което носи послание, ритъм, дух и фина метафоричност.

Поли Муканова пише за различни медии. Родена е на 23.05.1980 в София. Завършила е българска филология в СУ „Свети Климент Охридски“. Дипломиран магистър в програмата "Литературата - творческо писане" с проекта "Самоличност - дневници (2000-2005)" и участник в редица международни форуми за поезия. Тя е сред основателите на сайта „Открита литература“, а нейната поезия е превеждана на  английски, немски, албански, румънски и македонски език. Редактор е на рубриката за поезия в сайта „Сборище на трубадури“. Поли води семинарни занятия по „История на книгата и четенето“ във Философския факултет. Защитила е дисертация на тема „Четенето и читателите в българското общество (1878-1944): Институцията библиотека“.

За контекста на заглавието на творбата си „Мигове в кибритена кутийка“ дамата споделя: „Кибритената клечка е като живота: той е толкова кратък. Книгата онагледява усещането, че животът е една запалена клечка кибрит. Ние сме някакви светулки в този промеждутък.“.

„Мидите имат две страни“ е произведението, с което аз лично разбрах за Поли. То ме впечатли. Вече съм писал за него. Тази книга ми помогна да напиша една своя курсова работа по дисциплината „Книгоиздаване“ във ФЖМК, СУ. „Мидите имат две страни“ съдържа три части – „Надвечният камък“, „Шпалир от надежди“, „Метафори по тялото“. Става дума за онези житейски оксиморони, които асоциативно внушават вечността на човека в един живот, приет за краткотраен. Образът на човека е изваден от рамката на елементарното, битовото, покорното и трагедийното. Тук творчеството на Поли демонстрира един бунт срещу стереотипизацията и извисява духовното над низките страсти на физическото. Насищайки с детайли, в подбора си от думи авторката създава внушителни и синтезирани смислови отправни точки. Въвежда ни отвъд видимото и проектира един божествен свят, изпълнен с прозрачна дълбочинност. В това си произведение думите на поетесата са търсещи и живеят собствен живот.

                Във втората книга на Поли Муканова -„Amor Fati”, се прави взаимовръзката между зрелостта и виталността на съдбовното. Тук отново е закодирана идеята, до колко са синхронизирани екзистенциалните противоречия. Философски трактовки за живота и смъртта, за преходното и непреходното, за реалното и нереалното, за бягството и завръщането. Търсене на отговорите на вечните въпроси и опит за разкодиране на парадигмите на жизнения цикъл на съществуване. Дали и колко е прост животът, в какво се корени „кактусът на отчуждението“...  Множество претворени алюзии в един цялостен фрагментарен пъзел разкриват панорамата на живия живот с нерегламентирани граници.

В творчеството на винаги неузнаваемата, но все пак следваща идейната си линия Поли Муканова съзираме мотиви за вечното пътуване, препратки към библейското и изначалното и стремеж към новото пространство и свобода дори когато „няма нищо ново под слънцето и само сянката е различна“.

Поли, благодаря ти за това интервю!

ПОЛИ МУКАНОВА: ЖИВОТЪТ Е ВДЪХНОВИТЕЛЯТ - ОТДЕЛНИ КАРТИНИ ВИЖДАМ И ПРЕТВОРЯВАМ В ЛИТЕРАТУРА

При какви обстоятелства се раждат най-значимите литературни произведения?

- Страданието, болката, различни житейски изпитания отварят вратите на невъобразимото - на света, който наричаме литература. 

Какви промени предвиждате да съпътстват книгоиздаването в близко бъдеще?

- Редуцирането на хартиените носители да продължава с главоломни темпове. 

По какъв начин става намирането на спонсори за издаването на дадена творба?

- Това си е чист късмет. Мога да споделя своя опит - първата ми книга се появи в издателство “Алтера”, благодарение на проф. Миглена Николчина, която бе харесала “Пиесата”, и това доведе до включването на книгата в издателския план. Излизането на втората ми книга се случи с помощта на читалище “Зора” в Кюстендил. За съжаление отпечатаха само 100 бройки и с двете премиери те свършиха. А все си мисля, че точно тази книга трябва да види отново бял свят. Третата ми книга излезе с подкрепата на програмата “Помощ за книгата” на Министерство на културата. За предстоящата - нямам идея. 

