Снощи, 30.09.2015, обичаната от малки и големи Глория доказа за пореден
път коя е. Зала 1 на НДК се препълни за четвъртия самостоятелен концерт на
най-знаковата фигура в родния поп-фолк. Всъщност този концерт бе спектакъл от
най-висок музикален ранг и тържество на музиката. Дани Милев бенд бяха
създаделите на страхотните аранжименти върху едни от най-големите хитове на
Глория, които имахме честта на чуем на живо. Любимката на няколко поколения
българи затвърди статута си на законодател на стойностната авторска музика.
Музиката не се диференцира на жанрове. Няма граници и названия. Когато една
песен докосва широк кръг меломани и е натоварена с красиво съдържание и
послание, няма как да не остане във времето. 5 години изминаха от последния
солов концерт на Глория в зала 1 на НДК. Има магия в тази зала, подхожда й.
Точно защото Глория е концертен тип изпълнител, без значение дали сцената ще е
позиционирана в зала или на стадион. Този път събитието бе по повод 20 години
на голямата сцена, които Глория отбеляза миналата година, а преди това е
работила известно време и като вариететен изпълнител и като една от солистките
на оркестър „Извор”. Това показва, че Глория е извоювала мястото си. Певица с богата школовка, преминала през всички етапи на еволюирането си. Не е взета от
скамейката, не е нечие протеже, не е случаен пришълец в шоубизнеса, нито е
медиен продукт.
Много е важно народът да те избере. В онези години бе така.
Нямаше масмедии. Нямаше виртуално пространство. По съвсем естествен начин
Глория разви кариерата си, включвайки и трудностите, които неизбежно са част от
играта и каляват характера. Ако бе негодна за този бранш, много отдавна нямаше
да е в редиците му. И сам воинът е воин. И без това обществото ни е малко неблагодарно, фрустрирано и предубедено. И след 20 години се намира кой да прави опити да я срине - значи още вълнува силно,
но не се научиха тези хора, че няма да им се случи комфортът да я запокитят. Кауза пердута. Освен
всичко друго съдбата наистина е на страната на Глория, както каза и самата тя
снощи. Защо? Защото призваните са малцина. Те идват на тази земя с шанс, даден
от Бог. Да развият таланта си. Да го подарят на хората. Това е тяхната мисия.
Глория снощи защити този шанс за сетен път. Какво бе по-различното в този
концерт? Първо, качествена подготовка, а преди това - стегната рекламна стратегия, без агресивност. А на самата дата - близо 3 часа жестоки лайв изпълнения с едни от най-добрите универсални
български музиканти. Те съумяха да запазят автентичността на звученето на
репертоара й и същевременно да придадат на тази автентичност по-съвременна
и сюблимна опаковка. Шлагери като „За тебе,
майко”, „Носталгия” и „Оставете ме на мира” чухме в едни по-разчупени версии,
съхранявайки шлагерността. Глория пееше безупречно интонационно. Въпреки
вълнението си беше овладяна и умело правеше преход от песен в песен. Долавяше
се стабилна градация и подредба в творчеството. Дискографията й е бетон. Беше
се постарала да обхване всички години, албуми, периоди. Възроди много любими
песни от миналото. Не пропусна и актуалните като „Изсвирете нещо ударно”, която
подлуди залата. Отдаде дължимото и на авторите. Винаги е била лоялна към екипа си.
Някои знаменитости се държат така, сякаш авторите са им длъжни и са под тях в
процеса по създаването на композиции, но Глория отново прояви колегиалност,
както и към специалните си гости – имена като Тони Дачева, Николай Славеев и
Азис, чието присъствие привнесе колорит в концерта. Много музикантска бе
фолклорната част, както и ъндърграунд сетът. А баладите... Баладите като „Ако
те няма” снощи придобиха нов живот.
Баладите – драматично-лирични, динамичните песни –
ударни, народните – много по нашенски. Разкошни акапели, соло-та и
импровизации. Никаква позпозност, напудрена авангардност, излишни приказки. И
въпреки всичко в концерта имаше футуристичност, ефект на изненада и тръпка... Красива сцена, синхронизиран и раздвижен балет, адекватна мултимедия,
достатъчна продължителност, уместни акценти, хармонични беквокали. Както се казва на езика на музиката - "легато". Без маанета, излишни ефекти, дразнещи
светлини, технически гафове, както и без пируети и фанфари, иманентни на
цирковото изкуство. Величествено излъчване на жена с опит и мъдрост, осъзнала
позициите си, и същевременно една развълнувана певица, която цени аудиторията си. Алтруистична майка, която боготвори дъщеря си Симона, която вчера бе рожденичка. И човек, който пя
от душа и с лекота. И безумно вярно. Тя е учебник по пеене. Чудесен пърформанс,
в който Глория експериментираше със стиловете. Не липсваше балканското, а някои
моменти звучаха и рок, и джазово, и
еклектика между етно и поп. Глория го направи за себе си и за всички
присъстващи. Тя отдавна се състезава само със самата себе си, и то не по онзи
безскрупулен начин. Тя просто държи ниво и лавира във времето. И по-точно
балансира, защото елементарното лавиране е присъщо на конформисти, а тя отдавна
заяви, че не изневерява на себе си и стила си, както и да се променят
теченията. Дисциплина, последователност и човешко отношение от нейна страна.
Бурни ръкопляскания и бисове, пълна зала, разнородна и културна публика на крака,
усмихната, плачеща, един куп букети, прегръдки. Консанс на любовта и музиката.
Доста известни личности уважиха събитието и двойния празник на Глория. А
днес... Днес е 1-ви октомври – Международен ден на музиката. Да пожелаем на
Глория още много години хитове и още много концерти, както и задгранични успехи! Защото тя вече е минала на едно друго ниво, което спокойно й позволява солидна концертна дейност въпреки стагнацията и оределите меценати в държавата.
Благодарим! Поклон!
Няма коментари:
Публикуване на коментар