Gabby Scofield: Опитвам се да се уча от всяко едно преживяване

Тя е просто Габи. Една дългогодишна моя приятелка. Запознахме се в... интернет форум. Не съм предполагал, че приятелството ни ще оцелее толкова и ще издържи тестовете на времето. Тя е от хората, с които няма как да не си себе си на 100 процента. Винаги ще те разбере, ще ти помогне, защото проявява емпатия и е природна умна и сензитивна, а освен това е забавна и купонджийка. Чист човек със светло бъдеще, в което дълбоко вярвам, защото и тя има своите потребности и приоритети, а те са висши цели. Тя учи  и работи сериозно, за нея е подходящ мъж с класа и заслужава най-верните приятели. Фин и етичен човек с една страхотно сладка усмивка и вяра. Възхищавам й се, защото е от малкото приятни и качествени представители и изключения на нашето поколение. Какви продукти ще ни презентира, какво я вълнува сега, какви са бъдещите й намерения и най-съкровените й мисли... Нека ви запозная с Габриела Стоименова:

Gabby Scofield: Опитвам се да се уча от всяко едно преживяване

1.    Какви въпроси обичаш да ти задават?

– Първо, искам да ти благодаря за интереса към мен, въпреки че не се отличавам с нещо особено, за да имам честта да ми се взима интервю, но ти благодаря за поканата. Доста разговорлив човек съм и мога да отговарям на всякакви въпроси. Нямам конкретни любим вид въпроси, на които да обичам да отговарям.

2.    С теб се познаваме точно от интернет. Минаха 8 години. Предполагала ли си, че ще излезе такова приятелство от нашето виртуално познанство?

– Абсурдно ми е дори да си го помисля, като се има предвид, че се запознахме, когато бях на една доста невръстна възраст.  Радвам се,че приятелството ни се пренесе и в реалния живот и че издържа толкова време. Радвам се,че си един от хората,на които мога да разчитам на сто процента.

3.    За или против социалните мрежи си?

 – Принципно съм за, но в умерени граници, и отделно да не се изписва целият живот на хората. Не мога да разбера как всичко може да се знае от всички в листата Приятели. Има една част от ежедневието ни, наречена личен живот, която не трябва да е показвана толкова публично, даже изобщо.

4.    Кое звено в даден механизъм на взаимодействие и работна среда предпочиташ да оглавяваш? Човешки ресурси? Връзки с обществеността? Собственик? Чиновник?

– Много е важно да кажа, че според мен, независимо дали си служител или шеф, не трябва това да определя отношението ти към хората. Предпочитам работната среда да е приятелска. Моята специалност,в която се надявам да се реализирам успешно,е Фармация ,така че тук е малко трудно да работя в Човешки ресурси или Връзки с обществеността.Но за магистър-фармацевтите има доста други сфери на развитие, така че всеки трябва да прецени мястото си.За момента смятам, че вървя в правилната посока на развитие.

5.    Ако притежаваш фармацевтична компания, с какво ще я отличиш от останалите?

– Качествени продукти, приветливо отношение в екипа .Също така трябва да цари ред и дисциплина в екипа, за да може нещата да се случват по план.

6.    В какво се изразява за теб щастието?

- Много мащабно е самото определение „щастие”. Колкото и банално да звучи, щастието може да е един разговор с близък човек, една усмивка...Като цяло съм много „За” човек да е положителен, усмихнат и да намира положителната страна на всяко нещо.

7.    Човекът за теб. Би ли ми го описала?

– Много добре знаеш колко ще е трудно да отговоря на този въпрос. Не защото съм мега капризна и защото не излизам от даден стереотип или не правя компромиси, а защото когато се влюбиш в даден човек, някакси всичко е комплексно и не отговоря на това, което си си представял.И все пак, ще се опитам да отговоря. Разбира се, първото впечатление идва от външния вид, но съм далеч от мисълта, че само с външен вид може да градиш връзка. Много важно е да си пасваме като характер, темперамент, което за съжаление не се разбира в началото на дадена връзка, а трябва да мине известен период от време...Човекът до мен трябва да е съзрял - имам предвид да разсъждава нормално, а не като дете, в сериозни ситуации, защото все пак тук се говори за сериозна връзка, а не за другите така модерни в момента отношения между момче и момиче.Чувството за хумор е голям плюс, защото аз 80 процента от случаите или се шегувам, или съм саркастична. Вече за други, по-сериозни претенции, не мисля,че мога да конкретизирам, защото всичко си е то дадения човек. Разбира се, на първо място е да има чувства, но и приятелство, защото когато страстта намалее с времето, ако една връзка не се крепи на приятелство, ще й е трудно да оцелее.