Кой процес от и около издаването и разпространението на една книга считате за най-важен – подготовката, изграждането като завършен продукт, рекламната кампания?

- Това е един комплексен процес с отговорната важност на всеки един етап.

Превръща ли се литературата в тържище между жадни за внимание самозванци, избиващи комплекси върху лист хартия?

- Винаги е имало и такива феномени - графоманията например.

Поезията като жанр ли докосва най-много читателя във Вас?

- Може би най-много, но всяка добра литература докосва неизменно. 

Мидите имат две страни“, а коя точно предпочитате?

- Това е метафора за смисъла; основанията, които търсим.

И двете половини са важни - тази, която търся, и намиращата ме на брега.

Накъде върви българското слово – към опростяване, сквернословия или облагородяване?

- Трудно бих окрупнила. Медиазирането на средата, динамиката на технологиите сякаш налагат такова усещане не само в български контекст. 

До колко един творец би могъл да експериментира и да остане верен на усещанията си, за да бъде все пак и комерсиален в същото време, ала не в онзи брутален смисъл?

- Нямам опит в комерсиализациите. Макар че в това няма нищо лошо, а в един по-широк контекст - просто повече читатели. За мен винаги е било важно да следвам своите нагласи и виждания за литературата - независимо от конюнктурата на налаганите тенденции и очаквания. 

Кой актуален български автор Ви прави най-силно положително впечатление и с какво?

- Алек Попов, Петър Тушков, Владимир Полеганов - с професионализма, с който упражняват професията “писател”. 

При създаването на определено стихотворение кое художествено средство най-експресивно символизира Вашата същност като автор?

- Опитът за синтез. Това отчетливо може да се проследи както в стиховете ми, така и в кратките прози, които по далчевски наричам “фрагменти”.  

Говори се, че простота на изразните средства е ключът към постигане на една красиво и достъпно построена реч, а претенциозната такава далеч не олицетворява майсторство. Така ли е според Вас?

- Стилът на автора е лакмусът, който може да направи и от привидно претенциозната стилистика майсторски изваяно слово. Именно него приемам за определящ при категоризирането на дадено произведение. 

Напълно авторски ли са повечето произведения на съвременните поети и писатели, или се долавят и нотки на реминисценция?

- Влиянието невинаги е дословно копиране, с времето се утвърждава собственият стил. Но неумело нахлузеният шаблон винаги личи и невъзможността за излизане от него с времето е сигурен критерий за прекопиране. 

"Мигове в кибритена кутийка" и "Amor fati: фрагменти" свързани ли са по нещо с "Мидите имат две страни" и под влияние на какви емоции са създадени?

- И трите книги са свързани с моето усещане и разбиране за света, който ме вдъхновява и тревожи. Те са творческото мерило за извървения и осмислен житейски път. 

Опишете чувството, когато Ви осени муза да творите!

- Животът е вдъхновителят - отделни картини виждам и претворявам в литература. Пресътворяването дава усещане за окриление, за докосване до тайните на битието. 

                           

http://stefimir.blogspot.bg/2016/05/blog-post_75.html

А сега накъде? (Следизборни въжделения)

Още на финала на последните президентски избори бе ясно какъв ще е развоят на парламентарните такива. Свърши зимата, президентът встъпи в длъжност... Минаха си тези месеци като "стой, та гледай". През това време станахме свидетели на обичайните междупартийни престрелки, дебати и подобни форми на конкуриране и отмъщение. Пространството по традиция се нагнети и замириса на зле репетирана демагогия. Така и не разбрах защо всеки път преди избори всеки трябва да вади кирливите ризи на другия и да го засипва с компромати. Сега доста люде тук биха отсекли: "Ти от Марс ли падаш?". Обичам, като ми говорят така. Направо чакрите ми се отварят и виждам провидение.

Нима когато хвърляш камъни в градината на чуждия двор, си докарваш прерогативи?

