9 юни бе датата, на която в зала 1 на НДК се събраха хиляди почитатели на доказания талант Любо Киров. Българската музика снощи се оказа по-силна отвсякога. На присъствалите в залата няма какво да разказвам, защото те почувстваха емоцията, която Любо и всички участници в спектакъла им подариха. Това бе първият голям концерт на известния изпълнител в най-емблематичната ни зала. Предчувствах нещо добро, но ще се наложи да вмъкна клишето, че очакванията ми бяха надминати. Първо, залата бе пълна. Публиката бе разнородна и определено нямаше търпение да го види и чуе. Градация и разнообразие на песни, темпоритъм, стилове, времеви периоди, колаборации и препратки. Той почете свои любими изпълнители - Васил Найденов, Принс и Джордж Майкъл, с лични изпълнения на техни парчета. Специални гости на събитието бяха Митко Кърнев от Д2, Ясен Велчев от "Те", Тони, Мария Илиева, Графа, Нина Николина, които уважиха своя приятел и колега на сцената и заедно с него демонстрираха музикантски пърформанс от най-висока класа на общи композиции или на такива, които той е писал специално за някои от тях. Поздравления заслужават и музикантите - Живко Петров, Ангел Дюлгеров, Калин Вельов. Вокална формация "ЛаТиДа", които се включиха и в последния голям концерт на Лили Иванова, също допринесоха за хармоничния консонанс. Сцената бе стилна, играта със светлини - вълнуваща.
С много фин хумор и закачки, с доза самоирония, с насърчаване на публиката и дори с нотка на мъдрост и носталгичност за отминалите хубави времена Любо анонсираше всяка една от песните си. Той видимо бе щастлив от факта, че качествената българска музика не е преставала да има последователи и че всички негови хитове се помнят и пеят с пълно гърло. Смело мога да заключа, че той е изпълнител, който умее да влиза във вокални превъплъщения и да импровизира по особено ерудиран и елегантен начин. Той е от онези - пеещите изпълнители, разчитащи най-вече на ролята на гласа си, но също така умеещи да пленяват публиката чрез пряк диалог с нея. Ведър и благодарен, приятелски контакт с аудиторията, който я държеше в приповдигнато настроение през цялата вечер по време на концерта. Любо е и музикант с изключителна техника, хигиена и култура. Той усеща музиката и чисто човешки, и като професионалист, затова успява да придаде емоцията от нея с всеки тон и звук. Сполучливите похвати, чрез които влизаше във всяка една песен и я презентираше, бяха приятно изненадващи и за него самия дори въпреки умелата подготовка. Защото при истинските музиканти няма бутафоричност - всичко се случва на момента. Не мога да определя кой миг бе гвоздеят в програмата. Прозвучаха "Има ли цветя", "Искам", "Ако някога", "Имам само теб", "Заедно", "Alright", "Ще те намеря", "Знам", "Мога" и редица други любими български песни от репертоара на феноменалния Любо. А "Море пиле" бе неочакван обрат, който впечатли всички и ни напомни защо е важно да се гордеем с българското. Съвсем закономерно имаше и няколко биса, които не оставиха Любо да си тръгне просто така. Както и той се изрази: "Самата сцена не го пуска".
Каквито и маргинализми да се случват в българския музикален шоубизнес, истински добрите остават във времето. След снощи несъмнено се доказа, че Любо Киров е един от тях. Мелодичната авторска българска песен може да пребори профански напъни.
Пожелавам на Любо от сърце да продължава да развива концертна дейност, защото той е от имената, които дават израз и вдъхновение на изкуството в най-чистия му вид. Благодарим и успех!
Няма коментари:
Публикуване на коментар