8.    Какво те свързва с Doppelherz? Направи ни една полезна презентация на продуктите!

– Работя в Quisser Pharma – фармацевтична компания, която предлага линиите Doppelherz и Protefix. Doppelherz са продукти, които съдържат витамини, минерали, микроелементи в помощ на организма. Тази линия има доста широко портфолио, а най-големият плюс на продуктите е, че са качествени и на едни прекрасно достъпни цени за българския потребител. Казвам го не само като служител на фирмата, но и като потребител, защото аз лично също пия редовно някои от продуктите – мултивитаминната комбинация А-Я и Имуноактив редувам в подкрепа на имунната система в зависимост от сезона, Селен използвам заради неговата beauty насоченост – това са ми т.нар. must have, които не спирам да ползвам.

9.    Имаш свой блог за козметика и гримове. Как се запали по това?

– Преди 3-4 години, когато не можех нито грам да се гримирам, бях решила да не излизам с грим, докато не се науча да се гримирам добре. Преоткрих бюти блоговете и влогъри и благодарение на много тренировки,четене на статии и прочие, успях да задобрея в гримирането и вече да си позволявам да гримирам и други хора. Благодарение на тази моя страст,почнах да водя блог. Не съм от най-редовните, но пък винаги когато пускам пост, го пиша с желание.При смяна на адреса на блога започнах да пиша и па много други теми. Не обичам да се поставям в рамки, затова и не исках блогът да е категоризиран само за козметика, независимо дали ще е бяла или декоративна.

10. С какво се занимаваш в момента?

– Следвам Фармация в Медицински университет-София и работя.

11. Разкажи ни малко повече за семейството си!

 – Семейството ми не е от тези, които обичат медийното пространство, затова се въздържам от разказване за него. Харесвам си семейството, обожавам си родителите и мисля,че всичко друго си остава само в семейството.

12. В какво намираш утеха най-често? Упование в родители, приятелски съвет, мъжко рамо, секс, хубава книга, спорт, питие?

– Най-често споделям на някой близък човек и така ми олеква.

13. Доволна ли си от българското образование?

– Винаги може и по-добре.

14. По какво съдиш, за да изградиш добро мнение за даден човек?

 – Отношението към мен; доколко този човек държи на думата си и действията, които извършва; дали ги прави, защото така ги чувства или просто за показност.

15. От какво си разочарована?

– От доста неща, но се опитвам да откривам повече неща, които ме изненадват в приятния смисъл, отколкото да се втренчвам в разочарованията.

16. С какво се промениха за теб светът и животът?

 – С израстването ми животът се променя в зависимост от отговорностите, които ме съпътстват. Също така се опитвам да се уча от всяко едно преживяване, за да мога занапред да взимам колкото се може повече разумни и правилни решения.

17. До колко носиш на критика?

– Ако е достатъчно градивна и е от хора с реална преценка, мога да издържа всякаква критика.

18. Какви планове имаш за бъдещето си?

– Имам идеи за бъдещето, но планове отдавна спрях да правя.

19. Кога последно усети, че съдбата ти подава ръка, т.е. някакъв вид късмет?

 – Сравнително скоро.

20. В какво се изразява фундаменталната разлика между мъжкия и женския пол?

– В мисленето, характера. Жените много повече се притесняват и осмислят нещата, докато мъжете са по-резки, в повечето случаи действат, без много-много да осмислят. Жените не са толкова решителни като че ли. И за разлика от мъжете на жените много повече им пука за това, какво мисли обкръжението за тях.

Музикален сблъсък - вечното дерби с двойни аршини

Когато стартирах блога си, си обещах публикации на тема музика да няма, защото във всеки случай биха си проличали пристрастията ми, а както знаем, журналистиката трябва да е обективна. Всъщност много хора не могат да си намерят работа предвид пристрастията си поради предразсъдъците на някакви умопобъркани работодатели. България все пак. Години наред съм писал за музика в специализирани издания, които вече за жалост не съществуват. В един момент заложих на политическите и злободневни статии, по които исках да съдят за мен като начинаещ журналист и изобщо като личност. Но… този път няма как да се стърпя. Казусът с концертите в Античния театър в Пловдив ме провокира. Имам кмета Иван Тотев в приятелската си листа във Фейсбук, но това няма да ме спре да изразя становището си по темата. Личната вендета, която се предприема срещу така наречената „чалга” напоследък, дразни. Първо, нека уточня, че Бог ме е дарил със способността да харесвам и слушам всичко хубаво от всяко музикално направление. Благодаря на родителите си за възпитания вкус. Защото музиката, ако въобще се дели по някакви показатели, то тя е на хубава и лоша песен, за каквито, разбира се, критериите за отделните хора са различни, но чисто фундаментално и музикантски всеки запознат може да установи коя песен колко струва. 

