Стефимир Гроздев: ПОЛИ МУКАНОВА: ЖИВОТЪТ Е ВДЪХНОВИТЕЛЯТ - ОТДЕЛНИ КАРТИНИ ВИЖДАМ И ПРЕТВОРЯВАМ В ЛИТЕРАТУРА

Поли Муканова е част от забележителните и вдъхновяващи имена в съвременния литературен кръг на България. Тя има сетивата на творец от висок ранг. Творците са онези естествоизпитатели, които отдават душа за изкуството, в случая – за словото. Импозантното и различното слово, което носи послание, ритъм, дух и фина метафоричност.

Поли Муканова пише за различни медии. Родена е на 23.05.1980 в София. Завършила е българска филология в СУ „Свети Климент Охридски“. Дипломиран магистър в програмата "Литературата - творческо писане" с проекта "Самоличност - дневници (2000-2005)" и участник в редица международни форуми за поезия. Тя е сред основателите на сайта „Открита литература“, а нейната поезия е превеждана на английски, немски, албански, румънски и македонски език. Редактор е на рубриката за поезия в сайта „Сборище на трубадури“. Поли води семинарни занятия по „История на книгата и четенето“ във Философския факултет. Защитила е дисертация на тема „Четенето и читателите в българското общество (1878-1944): Институцията библиотека“.

За контекста на заглавието на творбата си „Мигове в кибритена кутийка“ дамата споделя: „Кибритената клечка е като живота: той е толкова кратък. Книгата онагледява усещането, че животът е една запалена клечка кибрит. Ние сме някакви светулки в този промеждутък.“.

„Мидите имат две страни“ е произведението, с което аз лично разбрах за Поли. То ме впечатли. Вече съм писал за него. Тази книга ми помогна да напиша една своя курсова работа по дисциплината „Книгоиздаване“ във ФЖМК, СУ. „Мидите имат две страни“ съдържа три части – „Надвечният камък“, „Шпалир от надежди“, „Метафори по тялото“. Става дума за онези житейски оксиморони, които асоциативно внушават вечността на човека в един живот, приет за краткотраен. Образът на човека е изваден от рамката на елементарното, битовото, покорното и трагедийното. Тук творчеството на Поли демонстрира един бунт срещу стереотипизацията и извисява духовното над низките страсти на физическото. Насищайки с детайли, в подбора си от думи авторката създава внушителни и синтезирани смислови отправни точки. Въвежда ни отвъд видимото и проектира един божествен свят, изпълнен с прозрачна дълбочинност. В това си произведение думите на поетесата са търсещи и живеят собствен живот.

Във втората книга на Поли Муканова -„Amor Fati”, се прави взаимовръзката между зрелостта и виталността на съдбовното. Тук отново е закодирана идеята, до колко са синхронизирани екзистенциалните противоречия. Философски трактовки за живота и смъртта, за преходното и непреходното, за реалното и нереалното, за бягството и завръщането. Търсене на отговорите на вечните въпроси и опит за разкодиране на парадигмите на жизнения цикъл на съществуване. Дали и колко е прост животът, в какво се корени „кактусът на отчуждението“... Множество претворени алюзии в един цялостен фрагментарен пъзел разкриват панорамата на живия живот с нерегламентирани граници.

В творчеството на винаги неузнаваемата, но все пак следваща идейната си линия Поли Муканова съзираме мотиви за вечното пътуване, препратки към библейското и изначалното и стремеж към новото пространство и свобода дори когато „няма нищо ново под слънцето и само сянката е различна“.

Поли, благодаря ти за това интервю!

ПОЛИ МУКАНОВА: ЖИВОТЪТ Е ВДЪХНОВИТЕЛЯТ - ОТДЕЛНИ КАРТИНИ ВИЖДАМ И ПРЕТВОРЯВАМ В ЛИТЕРАТУРА

При какви обстоятелства се раждат най-значимите литературни произведения?

