За разлика от мнозина блогъри, които публикуват рандъм статии на конвейер, аз съм от тези, които държат да ги споходи вдъхновението на определена тема, случка. Не изневерявам на принципа си и този път, когато изпитвам необходимостта да ви разкрия впечатленията си от новия музикален албум на Любо Киров. Можех да добавя пред името му някое прилагателно от рода на "импозантен", само че не искам да утежнявам речта с грандиозни определения. Името Любо Киров е достатъчно красноречиво, нали?
"Както преди" е озаглавен актуалният самостоятелен албум, който считам, че трябва всеки уважаващ себе си меломан да добави във фонотеката си. Разбира се, ако чувства музиката на изпълнителя. Вече съм бил на 2 концерта на Любо Киров - на двата му големи солови спектакъла в зала 1 на НДК. Нямам нужда от каквито и да било поредни доказателства, че този човек е истински творец. Не бих скрил, че с вълнение си взех неговия нов диск. Просто нямах търпение да се прибера вкъщи, да се настаня удобно и да оставя музиката да ме води. В днешното безвремие на ентропия имаме спешна нужда от ориентири. Всеки от нас се е разпилял и често не знае какво иска да слуша, гледа, чете, дори какво иска да прави с живота си. Пренаситени сме от изобилие, хипертекстуалност- и музикалност, разнородни реклами и всякакъв маркетингов рекет, а това води до загуба и на частица от индивидуалността. Важно е да почувстваш със сърцето си какъв да е ТВОЯТ избор и приоритет. От страницата на Любо във фейсбук забелязах сериозна офанзива около неговия албум. В деня, в който излезе, всички почитатели се бяха втурнали да се снимат. Разбираемо, това е силата на социалните мрежи. Аз обаче не исках да бързам. Изчаках няколко дни. Купих си диска с усмивка, прибрах се и... е излишно да казвам как протече нощта ми. Разбира се, слушайки в захлас. Трябваше да изчакам още няколко дни, докато се реша и да коментирам самите тракове. Само не исках да правя нищо по задължение или бързайки. Известно време прослушах обстойно албума дори на работа и установих, че парчетата ме правят доста по-спокоен. Но нощта, когато ги чух за първи път, сякаш някаква хармония обезоръжи неспокойната ми същност в момента. И се радвам - защото имах потребност да намеря тази част от Аз-а си, по-улегналата.
"Както преди" е албум за слушане. Категорично. Не е елементарен и примитивен и съвсем не очаквайте да куфеете като разглобени. Не че няма страхотни бързи парчета. Просто и в тях трябва да вникнеш. Пилотната композиция - "Още от теб", вече се сдоби със своята премиера в "Гласа на България", както и с видеоклип. Екранизацията също не се нуждае от анализ - показателна е и безкрайно съдържателна. Радвам се, че все още се правят клипове с идея и сюжет. Мисля, че имиджовите видеопродукции се изчерпват скоростно. Освен това няма нужда от скъпи декори, тоалети и ефекти. В случая локацията е живописна, а замисълът е инспириран от есенцията на живота.
"Както преди" - може би и заради вдъхновението в лицето на Принс, Джордж Майкъл, Майкъл Джексън, които са музикалните еталони за Любо и чиито хитове той изпя на двата си концерта в НДК, воден от почитанието си. Това показва, че не забравя началото си, както и че държи да наложи приемственост.
"Още от теб" е мелодична и нежна. Текстът е многопластов. Текст за вглеждането в и извън себе си. Текст, който извисява духовно и пречиства сетивата и възприятията. Песента е подходяща за всички и е като огледало на нашите търсения и намирания. Познанието никога не достига, защото търсещият дух се моли и бори до последно.
"Само ти" - лириката съдържа оригинални фрази. Спойката между тях, мелодията и аранжимента е гъвкава. "Само ти" ни съветва, че можем да се справим със себе си и неудовлетвореността. Идеята е отново да се вгледаме вътре в нас, защото имаме базата да преборим страховете си. Всичко е в ума ни, на една ръка разстояние. Бързият ритъм те кара да тактуваш, и все пак не забравяй - "само ти можеш всичко да промениш".
"Ти можеш"... Парчето за пропуснатите ползи, за надграждането, за смисъла от това да обичаш. За това, че винаги има нов шанс и друг начин да продължим на чисто. Хилядите причини и суетата замъгляват съзнанието и подхранват тъмната страна на егото ни. Истината е, че когато простиш на себе си и другия, отново си готов да подредиш своя свят. Бийтът е танцувален, а настроението на това музикално предложение - отново позитивно.
"Летим" - доста еклектична в красивия смисъл. Експресивна, отпускаща, суингово-джазова. Изпълнението е отработено, впечатление прави авангардният фалцет. Текстът е символен и напълно в духа на звученето. Един от свежите експерименти в албума.
"Както преди" е една от изненадите в "Както преди" и другата композиция, на която предполагам, че Любо ще залага и която несъмнено ще се нареди до най-предпочитаните в творчеството му. Припевът е ударен, хитов и запомнящ се. Той визуализира картини, които се запечатват трайно в съзнанието на слушателя.
"Всичко се повтаря" е страхотно рок попадение с тяга и отчетлив припев, който звучи като саундтрак към някой готин сериал. Въобще, в парчето има нива на градация. Посланието отново кореспондира с вярата и че всичко ново е добре забравеното старо, от което имаме нужда като фундамент, върху който да построим настоящето и бъдещето.
"Целият живот" - лежерна, убедителна, с хитов припев и текст изповед, който можем да адресираме до близък човек, когото чувстваме като "целия живот".
"Всички пътища водят към теб" - ето го моя фаворит. Песен със сериозна дълбочина, динамика и структура, която напомня на най-великите световни балади. Песни, които разказват, рисуват, докосват. Песни поезия. Песни изкуство. Градацията стига до една изискана и чувствена кулминация при последния припев. Песен, която можеш да слушаш със затворени очи така, сякаш те пренася в паралелно пространство, където словото и музиката са слети в една завършена цялост и зрелост, а уродливостта на агресията е немислима.
Ремиксите на "Още от теб" и "Целият живот си ти" са разчупени и подходящи да се слушат под друга форма и в друга среда, все пак и с тази цел са създадени.
Книжното тяло е стилно, музикантско и съдържа елементи от процеса по сътворяването на парчетата. Снимките и извадките от текстовете са толкова необработени и така се допълват взаимно, че правят концепцията на обложката изключително професионална.
Преди време Любо Киров беше заявил в едно откровено интервю в национален ефир, че истинският музикант много държи да бъде разбран от аудиторията си. Тази аудитория може да не обхваща цялата маса, но тя ще се разраства, когато артист-изпълнителят бива правилно усещан и предава посланията си на хората така, че те да повярват в тях и да ги разпространяват. Излишно е епилогът ми да бъде патетичен и високопарен. Музиката на Любо Киров призовава, приобщава, облагородява, смирява. Кара ни да се съберем, да се усмихнем, да си простим, да продължим. Кара ни да излезем от орбитата на суетата. Идеята му е глобална, придобита с времето и подлежи на още култивиране. Темите в репертоара му са теми с продължение, а той като мултиплициран човек на изкуството все повече ще разгръща себе си в своите произведения. Те носят духа на новото с привкус на мъдростта на опита от миналото. Нека повече такива албуми се появяват, за да поддържат равновесието в музикалния свят! Имаме нужда българската музика да звучи точно така! Благодарности, Любо! Поздравления и за твоя екип - Живко Петров, Ангел Дюлгеров, Росен Захариев, Димитър Ганчев и всички останали. "Както преди", така и сега... ВСИЧКО ИМА СМИСЪЛ! И да, мили хора, купувайте българска музика! Струва си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар