С удоволствие и усмивка представям на всички едно момиче с безкрайно приятно излъчване, външност и душевност. Мони Йорданова. С нея сме колеги във факултета по журналистика и масова комуникация. За нея мога да кажа, че според моето виждане е изключително фин човек, естет и в същото време една млада дама с обещаващо бъдеще. Старателна е и при изпълнение на задълженията си във всеки план. Мисля, че има данните да бъде звезда. Никак не я харесвам тази дума, но нали така е прието... Не звезда в онзи актуален в момента смисъл - известен с неизвестността си. Преди всичко човек трябва да има призвание и да е творец. Тя има потенциал да бъде и водещ, и лице на продукции, и сериозен журналист. Каквото поиска. Просто защото е готина и интелигентна. От нея лъха чар и добронамереност. Родена е да се занимава с телевизия. Това е моето усещане. Времето ще покаже. Аз лично ѝ пожелавам късмет, какъвто и път да избере! Да вярва в себе си, защото може много! И да остане все така добър и открит човек! Благодаря ѝ сърдечно за това мило, позитивно и мъдро интервю. Натъкнах се на много красиви изречения в него и трудно избрах есенцията за заглавието.
Би ли се представила за всички читатели?
- Разбира се. Първо искам да ти благодаря за това интервю, за мен е голямо удоволствие. Като се замисля, това е първото интервю, което давам, и ми е много интересно, защото като че ли свикнах да съм от другата страна и аз да задавам въпросите.
А сега да ви разкажа малко повече за себе си. Казвам се Симона, но повечето ми близки ме наричат Мони. На 22 години съм, от София. Типичен представител на зодия Везни - често съм на кръстопът, обичам новото и различното. Динамична личност съм, иска ми се винаги да съм в движение. Ако трябва да съм честна, не ме свърта на едно място. Обожавам да пътувам - особено да посещавам места, на които не съм била. Мечтая си един ден да обиколя света. Аз съм от хората, които предпочитат да трупат спомени под формата на преживявания. Старая се да живея така, че когато един ден се обърна назад, да си спомням с усмивка за отминалото време. Все пак животът е твърде кратък, за да бъдем нещо друго освен щастливи.
Как ти хрумна идеята да се включиш в кастинг за водещи на музикална телевизия?
- Може би причината е точно тази, че обичам новото и различното. Кастингът „Избери новия водещ на ФЕН ТВ” е едно голямо предизвикателство за мен, което със сигурност ще помня винаги. Много неща научих не само за работата в телевизия, но и за мен самата. Смятам, че по време на кастинга успях да покажа най-доброто от себе си и всъщност именно към това се стремях от самото начало – да се справя така, че аз самата да съм доволна от себе си. Без значение дали накрая аз ще бъда избрана, това за мен е приятно преживяване и ценен спомен. Въпреки че уча журналистика, никога не съм си представяла, че ще водя живо предаване, но ето че и това ми се случи във ФЕН ТВ. Това беше най-голямото предизвикателство за мен и може би най-ценният урок. Срещнах интересни хора, забавлявах се и много ще се радвам, ако някой ден работя нещо, което да ми доставя удоволствие и да ме радва. Смятам, че това е най-важното – човек да се занимава с нещо, което да го кара да се чувства щастлив и удовлетворен. Работата не трябва да бъде досадно задължение, а по-скоро приятно занимание. Някак си още с обявяването на кастинга чувствах, че това е моето място, моята работа. Не съм имала никакви колебания дали да участвам в кастинга. Казах си, че ще опитам, пък каквото стане. По принцип не съм от най-вярващите в себе си хора, но този път имах едно вътрешно чувство, че ще се справя и че ще ми хареса. Подкрепата на хората около мен също много ми помогна. Моят приятел до последно ме подкрепяше и може да се каже, че той беше най-големият ми стимул и човекът, който най-много вярваше в мен докрай. През цялото време на кастинга беше много забавно, но все пак имаше и моменти, в които ми беше и малко трудно, и в тези моменти имах нужда от някой, който да повярва в мен и да ме насърчава. Радвам се, че имам в живота си такъв човек, който да е безрезервно до мен и ме обича истински. Разбира се, и много други хора ме подкрепиха, гласуваха за мен и ми стискат палци – искам сега да им благодаря и да им пожелая да се борят за мечтите си, независимо колко недостижими може да изглеждат понякога.