Градоначалникът на Пловдив, когото смятам за благ и справедлив човек, този път прекали. Приемаш идеята да се проведат два концерта на фирма „Пайнер”, после се отмяташ, а след това на 11 юни допускаш поп гилдията да се вихри на Античния, който междувпрочем е приютявал много други пошлости, за които никой не говори.  Дори ако по линия на Герб заради оперативна програма „Конкурентноспобност” (тогава пак имаше вълна от недоволство и инж. Митко Димитров се отказа от спечелената сума за техника от инат и честолюбие, за да угоди на хейтърите) съществуват неуредени политически проблеми с „Пайнер”, защо те трябва да лишават публиката от два концерта с любими изпълнители с последвалото необмислено оправдание, че не било там мястото? Сигурен съм, че за поп-фолк концерта „Пайнер” щяха да се съобразят да няма разхайтеност и излишъци. А против фолклорния спектакъл какво имаха някои хора, та чак и подписки се организираха? Фолклорът – това е изконното в нас, това е нашият гарант, това е нашата апология пред света. Когато през 2000 година „Канарите” празнуваха творчески юбилей и поканиха Глория, Нелина, Десислава, Весела, Цветелина и още куп добри изпълнители в Античния театър, никой не възрази. Защо? Знаете ли… Следя поп-фолка отблизо вече години. Ако трябва да сме откровени, в последно време има забележки. Като цяло българската музика се изроди. Нароиха се някакви пишман изпълнители със съмнителни гласови данни, всяка песен си прилича с някоя предходна, стана скандал с кражбите на семпли и вокали на македонския композитор Йорданчо Василковски-Оцко. Дори това не спря някои фолк изпълнители да работят с него. Тъй като през ‘90-те и първото десетилетие на настоящото хилядолетие „Пайнер” и конкурентните фирми в бранша провеждаха концерти в зали и на стадиони и площади, си подбираха повече и репертоара, защото идваше културна и разнородна публика, без да се срамува. Сега изявите на този тип изпълнители са основно в нощните клубове, където майки с деца и възрастни хора няма как да дойдат. Започнаха да се налагат текстове с тематика за нощния живот. Вече във всеки втори текст слушаме за „боклук”, „аз бельо не нося”, „боли ме за тоя фара”, „влязох в бара, запалих цигара, диджеят пусна кючека”, както и песни за другата жена - кучката, как да й отмъстим, за някакви любовно-сексуални консуматорски триъгълници, за „пичове-мацки-питиета-сепарета”. Но това е нищо пред сквернословията на рапърите, към които спонсорите и музикалните формати сега са така благосклонни. 

Оправданието за тези скудоумия е, че аудиторията това искала. Ами не. На хората това им се предлага. Ако ти сервират само един продукт, искаш-не искаш, ще го консумираш с притъпени рецептори и сетива, за да не погинеш от глад. Не че такива текстове няма и в поп и рок музиката – СЕМ миналата година уж санкционира „Видимо доволни”, но май случаят мина и замина и песента продължава да си звучи. Винаги поп изпълнителите са били по-пощадени. Едно време естрадата се надигаше срещу поп-фолка, че са им взели хляба. Най-вече многоуважаемият Васил Найденов, когото впоследствие все виждахме под ръка с някоя фолк певица в дует на общи участия. Това не е ли лицемерие? И някога имаше полюции като „Радка-пиратка”, но това не е представителната извадка, а и тогава нещата бяха по-девствени, саркастични и близки до народа. Като интересните, забавни и безумно достоверни политическите пародии в текстовете на позабравената Петра, която върхушката е искала да забрани. Драги мои, имаше и качествени попадения като „Хиляди слънца”,  "Две очи разплакани", „Не прекрачвай прага”, "Птица бяла", "Грешница", „Лястовица”, "Дойдох си, мамо",„Затвори очи”, "Бащината къща", „Носталгия”, „Бедни и богати”, „Ако те има”, „Още миг моя”. А нима Слави Трифонов няма канонада от поп-фолк парчета, на които десетки хиляди души драха гърла в Арена Армеец и на стадион Васил Левски съвсем скоро? За „чалгата” някога композиции пишеха естрадни и рок автори като Митко Митев, Максим Горанов, Милен Македонски, Надежда Захариева, Красимир Гюлмезов. Имаше страхотни поетични текстове с послания и метафори. Мелодиите бяха стилово издържани и разнообразни, а в аранжиментите имаше богат инструментариум и еклектика. Може би не сте слушали етно албума на Екстра Нина „Деветият елемент”. Може би не сте слушали ремикс на „Пустоно лудо и младо” в изпълнение на Десислава и албумът на композитора Димитър Петров „Хичирия”. Може би не знаете, че Митко Щерев е направил изключение и е писал песен за Глория – „До утре”. 

Има поне няколко български фолк изпълнители, които могат да изпеят перфектно на живо и народна музика, и естрада, и сръбско, и опера дори. Глория, Нелина, Тони Дачева, Ивана, Емилия, Анелия, Десислава, Преслава, Софи Маринова, Таня Боева, Райна, Есил Дюран, Цветелина, Екстра Нина, Цветелина Янева,  Валя, Силвия, Джина Стоева, Рени и още много-много. Румяна също, лека й пръст. Сега също се намират попадения и в този жанр, но защо никой не надава ухо за тях? Защото в дискотеките има политика да се въртят песни в ритъм 2/4-ти, с два тона, миксирани и да върви един гол бийт със силен бас. А как едно време вървяха и балади, и хороводни китки, и световните хитове в едно? Редовно ходя на бар и повярвайте ми, диджеите са субективни и корумпирани, обслужват чужди интереси или собствения си изкривен вкус и слушам само 5 песни на 5 имена. Умишлено ли се пренебрегват песни като „Не, не съжалявам” и "Да забравиш" на Нелина, „Надежда” и "Пясъчен часовник"на Джина Стоева, „Не се страхувам” на Рени, "Ето ме" на Цветелина", „Два квадрата тишина” на Вероника, "Изгубени души" на Яница, „Безумна цена” и "Ако можех" на Ивана, „Просякиня” и „Имаш ли приятели” на Таня Боева, "Ангел в нощта" на Емилия, "Лудост е" и "Не е илюзия" на Десислава, "Утре ще е по-добре" и "Ако счупят всяка нота" на Глория? Дори актуални и комерсиални изпълнители като Преслава продължават да включват песни като „Ако утре ме губиш”, и то в рок стилистика, а тя самата има още две такива парчета. И като започне да се говори за кавъри… Вече има повече авторски песни, като изключим казуса с Оцко. Композитори от старата школа като Ленко Драганов, Димитър Петров и Светослав Лобошки продължават да творят за този стил. Няма ги вече преводните песни, всички права се заплащат. А нима групи като „Сигнал”, които безкрайно много уважавам и на чиито изяви с удоволствие съм присъствал, също нямат в репертоара си кавъри на световни хитове на рок групи? Примери да не давам. 

Защото аз наистина слушам всичко. Дори в момента гледам стелажа с дискове. Б.Т.Р., Modern Talking, Yanni, Enya, Nightwish, Jogn Legend, дует Ритон. Просто израснах в години, в които повече вървеше поп-фолк. Това е. Но знам кои са Морис Равел и Анна Нетребко и вкъщи от едно време има албуми на Глория, Драгана Миркович, но има такива и на Фамилия „Тоника”, Ерос Рамацоти, Марая Кери и Джон Секада, Диджей Бобо, както и бой бандите и момичешките групи, които навлязоха после. Ходил съм на концерти на Лили Иванова и Веселин Маринов, когото незнайно защо всички подиграват, но само той пълни зали всяка Божа година навсякъде в страната и в НДК. На чуждестранни изпълнители също съм бил и въобще във всекиго виждам различното, хубавото. И попивам. Защото разбирам от музика, от мелизми, смесване, сонористика. Да не ви затрупвам с понятия. А какво разбира господин кметът, който не знам вече коя поредна година налага на празници вкуса си на пловдивчани? Затова и на последната Нова година, малко след полунощ, Деси Тенекеджиева „пееше” почти само на себе си. При Славчо Атанасов бе по-добре в това отношение.

И такова нещо като „чалга култура” няма. Аз например съм нормален, свестен човек с образование и възпитание и това не се определя толкова от музикални течения, колкото от гена и възпитанието. Традициите и ценностите. И все пак съм слушал избирателно и съм открил страшно красиви и смислени текстове и във фолка. Не знам защо на разни замонашени майки от форума бгмамма и на разни псевдокултуртрегери все чалгата и политиката са им виновни за упадъка. Те просто понякога отразяват действителността и красивите лъжи и илюзии, една паралелна реалност. Но не ги формират. И не всичко е лъскавата опаковка. Зад нея се крият много труд, лишения, жертви и дори унижения. Кой е виновен, че хората масово се развеждат? Кой е виновен, че имат семейства за пред общество, а реално имат и по няколко любовници? Кой е виновен, че младите са неграмотни и търсят лесния успех?А за демографската криза и бягството на умните и будните? Кой е виновен за шуробаджанащината, корупцията, бюрокрацията? И че най-големите престъпници са във властта? Чалгата в буквален превод си е свирня. В музиката като музика няма нищо лошо. Лошо е, като наричаш всичко лошо с името само на един жанр и приемаш само черните му страни насериозно, а не си погледнеш собствения живот и грешки! Навсякъде има и държанки и взети от скамейката, и призвани, независими и заслужили дейци.

 Нима речитативите на Криско са прекрасни? Нима „песнопенията” на Лора Караджова са връх в изкуството? А на Спирит-а никак не пият и не се дрогират. Като съдите, съдете всички, и не съдете, за да не бъдете съдени! Rainbow е нещо друго обаче, класа. Просто нищо не е това, което беше. Кефя се на актуалната фолк продукция с някои изключения, които споменах. Но това си е работа на продуцентите, които вече май са излезли от ролята си на такива и търсят само печалбата. Кефя се и на определени имена, които Монтемюзик продуцира, да речем. Графа, Били Хлапето, Михаела, Вензи, Прея, Айс крийм и др. Уникални парчета. Но има и плява. И при едните, и при другите. Не делете публиката! Тя е една и съща. Тя харесва просто хубавата песен. Онази, която се превръща в шлагер. Онази, в която намират себе си и упование. Правят се готини песнички, но вижте само как го казвам умалително и снизходително – „песнички”, сезонни хитове като румънските радио такива и „чалга” опитите на Джейсън Деруло. А нима в Америка няма онова чалгаджийското в текстовете и клиповете? Ако не можете да си преведете сами – нека ви преведе някой! Ала невинаги е така. The Script и Еd Sheeran, Elie Goulding, Adele, Taylor Swift имат красиви съвременни изпълнения.

Важното е, че вече нямаме произведения с онзи заряд като „Откакто ти”, "Всичко било е насън", „Какво е времето вътре в мен”, „Уморени крила”, „Ще избягам ли от теб”, „Истина”, „Бягство”, „Давам всичко за теб”, „Капка от любов”, „Миг от приказка”, „Спасение” ,„Откраднат миг”, „За тебе, майко”, „Феникс”, „Ах, тези пари”, „От извора”, „Губя те бавно”, „Като птица”, „Само една”, „Залеза и зората”, „Грях ли е”, „Обич за двама”, „Отиваш си”, „Пак си жива”… Песни с душа, с емоция, без солидни компютърни намеси, без мисъл да се печелят пари от тях. Почти не се правят вече. Кой е виновен за това? Чалгата, политиката? Не мисля. Всички ние по веригата. 

Ние се променихме, хора. Пренасищаме се бързо се от всичко. Никой не ни е виновен. Ние все бързаме, все не искаме да ни поучава и възпитава музиката, ударили сме го през просото и низките страсти, живеем като за последно. Но тя, музиката, не е създадена само с цел да забавлява, а да ни накара да замислим и да заслушаме. Да се замислят и политици, и продуценти, и диджеи, и меломаните! Пуснете си някоя песен на Михаил Белчев или „Диана Експрес” примерно и ще разберете за какво говоря. Музиката не създава войни и раздори, тя трябва да сплотява и помага, без да прокламира фалшиви и нетрайни ценности, и в същото време от нас лично си зависи какви хора ще бъдем и какви примери ще даваме. Талантлива и уж демократична нация сме, нека не се затриваме. И нека стимулираме да творят онези изпълнители, които наистина са родени за това и подхождат към призванието си отговорно, независимо към кой стил спадат!