Онзи, който е натрупал активи в програмата си и предлага реални способи за постигане на ефективни резултати, се концентрира върху разработване на платформата си и не се чуди как да опетни конкурента си. Липсата на колегиалност е едно от проявленията, заради които ни се смее цял свят. Не че и в световен мащаб не се замерват с компромати един другиго. Ала е на някак по-глобално и спортсменско равнище от политическата скотомия при нас.

Наближават ли избори у нас, винаги се заговаря какви крути мерки се взимат по съблюдаването им и как този път ще бъдат избегнати грубите нарушения. И уж са назначени внушителни блюстители по всички възможни места, за да поддържат реда и сигурността. И напълно в противовес с поредните напразни обещания и грандомански изхвърляния вчера още по обяд бяха констатирани типичните нарушения в и пред изборните секции. Раздаване на безплатни фиданки с цел подкуп. Охрани, гледащи телевизия в кметски стаички, вместо да вършат задълженията си. В Столипиново в Пловдив не знаят за кого гласуват, а застъпници и наблюдатели не са наясно към коя партия са. Но са наясно със сумата, която са получили. Няма достатъчно секции за инвалиди. Гласове се търгуват като на битпазар. Бедни и неграмотни хора продават гласа си за 20 лв. Нарушения бяха открити във Видин, Плевен, Бургас, Стамболово и къде ли още не. В Германия извън консолството и посолствата няма места за гласоподаване. Този път единствено в Англия изборният ден е протекъл сравнително мирно.

Българите в чужбина вероятно трябва да имат право да гласуват, но всъщност фактът, че повечето от тях са откъснати години наред от родната си държава, не ги прави достатъчно информирани по отношение на случващото се в нея, за да са напълно компетентни относно избора си. Освен ако не следят събитията редовно или пък нямат намерение да се завърнат. И все пак, отново трябва да вметнем един неоспорим факт - те подпомагат българската икономика така или иначе, не само чуждата. Мнозина от тях изпращат пари на семействата си, тъй като не всички от тях са ги изтеглили при себе си.

Победата на ГЕРБ бе прогнозируема, макар и неубедителна. Явно избирателите имат доверие в тази партия все още. Не заемам ничия страна. От известно време съм аполитичен. Истина е, че ГЕРБ създадоха черно на бяло продукти, които можем да пипнем с ръце и да ползваме, макар това се случи с европейски средства главно и с немалък процент кражби от тях. Да, имахме нужда от магистрали, модерни пътища и съоръжения, оборудвания, както и от спортни зали и детски градини и площадки. Но повече от това имаме нужда от зряла, стабилна икономика. От гъвкава социална политика и от адекватна такава, стимулираща младите. Все още не са се вдигнали заплатите, а цените на стоките са европейски. Все още образованието не се е върнало на нивото си от преди години, когато никой не допускаше в най-елитните университети да се влиза с 2-ки и 3-ки. Акцизи, мита, данъци. Излиза, че българският политик се ояжда с пари от бедния данъкоплатец, чиито очи продължава упорито да замазва. Кой бил европейски политик, на кого му писнало и нямало да прави компромиси... кой щял да стопира картелите...

Знам, че много скоро българинът няма да издържи. Вярно е, че сме с остатъчна робска психика. Вярно е, че от османското владичество ни е останала нотката на мазохистична търпимост. Обаче и тогава е имало дивергенти, които са разчупвали оковите на статуквото. Чрез чети, инициативни комитети и по всякакви други начини са противодействали на поробителите ни. Сега ние сме поробени от собствените си политици и сякаш колкото повече ни "малтретират", толкова повече ни харесва. А днес чрез средствата за масова комуникация и осведомяване за 24 часа може да се сформира гражданско шествие, което да преобърне представите ни. Защо гласуваме, след като така или иначе правим един и същ избор, който очевидно не задоволява никого освен онези, приближените до властта? Власт, която за пореден път ще се чуди какви рокади да прави, за да състави кабинет, който ще изнесе и следващите 4 години на куц крак. Или трябва да отбележим "не подкрепят никого", или трябва да има нулева избирателна активност и да окупираме булеварди, както румънците превзеха площад "Виктория". А не ние да го правим само когато Слави изнесе поредния си псевдопатриочен концерт, зад който прозират политически мераци, пък ние да го мислим за новия месия само защото го играе опозиция на кликата. Това е личен пи ар и популизъм - даже и с цялата одисея покрай незаслужената цензура върху предаването му. А интелигентните родни творци и работници са изтикани в ъгъла все така. Площадите и джобовете са празни. Кафенетата и кръчмите са пълни. Сигурно никога няма да разбера жаждата на тоя народ да се забавлява, преди да се е потрудил. Разтуха, ще кажат някои. Дали? 

Има и една на пръв погледа невидима част от населението, която се бори. И това да известна степен сме именно младите. Така че, да ме извиняват такива като Владимир Каролев, които по предизборните студия говорят, че младите не трябвало да очакваме политиците да ни дадат шанс. Аз не знам и не виждам някой да се е застопорил в статично положение и да очаква нещо от някого с изключение на нечии държанки може би. Шансът е твърде важен елемент от успеха в настоящите дни и в страна като България, така че нека не ни вменяват вина, че сме чакали нещо наготово. Ужасно много мои връстници познавам, които имат таланта и ентусиазма да акумулират енергията си в производителност и изобретателност. Само че, уви, не ни се дава шанс - особено щом нямаме "вуйчо владика". Знаем как стават назначенията по апетитните места. 

Като се смени властта, премахва досегашните и слага свои хора. А всъщност върхушка, част от която трябва да е по затворите, вместо да ни чете морал от екрана. Един човечец може да не е откраднал нищичко, но да бъде набеден, понеже е бил на неправилното място в неправилното време, но разни такива, както обичам да ги назовавам - "клонирани демони, преяли с власт", винаги биват оправдани. Затова нека и такива като Бойко Борисов да не скачат върху журналисти като Елена Йончева, какви милиони получавали. Излез и го докажи! Излез и декларирай обаче и своите милиони и произхода им! На чужд гръб и сто тояжки са малко, но в крайна сметка дали някой е спонсорирал някого няма особено значение, когато спонсорираният си е свършил професионално работата... и нещо повече - бил е на горещи точки при опасни условия, а не си е стоял в кабинета на някой диван от крокодилска кожа. Говорим принципно. Точно заради това не бива да гласуваме компромисно, т.е. на принципа на "по-малкото зло", защото то отдавна не е малко и докато продължава да се множи и разраства, ще се въртим в омагьосан кръг. Стигат им 26 години. Проверихме ги. Всички се изредиха. Стигат им. Време е за друго. И за Корнелия Нинова, която разгърна самочувствието си покрай победата на Радев, също не вярвам, че щеше да е много по-различна, ако нейната партия бе избрана. В крайна сметка предния път успехът си беше на и за Радев - гласуваше за личност и президент.

Така или иначе бъдещето не е на партиите. Бъдещето е на един друг тип управление - обществото само трябва да задава дневния си ред и да участва в процесите, които пряко го касаят. Това сега не е демокрация. Демокрация би било, когато в парламента работят за нас, а не ние за тях. Няма нужда от избори, коалиции, хегемонии. НЕ ПЛУТОКРАЦИЯ, А ПЛУРАЛИЗЪМ. А журналистите би следвало вече не просто да констатират това и онова, а да го осъждат, адмирират - зависи от вида обратна връзка в конкретния случай.

Бягството от реалността не е спасение. Свалянето и издигането на едни и същи кабинети и партии - също. The same story. Много скоро ще отприщим себе си, знам го. Защото онези 240 не са повече от всички останали, които сме милиони и от които по принцип трябва да зависи съдбата на тези 240. Явно има още път да извървим, още да потърпим, защото когато удариш дъното със замах, обикновено то ти е трамплин да отскочиш доста нависоко. Мисля, че заслужаваме вече да видим светлина и да почувстваме облекчение. Не става с магическа пръчка или отвара. Не живеем в свят на приказни вълшебства. Само че има една сила, която бди над България и ще ни помогне да се събудим, за да вземем в някой от следващите пъти съдбовното решение да бъдем общество с идеали, успеваемост и напредничаво конструирана мисъл. Амин!