Какво за теб е музиката?
- Най-нематериалното богатство, което изразява душата на един човек и може да достигне до милиони други. Музиката е най-лесният начин да изразиш емоциите си или да избягаш от тях. Без значение какъв стил е музиката - тя е просто най-въздействащото изкуство.
Завършваш Журналистика в СУ. Какво е мнението ти за специалността към момента и за състоянието на българското образование?
- Разбира се. Първо искам да ти благодаря за това интервю, за мен е голямо удоволствие. Като се замисля, това е първото интервю, което давам, и ми е много интересно, защото като че ли свикнах да съм от другата страна и аз да задавам въпросите.
А сега да ви разкажа малко повече за себе си. Казвам се Симона, но повечето ми близки ме наричат Мони. На 22 години съм, от София. Типичен представител на зодия Везни - често съм на кръстопът, обичам новото и различното. Динамична личност съм, иска ми се винаги да съм в движение. Ако трябва да съм честна, не ме свърта на едно място. Обожавам да пътувам - особено да посещавам места, на които не съм била. Мечтая си един ден да обиколя света. Аз съм от хората, които предпочитат да трупат спомени под формата на преживявания. Старая се да живея така, че когато един ден се обърна назад, да си спомням с усмивка за отминалото време. Все пак животът е твърде кратък, за да бъдем нещо друго освен щастливи.
Как ти хрумна идеята да се включиш в кастинг за водещи на музикална телевизия?
- Може би причината е точно тази, че обичам новото и различното. Кастингът „Избери новия водещ на ФЕН ТВ” е едно голямо предизвикателство за мен, което със сигурност ще помня винаги. Много неща научих не само за работата в телевизия, но и за мен самата. Смятам, че по време на кастинга успях да покажа най-доброто от себе си и всъщност именно към това се стремях от самото начало – да се справя така, че аз самата да съм доволна от себе си. Без значение дали накрая аз ще бъда избрана, това за мен е приятно преживяване и ценен спомен. Въпреки че уча журналистика, никога не съм си представяла, че ще водя живо предаване, но ето че и това ми се случи във ФЕН ТВ. Това беше най-голямото предизвикателство за мен и може би най-ценният урок. Срещнах интересни хора, забавлявах се и много ще се радвам, ако някой ден работя нещо, което да ми доставя удоволствие и да ме радва. Смятам, че това е най-важното – човек да се занимава с нещо, което да го кара да се чувства щастлив и удовлетворен. Работата не трябва да бъде досадно задължение, а по-скоро приятно занимание. Някак си още с обявяването на кастинга чувствах, че това е моето място, моята работа. Не съм имала никакви колебания дали да участвам в кастинга. Казах си, че ще опитам, пък каквото стане. По принцип не съм от най-вярващите в себе си хора, но този път имах едно вътрешно чувство, че ще се справя и че ще ми хареса. Подкрепата на хората около мен също много ми помогна. Моят приятел до последно ме подкрепяше и може да се каже, че той беше най-големият ми стимул и човекът, който най-много вярваше в мен докрай. През цялото време на кастинга беше много забавно, но все пак имаше и моменти, в които ми беше и малко трудно, и в тези моменти имах нужда от някой, който да повярва в мен и да ме насърчава. Радвам се, че имам в живота си такъв човек, който да е безрезервно до мен и ме обича истински. Разбира се, и много други хора ме подкрепиха, гласуваха за мен и ми стискат палци – искам сега да им благодаря и да им пожелая да се борят за мечтите си, независимо колко недостижими може да изглеждат понякога.
Какво за теб е музиката?
- Най-нематериалното богатство, което изразява душата на един човек и може да достигне до милиони други. Музиката е най-лесният начин да изразиш емоциите си или да избягаш от тях. Без значение какъв стил е музиката - тя е просто най-въздействащото изкуство.
Завършваш Журналистика в СУ. Какво е мнението ти за специалността към момента и за състоянието на българското образование?
- Да, в момента довършвам дипломната си работа. Журналистиката беше моето първо желание, когато преди 4 години кандидатствах в СУ „Климент Охридски”, и не съжалявам, че записах точно тази специалност. Не знам дали ще се реализирам в тази сфера, но много бих искала. Това е и една от причините да участвам в кастинга на ФЕН ТВ – в него видях възможност да се развивам с областта на това, което уча. Със сигурност би било хубаво, ако в университета имахме повече практика, защото по-ценно от опита няма. Била съм на няколко стажантски практики и най-много съм научила именно от тях. Със сигурност има какво още да се изисква от българската образователна система, но като цяло смятам, че най-важното е вътрешната мотивация на студентите. Те трябва да имат амбицията и желанието да се развиват.
С какво се отличаваш от останалите претенденти за водещ на Фен тв?
- Много интересен въпрос. Дори бих казала труден. В интерес на истината всички кандидати сме много различни един от друг. Някои се занимаваме с журналистика, други се развиват в съвсем различни сфери като актьорство, моделство и т.н. Всеки носи собствен чар и харизматичност и бих казала, че всички имаме качествата да спечелим.
Кои свои хобита упражняваш в свободното си време?
- Свободното си време обичам да прекарвам в компанията на моя приятел, независимо какво правим и къде сме - важното е да сме заедно. Иначе както казах по-горе, много обичам да пътувам, обичам да съм сред природата. Като всяко момиче мога да обикалям с часове по магазините, обичам да пазарувам, но не харча много пари, ха-ха. Обичам и да спортувам – волейбол, фитнес, групови занимания, канго джъмпс - всички са ми любими. Лятото обожавам да съм на морето и тъй като не мога да плувам, обичам да събирам тен на плажа.
Стоиш симпатично на екран и имаш харизматично излъчване. Това ли е най-големият ти коз?
- Благодаря ти. Ами да, може би е така. Не знам дали е най-големият ми коз, но със сигурност е голям плюс. Все пак в днешно време за съжаление много хора съдят преди всичко по визията. Не трябва да е така, но е факт. Визията е, да кажем, първото нещо, което впечатлява човека отсреща, но само с визия не става. Трябва да имаш и нужните качества, за да спечелиш подобен кастинг. Трябва да си забавен, артистичен; да зареждаш хората с добро настроение; да умееш да предразполагаш човека отсреща да ти разкаже най-интересното в рамките на няколко минутки и т.н.
Какво одобряваш и какво съответно – не, в поведение на младите хора в България днес?
- Харесва ми, че виждам все по-амбициозни млади хора, които мислят за своето бъдеще и се стремят да се реализират по най-добрия възможен начин, но не ми харесва непрекъснатото сравняване с околните. Смятам, че всеки човек преди всичко трябва да гледа себе си и единствената конкуренция, която трябва да вижда, е тази в огледалото. Завистта ми е чужда. Винаги съм се старала да се изграждам като човек, развивайки собствения си потенциал, без да съдя за себе си по околните.
Понеже наскоро бяха абитуриентските балове, бих казала, че много подкрепям завършващите, решили да се откажат от скъпите тоалети, за да дарят парите на нуждаещи се. Такива постъпки за мен са достойни за уважение и наистина показват духовно израстване.
Имаш сполучлива връзка. Какви компромиси и жертви трябва да се правят, за да се подхранва по принцип една връзка?
- Не бих казала, че в основата на една връзка трябва да стоят компромисите и жертвите. Все пак човек трябва да се чувства щастлив, а ако е необходимо да прави много компромиси със себе си, едва ли би могъл да бъде. Предполагам, че имаш предвид каква е тайната на дългогодишната връзка. Може би няма тайна. Вероятно просто срещаш точния човек и когато го срещнеш, няма как да не се получат нещата. Или може би поне при нас е така. Нещата се случват от само себе си. Не бих казала, че някой от нас прави кой знае какви жертви за другия. Вярвам, че поне в любовта няма нищо случайно, и ако двама души се обичат истински, нищо и никой не може да ги раздели.
Опиши ни твоята представа за истинско приятелство!
- Истинското приятелство се доказва с времето. С моята най-добра приятелка сме заедно от деца до ден-днешен. Надявам се и вярвам, че приятелството ни ще е завинаги. Ние сме по-скоро като сестри - много се обичаме, винаги можем да разчитаме една на друга. За мен това е истинското приятелство - доказалото се със времето, чрез всички хубави и лоши моменти споделени с този човек. Не е важно колко приятели имаш, а колко от тях са истински. Пожелавам на всеки човек поне по един истински приятел, защото все по-малко останаха стойностните хора и ако имаме такива в живота си, трябва наистина да ги ценим и да им показваме колко много значат те за нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар