Оксиморонът, наречен живот

Колко много скитници, самотници в шумното си тщеславие.
Прикрити, навъсени съдници, проповядващи чисто съзнание.
Прелюбодейци морални говорят за вярност, чест и любов.
Връзките им - първосигнални. Животът им – празен апостроф.
Толкова много огорчени. Всеки - заключен, в черупка се скрил.
Е как пък всички сме наранени, а никой от нас не е наранил?
И сме престъпници, и сме светци. И сме за Ада, и сме за Рая.
Грешници сме и сме слепци. Но всеки иска да е обичан накрая.

"Провинциални анекдоти" - вихрушката на дихотомните истории на живота

Някои постановки те въвличат във вихъра си със силата на своята неподправеност и точно като такива те отвличат от делничното за час, два. Колкото и това да е постановка – с необходимия за целта сюжет и да е вид художествена измислица, тя все пак „почива“ на реалността и в този ред на мисли е нещо много повече. Тя е комплексна, представително-непредставителна извадка на нашия живот, пресъздадена във вид на изкуство. Дали ще е под формата на артефакти, емоционални препратки, поглед в бъдещето или нотка злободневие – театралното изкуство, то се вдъхновява, налива основата си и изгражда плътността си посредством непреодолимата житейската емпирика.

Бях един от зрителите, които се насладиха на „Провинциални анекдоти“. Актьорският състав е красноречив сам по себе си. Доказани имена в бранша, които изпълниха Сатиричния театър с духа на своя изключителен професионализъм. Интересното е, че рутината не ги е погубила. Напротив – те са все така категорични в ролите си.

Настроенията и променящите се конфигурации в рамките на тази продукция са зашеметяващи. Един хотел събира различни, дихотомни съдби и светоусещания. Пъстър – какъвто е всъщност е животът, такъв е и хотелът, приютил персонажите. Все пак се създава се усещане за неописуем уют.

Пиесата въплъщава всичко онова, което не ни е чуждо. Цялото несъвършенство на човешкото същество. И в цялата тази история има много други малки по същността си истории. И животите ни са малки, погледнати отстрани. Затова и се надсмиваме над тях, както и те над нас. Нали понякога точно иронията на съдбата ни напомня, че сме просто обикновени човеци?

Дръзки, любопитни, преднамерени, горестни, страстни, потайни... „Провинциални анекдоти“ представя забавната страна на живота, примесена с белезите на еснафското, простодушното, но и със стоицизма, съпричастността, покаянието. Всичко в цялата картина се променя толкова бързо и настоятелно, че нямаш време да реагираш и да прекрояваш поведението си. Понякога животът те хваща неподготвен. Пишеш си домашното, но не стигаш до края и... хоп – обрат. Друг път си кроиш планове разни, а те вземат, че се осуетят.

Сцени на пиянство, на безсилие, на егоизъм, недоверие, страх, смях... Всички те правят образите на героите наситени, пълнокръвни. Пиесата е безмилостно експлицитна, без да е цинична. Не си спестява от хумор, не ни лишава и от суровите истини. Структурата ѝ е толкова центробежна, че неминуемо на места връщаш лентата и за своя живот и свързваш определени части от спектакъла със свои преживявания. Защото и ние понякога бягаме от себе си, уязвими сме, наивни, променяме се за части от секундата и пак сме същите... и какво ли още не...

Изненадите по протежение на цялата постановка са доста. Те не ти позволяват да предвидиш. Сюжетът не е банализиран. Особено трогателен е моментът, когато всички в тази история все пак накрая разбират генерални поуки като това колко е важно да намираш време за близките си.

„Провинциални анекдоти“ освен привидно веселия си и неангажиращ характер съдържа и поучителен привкус, който напомня, че във всяка шега има доза истина, както и че зад усмивката и смеха понякога се крие тъга, гняв и в тях няма нищо случайно. Не можем да избягаме от съдбите си. Можем и сме длъжни да бъдем добри и открити, тъй като накрая цялата надпревара и без това ни изморява.
Всичко останало би било извод от друг спектакъл. Тази постановка ни показва, че няма свои и чужди. Няма време и безвремие. Нищо не е изгубено и нищо не ни принадлежи. Не е само черно и бяло. Нюансите – те правят живота, а ние го правим такъв, какъвто е. Ние сме режисьорите и актьори и спектакълът е наш. Жанрът не е само един, а кой точно ще преобладава и как ще го изиграем и дали трябва да го правим - пак ние ще изберем. А вие избрахте ли?

"Провинциална анекдоти"

от Александър Вампилов

Превод Михаил Маринов

Постановка Николай Урумов

Сценография Кирил Наумов

Музикална среда Иван Стоянов

Фотограф Темелко Темелков

Участват Албена Михова, Ивайло Калоянчев, Иван Панев, Кирил Ефремов, Мартин Христов, Полин Лалова, Силвия Лулчева, Явор Борисов

Снимки и информация: satirata.bg

ЗАБРАНЕНО Е...

Забранено е. Никой за нас не трябва да разбира!

Забранено е. И за целта със фалш ме нагримира.

Забранено е. Внимавай Господ да не ни заподозре!

Забранено е. Престъпници сме, някой ще ни издаде!

Забранено е. Със теб загубих правото да бъда себе си.

Забранено е. И ти душата по пътя някъде захвърли си.

Забранено е. Неписани канони трябвало да спазвам.

Забранено ли? Линчувай ме – отказвам се, ще ги погазвам!

Забранена, казваш, любовта ни е. На нещастие обричаш ме.

Лиши ме от моралното си повествование!

Кажи ми само: Обичаш ли ме?

Секунда нежност

Домът ти – убежище уютно, пропито с твойте спомени, надежди.

Сърцето ти е недостъпно. А аз за малко обич в него се оглеждам.

Трудно с теб заспивам вечер. Мислите – разхвърляни, премазани.

Тревогите ми пречат ли ти? В страховете си сами сме се наказали.

До теб съм, на дъх разстояние. А сякаш сме два полюса отделни.

Послушай моето стенание. Наблюдавай ме в утрините неделни.

Мираж ли е присъствието тук? Кратка спирка, отбивка, грешна гара?

Повика ме, поиска ме – аз чух. А може би съм част от твоята поквара?

Не, не вярвам във фалшивото ти кредо. Душата ти жадува свобода.

Излез от зоната на свойто его. Знаеш ли въобще какво е любовта?

Аз вярвам, имаш в себе си дълбочина. Знам, че ще намерим с теб съвпад.

Не ме оставяй в далечина. Секунда нежност  – и ще си моят, а аз твоят свят.

ТЪРСИ МЕ...

Търси ме там, в притихнали полета – където свободата е изконно право.

Търси ме в дълбините на морета. Дори в обятията на сгушена морава.

Търси ме – в мига и вечността. Навсякъде, където Вселената те води.

Търси ме - в страданието, в страстта. В сияйни утрини и късни доби.

Търси ме в древни знаци и послания... във сенките, загадките, повелите.

Търси ме във молитвите и обещанията. Търси ме и в паденията, победите.

Търси ме със нестихващо желание. Повикай ме насън и ще се сбъдна.

Ще съм ласка, порив, упование. И ако ме обикнеш, няма да си тръгна.

LaLa: Дрехите ми за книги събират сърцето и труда ми

Зад продуктите на LaLa, свързани с изработката на дрехи за книги, всъщност стои слънчевата Лина, която е дипломиран илюстратор, а скоро ще бъде и дипломиран графичен дизайнер. Именно тя е главното действащо лице за създаването на всички тези красоти и пъстроцветни дрешки, с които обличаме своите книги.

Толкова находчива, авантюристична, с личния си почерк и изискан творчески замах, Лина претворява всяка идея в завършена реалност. В днешно време четенето на литература на физически носител се възражда. То никога не изчезвало, тъй като се свързва с особен вид емоция - да видиш, пипнеш, усетиш и така да се потопиш в дебрите на творбата.

Книгата има дух. Тя носи живот. Ние, читателите, ѝ придаваме особена ценност. Облеклата за книги са важни не само за се опази целостта им - те допълват, те са тяхното убежище. Пожелавам на Лина шеметно творческо вдъхновение и все така да усъвършенства техниката на продукцията си. Всъщност тя не създава просто продукция. Тя твори красота и гали сетивата на нас, четящите. Не спирай да го правиш, Лина! Благодаря ти за това интервю!

Колко технологично време средно отнема изработката на една дрешка за книга и капиталоемък ли е трудът?

-       Всяка дрешка е различна и времето, което отделям, е различно. Имало е модели, върху които съм работила и по няколко дни. J

Необходимо ли е творческо вдъхновение, за да се роди идеята за създаването на дрешка?

-       Разбира се! Има моменти, в които просто нещата не се случат - трябва вдъхновение, спокойствие...  

Какви грешки биха могли да се допуснат най-често в процеса на изработка на продукта?

-       Когато рисувам по идея на читателя, най-често може да се получи разминаване в моето виждане за картината и неговото. J

До каква степен е важно дрехата да отговаря на характера на читателя и важно ли е всъщност?

-       По скоро до характера на книгата. J

Напълно авторски ли са идеите за изображения на рисувания модел, или са инспирирани от определени персонажи?

-      Голяма част са авторски, но има и много вдъхновени от работата на колеги, но пречупени през моите очи.

Какъв тип сюжет на илюстрацията е предпочитан от читателя?

-        В повечето случаи е нещо лично, нещо което носи определена емоция, но няма повтарящ се сюжет. Винаги е индивидуално.

А кой е Вашият любим модел? В една своя публикация споделяте, че е този на "недоспала мама". Провокира ли Ви ролята на майка за по-широкоспектърна концепция относно създаваните модели?

-       Koлекция "Мама" ми е любима, както и колекция "Момичетата на LaLa" - oткривам себе си в моделите.

Каква материали използвате, за да реализирате практически своите изделия?

-        Доскоро се ограничавах само в една област - ръчното рисуване, но с разширяването на дейността ни, открих много нови "светове на рисуването“ – така се обогати базата ми на използваните материи, техники, дигиталното рисуване, графична обработка... Всяко едно от тези звена носи със себе си богата гама от възможности. J

Каква част от живота ви заема четенето на книги?

 -  За съжаление, през последната една година прекалено малка.

Ставали ли сте жертва на кражба на интелектуален труд?

-       Дори да е така, вече го приемам с усмивка. J Значи наистина правя нещо, което се харесва.

Какви нови намерения имате относно предстоящите Ви изобретения? Някакви нови инкрустации и други орнаменти?

-        Тук ще сложа многоточие...  Имам хиляди идеи, буквално хиляди, и започвам да ги реализирам една по една, но ми се иска да останат в сянка, за да запазя изненадата и очакването. J

Бихте ли описали профила на Вашите клиенти/потребители?

-      Обожавам ги!! Четящите хора са прекрасни, одухотворени, интелигентни. Удоволствие е комуникацията с тях! Имам черни, мрачни дни, и тогава си отварям съобщенията или чета коментарите, препрочитам някой разговор и винаги след това гледам по-ведро на случващото ми се. J

Какво е мнението ви за пазара на книгоиздаването у нас напоследък?

      - Аз го гледам от друг ъгъл - виждам много нови талантливи млади писатели, които намират място на българския пазар, и не само, и се доказват! Това ме радва!

"Ръчно Рисуваните ми Дрехи за Книги не са продукт, стока, конфекция и не, не се предлагат на консигнация и според количеството... Те са жест - събират в себе си сърцето, душата, труда и идеите ми!".

ЗА КОНТАКТИ И ПОРЪЧКИ: LALA във FACEBOOK

Какво е любовта?

Попитах те: Какво е любовта? Къде да я намеря сред пустошта на дните?

Ти каза ми да се науча на самота. Красивото невидимо е често за очите.

И аз започнах да се уча. Ден след ден, година след година. Така до днес.

Понякога неистово се мъчех, ала успях – над страхове и нужди взех превес.

И все си мисля, че съм готов. Ще дойде, пригоден съм да ми се случи.

Ето ме, жадувана, очаквана любов... Но май уроците достатъчно не си научих.

Любовта – трябва да си я заслужиш. Да бъде разпозната, взаимна, покорена.

В противен случай идва, но я губиш. И става пагубна и никога овъзмездена.