Какво е журналистиката в търсене на решения? Един въпрос, чийто отговор несъмнено изисква дълбочина. В днешно време кредитът на доверие спрямо журналистика е почти на изчерпване. Защо? Устоите и фундаментът са крехки, на ръба, обругани, прекършени. В основата си журналистиката трябва да бъде открита, критична, вдъхновяваща. А всъщност често ставаме свидетели на обслужване на интереси и сервилност. И все пак - не всичко опира до раболепие, кървави хроники или сензационност. Има и добри примери. Важното е обаче, когато отразяваме проблемите, не просто да ги констатираме монотонно, безразборно и самоцелно.
Проблемите трябва да бъдат разрешавани - в противен случай журналистиката е нищо повече новинарска, от лаконично-съобщителен характер. Трябва някой да постави въпроси, да зададе императиви. Трябва ни хигиена, грамотност и последователност. Нужен е социалният коректив и експеримент. Живеем в свят с колизионни, криворазбрани ценности и идеали. И някой трябва да излезе и да каже как да стопим различията. Различията са най-голямото зло на нашето съвремие. Преди време една приятелка ми каза следното: "Редно е да търсим това, което ни сближава - приликите си, а не непрестанно да търсим разликите и да създаваме изкуствени противоречия". И беше безумно права. Никой няма нужда от това. Журналистиката в търсене на решения не е съвършена, не е инструмент за абсолютна ефективност, но е начин... И в този ред на мисли тя ни е жизнено необходима.
На 4 ноември присъствах на конференция, посветена на #SolutionJournalism - журналистиката в търсене на решения. Събитието се състоя в Sofia Event Center в Mall Paradise. Премина изключително стегнато и професионално - нивото определено бе високо. В рамките на откриването се включиха:
- Нейно Превъзходителство Херо МУСТАФА, посланик на САЩ в България;
- Райнер АДАМ, директор за Югоизточна Европа на Фондация за свободата "Фридрих Науман";
- Приветствие от Ленко ЛЕНКОВ, програмен директор във Фондация "Америка за България";
- Мария ЧЕРЕШЕВА, зам.-председател на УС на Асоциация на европейските журналисти-България.
В първия панел участие взе Дейвид БОРДМАН, председател на борда на Solutions Journalism Network и декан на School of Media and Communication към Temple University, Филаделфия. Примерите, които той даде, бяха част от изключително подробна и представителна презентация. Всъщност той обясни как журналистиката като куче пазач се превръща в журналистика куче водач.
Луси ЧЕРНА, Solutions Journalism in CEE, проектен координатор в Transitions Online, разкри своята теза по темата във втория панел, като наблегна на журналистиката в търсене на решения в региона на Централна и Източна Европа.
В третия панел изложение направи Никита ПОЛЯКОВ, заместник-главен редактор на чешкия ежедневник Hospodarske Noviny. Той също изтъкна добри практики и грешки.
За финал се осъществи дискусия във връзка с казуса, защо се нуждаем от журналистиката, която търси решения. Дейвид Бордман и Луси Черна обединиха аргументи в своя анализ.
Според Никита Поляков журналистиката, насочена към решения, не е лобизъм. Тя не трябва да бъде пропаганда по същността си. Той смята, че подготовката и качеството при нея са ключови. Други важни компоненти от дейността са свързани с това да се провери информация и респондентът и да се концентрираме върху една от причините за даден проблем/явления/процес, например - самоубийствата.
Поляков е на мнение, че усилията невинаги биха били оценени. Някои министри и експерти са скептични относно идеята на тази журналистика. "Но така пък може да оборите властите", твърди той.
Нужни са и различни инструменти за ангажиране на журналистиката, за да имат устойчивост самите теми. Събирането на истории е ценно. Препоръчително е да се мисли за читателя, но не по силата на догматични правила. Водещ следва да е инстинктът на журналиста.
Луси Черна уточни, че в Чили и Япония се пораждат редица социални проблеми, които могат да послужат като основа за емпиричен материал. Интересни и завладяващи съзнанието теми, са образованието, насилието, дискриминацията във всички форми, етническите сблъсъци. Тази журналистика не е теории и политики, а е практически насочена. Дебатът представя различни гледни точки на утилитарност.
Дейвид Бордман изрази становището, че много популисти успешно нападат медиите. По думите му те са симптом за недоверието в обществените медии и черпят дивидент от него. Лошите управници ненавиждат тази журналистика.
Освен това е важно да спомена като извод от конференцията, че много журналисти се страхуват от това този вид журналистика да не събуди подозрение за застъпничество.
Бордман отбеляза, че конструктивната журналистика носи парадигмата, че е необходимо балансирано меню от новини. "Търсенето на решенията обаче касае героите", убеден е той.
Луси Черна взе отношение по темата за метриката на въздействието върху аудиторията. Според нея тя е относителен и труден процес, който понякога зависи от законодателни промени и отнема време. Много повече примери за такава журналистика има в САЩ - още от 80-те години.
На тази конференция присъствах като представител на Bloomberg TV Bulgaria, но и като журналист по призвание и душа. Мечтая за този момент, в който ще имам трибуна да бъда полезен на уязвими групи, без да прокламирам каквато и да било пропаганда, а ще се включвам активно в каузи от обществена полза. Съвършени решения няма. Тази журналистика е проводник на добри идеи. Тя е посредник и в борбата с фалшивите новини. Нужен е диалог с аудиторията. Схемата трябва да се разбие. Фундаменталните практики трябва да претърпят еволюция. Положителното в данните - това е ключът. Насоките - също. Поставяйки проблема във фокуса на общественото мнение, ние ангажираме емоционалната интелигентност на масите. Време е. Време е да събудим чувството си за справедливост и да пристъпим към действия за преодоляването на времевите, пространствените, геополитическите, социалните и нравствени несъответствия и неравенства. Журналистиката в търсене на решения - ето един от начините. Нейното бъдеще е тук и сега.
Още полезни връзки:
Снимки: личен архив
