"ФОКУС-БОКУС" - МАЛКИТЕ ЧОВЕШКИ ХИТРИНКИ И ИРОНИЯТА В ПРЕХОДНИЯ СВЯТ

На финала на своя прочит в ръцете си държа знаменитата книга "Фокус-бокус". Защо знаменита? Тъй като самият автор - Кърт Вонегът, носи този натюрел - духовит, сензационен, прям. Честно казано, това произведение по същността си е далеч от онези, които по принцип чета. Не че си слагам ограничения. Просто ми трябваше малко време да вникна в проблематиката на стила му. Защото в тази творба определено има драматургия, изтъкана от фин и понякога груб даже хумор. Именно това я прави интересна и фатално-скандализираща. Наситена е с окраските на риторика, която няма да е по вкуса на мнозина. Авторът, който има способността и да се самоидентифицира с героите си, действително не живее в бонбонен свят, изграден от лустросани стереотипи, с какъвто комфорт обичат да се утешават често редица читатели. "Фокус-бокус" ще ви сграбчи, ще ви разнищи, ще изпита вашето чувство за хумор и умението да четете между редовете, и накрая просто ще ви завладее с доблестта си.

Заглавието навява известен наивитет. Ала, да не се лъжем - липсва всякакъв наивитет, и по-добре. Нямаме нужда от заблуди дори и когато сме най-уязвими и се нуждаем от "потупване по рамото". Аз лично се нуждаех от трезва творба. Сатиричният привкус на повествование държи читателя и в недоумение, и в удовлетворение, че чете нещо непредсказуемо и в същото време толкова реалистично... толкова, че все пак "Фокус-бокус", макар и видяла бял свят през 1990-та, продължава да звучи актуално. Което пък ни навежда на мисълта, че нещата както са се променили, така и не са се. Авторът подхожда директно и сблъсква героя си с всичко от солта на живота, не му спестява нищичко - както съдбата ни постъпва с нас. Това е причината заглавието да е "Фокус-бокус". Именно това са всички онези малки хитринки, с които си служи Юджийн Дебс, за да маневрира из житейските пътища. А между другото, уместно е да подчертаем, че книгата изобилства от факти в различна насоченост и е изключително обогатяваща. Изпъстрена е с паралели от различни области.

Започнал трудовата си дейност като професионален военен във Виетнам, завършил Военната академия "Уестпойнт", назначен на работа в колежа "Таркингтън" и преместен в затвора "Атина" – и в двата случая като преподавател, а впоследствие произведен във Военнокомандващ в местността Сипио, Юджийн бива многократно дискредитиран. Бързо разбираш иронията на съдбата в живота му, а и цялостно. Несправедливостите са на всеки ъгъл и ако ги взимаш твърде насериозно, могат да те погубят без време. Дебс е безумен циник и непукист. Въпреки това е стойностен човек. Още като дете е дисквалифициран от състезание, а впоследствие дискредитиран като преподавател в "Таркингтън" с грижливо събрани мотиви като звукозаписи, които го уличават в уличен език и пропаганда сред ученици. Проблем се явяват и множеството му противоречиви любовни връзки, с които се прочува. Той обаче не се срамува от тях. В живота си е бил с толкова много жени и е убил толкова много хора във Виетнам, че краят е поставен от една своеобразна въпросителна, която представлява отворен финал. Още повече, че накрая среща и извънбрачния си син – Роб Рой, който успява да го умили. Юджийн може да изглежда твърде смахнат, небрежен, безотговорен дилетант. Реално е личност с будна мисъл, справедлив и мъдър. Целият му жизнен опит е почерпен от преживени истории. Той осъзнава колко хаотичен и грозен може да бъде животът. И именно чрез този светоглед, макар и до известна степен печален, той самият е по-дълбоко посветен в тайните и истините на света и действителността от всички останали хора.

Да имаш храбростта да се възкачиш на гребена на вълната, да сътвориш всякакви „фокус-бокус“ неразбории, измежду тях – да пожънеш забележителни успехи, и все пак да се надсмиваш над преходността ни във времето и пространството – това е форма на изкуство, която не всеки владее. Трябва да си силен и зрял човек, без комплекси за малоценност, без предубеждения. Човек, който поучава, докато псува или си прави удоволствието. Човек, който решава как да скандализира, докато отново са го прецакали, понеже е неудобен някому. На пръв поглед – безскрупулен тип с първични страсти, а всъщност човек със съвест и отворено сърце. Само така можеш да посрещнеш превратностите безпрепятствено – когато скочиш в тях. Те идват, за да ги преодоляваме. И когато го правим, израстваме. Калени, се завръщаме за новата битка. Калени и преродени, вече можем да си позволим да се смеем свободно, да грешим на воля и да живеем без страх и мисъл дали утре ще ни има. Важното е от цялото ни съществуване да е имало полза и хуманен принос. За да не е било просто съществуване, а истински живот.

ОБИЧАМ ТЕ...

Обичам те като вдъхновение, събудило ме ненадейно от съня ми.

Обичам те, любимо мое стихотворение. Римувай строфи във ума ми!

Обичам те и на разстояние, когато ни разделят паралелните вселени.

Обичам те и като разочарование. Дори и греховете ти неопростени.

Обичам те, илюзия оптична, деконструирана фигурална композиция.

Обичам твоя порив титаничен, дори стремежа да си ми вечна опозиция.

Обичам погледа ти дълбочинен, в който потъвам блажено-безметежен.

Обичам изказа ти префинен, както и допира ти загадъчен, разнежен.

Обичам те, духовно укрепление. Обичам пазвата ти могъщо романтична.

Обичам те, свято сътворение. Обичам те, докато обичта е безгранична!

"Както преди" от Любо Киров - новото начало и мъдростта на опита в един албум

За разлика от мнозина блогъри, които публикуват рандъм статии на конвейер, аз съм от тези, които държат да ги споходи вдъхновението на определена тема, случка. Не изневерявам на принципа си и този път, когато изпитвам необходимостта да ви разкрия впечатленията си от новия музикален албум на Любо Киров. Можех да добавя пред името му някое прилагателно от рода на "импозантен", само че не искам да утежнявам речта с грандиозни определения. Името Любо Киров е достатъчно красноречиво, нали?

"Както преди" е озаглавен актуалният самостоятелен албум, който считам, че трябва всеки уважаващ себе си меломан да добави във фонотеката си. Разбира се, ако чувства музиката на изпълнителя. Вече съм бил на 2 концерта на Любо Киров - на двата му големи солови спектакъла в зала 1 на НДК. Нямам нужда от каквито и да било поредни доказателства, че този човек е истински творец. Не бих скрил, че с вълнение си взех неговия нов диск. Просто нямах търпение да се прибера вкъщи, да се настаня удобно и да оставя музиката да ме води. В днешното безвремие на ентропия имаме спешна нужда от ориентири. Всеки от нас се е разпилял и често не знае какво иска да слуша, гледа, чете, дори какво иска да прави с живота си. Пренаситени сме от изобилие, хипертекстуалност- и музикалност, разнородни реклами и всякакъв маркетингов рекет, а това води до загуба и на частица от индивидуалността. Важно е да почувстваш със сърцето си какъв да е ТВОЯТ избор и приоритет. От страницата на Любо във фейсбук забелязах сериозна офанзива около неговия албум. В деня, в който излезе, всички почитатели се бяха втурнали да се снимат. Разбираемо, това е силата на социалните мрежи. Аз обаче не исках да бързам. Изчаках няколко дни. Купих си диска с усмивка, прибрах се и... е излишно да казвам как протече нощта ми. Разбира се, слушайки в захлас. Трябваше да изчакам още няколко дни, докато се реша и да коментирам самите тракове. Само не исках да правя нищо по задължение или бързайки. Известно време прослушах обстойно албума дори на работа и установих, че парчетата ме правят доста по-спокоен. Но нощта, когато ги чух за първи път, сякаш някаква хармония обезоръжи неспокойната ми същност в момента. И се радвам - защото имах потребност да намеря тази част от Аз-а си, по-улегналата.

"Както преди" е албум за слушане. Категорично. Не е елементарен и примитивен и съвсем не очаквайте да куфеете като разглобени. Не че няма страхотни бързи парчета. Просто и в тях трябва да вникнеш. Пилотната композиция - "Още от теб", вече се сдоби със своята премиера в "Гласа на България", както и с видеоклип. Екранизацията също не се нуждае от анализ - показателна е и безкрайно съдържателна. Радвам се, че все още се правят клипове с идея и сюжет. Мисля, че имиджовите видеопродукции се изчерпват скоростно. Освен това няма нужда от скъпи декори, тоалети и ефекти. В случая локацията е живописна, а замисълът е инспириран от есенцията на живота.

"Както преди" - може би и заради вдъхновението в лицето на Принс, Джордж Майкъл, Майкъл Джексън, които са музикалните еталони за Любо и чиито хитове той изпя на двата си концерта в НДК, воден от почитанието си. Това показва, че не забравя началото си, както и че държи да наложи приемственост.

"Още от теб" е мелодична и нежна. Текстът е многопластов. Текст за вглеждането в и извън себе си. Текст, който извисява духовно и пречиства сетивата и възприятията. Песента е подходяща за всички и е като огледало на нашите търсения и намирания. Познанието никога не достига, защото търсещият дух се моли и бори до последно.

"Само ти" - лириката съдържа оригинални фрази. Спойката между тях, мелодията и аранжимента е гъвкава. "Само ти" ни съветва, че можем да се справим със себе си и неудовлетвореността. Идеята е отново да се вгледаме вътре в нас, защото имаме базата да преборим страховете си. Всичко е в ума ни, на една ръка разстояние. Бързият ритъм те кара да тактуваш, и все пак не забравяй - "само ти можеш всичко да промениш".

"Ти можеш"... Парчето за пропуснатите ползи, за надграждането, за смисъла от това да обичаш. За това, че винаги има нов шанс и друг начин да продължим на чисто. Хилядите причини и суетата замъгляват съзнанието и подхранват тъмната страна на егото ни. Истината е, че когато простиш на себе си и другия, отново си готов да подредиш своя свят. Бийтът е танцувален, а настроението на това музикално предложение - отново позитивно.

"Летим" - доста еклектична в красивия смисъл. Експресивна, отпускаща, суингово-джазова. Изпълнението е отработено, впечатление прави авангардният фалцет. Текстът е символен и напълно в духа на звученето. Един от свежите експерименти в албума.

"Както преди" е една от изненадите в "Както преди" и другата композиция, на която предполагам, че Любо ще залага и която несъмнено ще се нареди до най-предпочитаните в творчеството му. Припевът е ударен, хитов и запомнящ се. Той визуализира картини, които се запечатват трайно в съзнанието на слушателя. 

"Всичко се повтаря" е страхотно рок попадение с тяга и отчетлив припев, който звучи като саундтрак към някой готин сериал. Въобще, в парчето има нива на градация. Посланието отново кореспондира с вярата и че всичко ново е добре забравеното старо, от което имаме нужда като фундамент, върху който да построим настоящето и бъдещето.

"Целият живот" - лежерна, убедителна, с хитов припев и текст изповед, който можем да адресираме до близък човек, когото чувстваме като "целия живот".

"Всички пътища водят към теб" - ето го моя фаворит. Песен със сериозна дълбочина, динамика и структура, която напомня на най-великите световни балади. Песни, които разказват, рисуват, докосват. Песни поезия. Песни изкуство. Градацията стига до една изискана и чувствена кулминация при последния припев. Песен, която можеш да слушаш със затворени очи така, сякаш те пренася в паралелно пространство, където словото и музиката са слети в една завършена цялост и зрелост, а уродливостта на агресията е немислима.

Ремиксите на "Още от теб" и "Целият живот си ти" са разчупени и подходящи да се слушат под друга форма и в друга среда, все пак и с тази цел са създадени.

Книжното тяло е стилно, музикантско и съдържа елементи от процеса по сътворяването на парчетата. Снимките и извадките от текстовете са толкова необработени и така се допълват взаимно, че правят концепцията на обложката изключително професионална.

Преди време Любо Киров беше заявил в едно откровено интервю в национален ефир, че истинският музикант много държи да бъде разбран от аудиторията си. Тази аудитория може да не обхваща цялата маса, но тя ще се разраства, когато артист-изпълнителят бива правилно усещан и предава посланията си на хората така, че те да повярват в тях и да ги разпространяват. Излишно е епилогът ми да бъде патетичен и високопарен. Музиката на Любо Киров призовава, приобщава, облагородява, смирява. Кара ни да се съберем, да се усмихнем, да си простим, да продължим. Кара ни да излезем от орбитата на суетата. Идеята му е глобална, придобита с времето и подлежи на още култивиране. Темите в репертоара му са теми с продължение, а той като мултиплициран човек на изкуството все повече ще разгръща себе си в своите произведения. Те носят духа на новото с привкус на мъдростта на опита от миналото. Нека повече такива албуми се появяват, за да поддържат равновесието в музикалния свят! Имаме нужда българската музика да звучи точно така! Благодарности, Любо! Поздравления и за твоя екип - Живко Петров, Ангел Дюлгеров, Росен Захариев, Димитър Ганчев и всички останали. "Както преди", така и сега... ВСИЧКО ИМА СМИСЪЛ! И да, мили хора, купувайте българска музика! Струва си!