- Страданието, болката, различни житейски изпитания отварят вратите на невъобразимото - на света, който наричаме литература.

Какви промени предвиждате да съпътстват книгоиздаването в близко бъдеще?

- Редуцирането на хартиените носители да продължава с главоломни темпове.

По какъв начин става намирането на спонсори за издаването на дадена творба?

- Това си е чист късмет. Мога да споделя своя опит - първата ми книга се появи в издателство “Алтера”, благодарение на проф. Миглена Николчина, която бе харесала “Пиесата”, и това доведе до включването на книгата в издателския план. Излизането на втората ми книга се случи с помощта на читалище “Зора” в Кюстендил. За съжаление отпечатаха само 100 бройки и с двете премиери те свършиха. А все си мисля, че точно тази книга трябва да види отново бял свят. Третата ми книга излезе с подкрепата на програмата “Помощ за книгата” на Министерство на културата. За предстоящата - нямам идея.

Кой процес от и около издаването и разпространението на една книга считате за най-важен – подготовката, изграждането като завършен продукт, рекламната кампания?

- Това е един комплексен процес с отговорната важност на всеки един етап.

Превръща ли се литературата в тържище между жадни за внимание самозванци, избиващи комплекси върху лист хартия?

- Винаги е имало и такива феномени - графоманията например.

Поезията като жанр ли докосва най-много читателя във Вас?

- Може би най-много, но всяка добра литература докосва неизменно.

Мидите имат две страни“, а коя точно предпочитате?

- Това е метафора за смисъла; основанията, които търсим.

И двете половини са важни - тази, която търся, и намиращата ме на брега.

Накъде върви българското слово – към опростяване, сквернословия или облагородяване?

- Трудно бих окрупнила. Медиазирането на средата, динамиката на технологиите сякаш налагат такова усещане не само в български контекст.

До колко един творец би могъл да експериментира и да остане верен на усещанията си, за да бъде все пак и комерсиален в същото време, ала не в онзи брутален смисъл?

- Нямам опит в комерсиализациите. Макар че в това няма нищо лошо, а в един по-широк контекст - просто повече читатели. За мен винаги е било важно да следвам своите нагласи и виждания за литературата - независимо от конюнктурата на налаганите тенденции и очаквания.

Кой актуален български автор Ви прави най-силно положително впечатление и с какво?

- Алек Попов, Петър Тушков, Владимир Полеганов - с професионализма, с който упражняват професията “писател”.

При създаването на определено стихотворение кое художествено средство най-експресивно символизира Вашата същност като автор?

- Опитът за синтез. Това отчетливо може да се проследи както в стиховете ми, така и в кратките прози, които по далчевски наричам “фрагменти”.

Говори се, че простота на изразните средства е ключът към постигане на една красиво и достъпно построена реч, а претенциозната такава далеч не олицетворява майсторство. Така ли е според Вас?

- Стилът на автора е лакмусът, който може да направи и от привидно претенциозната стилистика майсторски изваяно слово. Именно него приемам за определящ при категоризирането на дадено произведение.

Напълно авторски ли са повечето произведения на съвременните поети и писатели, или се долавят и нотки на реминисценция?

- Влиянието невинаги е дословно копиране, с времето се утвърждава собственият стил. Но неумело нахлузеният шаблон винаги личи и невъзможността за излизане от него с времето е сигурен критерий за прекопиране.

"Мигове в кибритена кутийка" и "Amor fati: фрагменти" свързани ли са по нещо с "Мидите имат две страни" и под влияние на какви емоции са създадени?

- И трите книги са свързани с моето усещане и разбиране за света, който ме вдъхновява и тревожи. Те са творческото мерило за извървения и осмислен житейски път.

Опишете чувството, когато Ви осени муза да творите!

- Животът е вдъхновителят - отделни картини виждам и претворявам в литература. Пресътворяването дава усещане за окриление, за докосване до тайните на битието.