ОСАКАТЕНИ
Хей, приятелю, привет
– мина време, още ли боли във
теб?
Аз изплаках реки и
замръзнах. Като празна бутилка пресъхнах.
И отново съм
обезверен. Нещо повече – осакатен.
Сякаш липсва част от
мен. Атрофирам с всеки следващ ден.
Усещаш ли, приятелю –
не сме които бяхме. А как безгрижно някога живяхме...
Жестоки палачи душите
ни взимаха. Сърцата ни все повече се свиваха.
Нямаме вече пристан
да приютяваме. Чуждите грешки стига прощавахме.
Изкупителни жертви
родени не сме. Имаме ли себе си – продължаваме.
Как да ги научим да
обичат? Ако призвани са любовта да отричат.
Те са в нашия живот
само уроци. И за щастие не ни заразиха с пороци.
Научихме, че мъдрият
е търпелив. А лошият остава рецидив.
СТЕФИМИР ГРОЗДЕВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар