ДЕТСТВО

Искам да бъда дете. Да претворявам вълшебства в суровия свят.

Мечтите ми да живеят в небе. Простора му летейки да покорят.

Иска ми се да вярвам в доброто. Да търся във всичко красотата.

Безусловно да обичам живота. Да намирам винаги светлината.

Искам да задавам въпроси. Познанието ме води и до страдание.

По тротоарите да тичаме боси. А хвърчилото да ни е упование.

Уморих се от бреме на задни мисли. Трябва ми малко наивитет.

Хорските намерения да са чисти. Към любовта да има пиетет.

Липсват ми дребните жестове. Усмивката, врявата, милувката.

Здравите връзки и мостове. Сладострастният миг на целувката.

Играта сега не е безобидната. Болката не е от ожулени колена.

Суетата е приповдигната. Проекция на лустросана повърхнина.

И въпреки дефицитите сме си деца. Всеки от нас е и малко човече.

Важното е да сме с големи сърца. И Нирвана тогава не ще е далече.