Гости
Загадъчно е
небето всяка нощ, изпълнено със множество звезди.
Тъй както излъчва ни морето мощ. Така и кратки са човешките
съдби.
Попитаха ме, какво ми липсва днес. Каквото липсва всеки ден.
Да ми кажат „Добре дошъл, влез!” хората, които животът отне
от мен.
Минаха и ще минат години, но времето не, не лекува.
И част от мен с тях си замина, а това не се преболедува.
Защо ни напускат, когато най-много са ни нужни?
Спомените лудо препускат и ни оставят все по-тъжни.
В какво се прераждат душите, изкупуват ли стари грехове?
За нас сега и тук остават сълзите, сърцата ни – зазидани от
ледове.
Ние сме прашинки във Вселената и частици от безвремието.
Останки тлеят в земята черната, а живите сме гости на
съвремието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар