"От любов" - биографията, пропита с мъдрост

 

Намираме се в края на една турбулентна година, в която човечеството се преобрази неузнаваемо. Може би никога няма да сме същите. Може би се подготвяме за нова реалност или вече сме в нея. Въпросът е... дали тази нова реалност ще ни направи по-добри хора? Аз мога да говоря за себе си, но сега важен не съм аз, а впечатленията ми от една удивителна биографична книга, която прочетох с ентусиазъм. Неслучайно "От любов" се появява на книжния пазар у нас в този период. Тя съдържа в себе си житейската история на един обичан от редица поколения изпълнител - Веселин Маринов. Според мен той е от певците, които са останали преди всичко добри хора. Не го познавам лично, но от споделения опит на страниците на биографията му разбирам, че е от онзи изчезващ вид личности. Състрадателни, сензитивни, раними, романтични. Всъщност не смятам, че този тип хора ще изчезнем толкова лесно. Да, включвам и себе си в това число. От следващите редове ще разберете защо.

Видях "От любов" на книжарските витрини съвсем наскоро и си казах, че след като изляза от карантина, обезателно трябва да си я купя. Разбира се, можех да го направя онлайн, но специално аз предпочитам да купувам книги на място, във физическите магазини. Чувството е съвсем друго, а аз искам да го изпитвам пак и пак. Преди много време работех в книжарница. След този период се занимавам със съвсем други неща и честно казано, не следя толкова щателно потока от нови заглавия. Просто разчитам на това, че ако едно заглавие трябва да стигне до мен, това определено ще се случи. Така стана с биографията на Веселин Маринов.

Почитател съм на музиката и личността на изпълнителя отдавна. Преди години присъствах на негов коледен концерт в Пловдив в кино "Гео Милев". Бях си купил билет за правостоящ, защото седящите бяха свършили. Потопих се в магията на творчеството му и изпитах невъобразима емоция. Той се раздава безрезервно, не пести усилия. Разполага с уникална енергия. Аз харесвам артист изпълнители, които не ги мързи и не отбиват номера. При него не изпитваш усещането, че върши тази работа по задължение.

Знаех, че в книгата ще открия доста информация относно професионалния му път, но нямах търпение да науча повече за преживяванията му като дете и юноша. Биографията е изключително добре структурирана. Има градация, логическа последователност между отделните събития, момент на изненада. Не изпитах досада, докато четях. До самия си край книгата те държи в хватката си и не те пуска. Веселин Маринов е човек с изключително богата езикова и обща култура. Държа на тези умения в хората. Разказите му се наситени, дескриптивни, обаятелни. На няколко пъти преживях определени редове, сякаш са се случили или се случват на мен. По принция на зодия Водолей с асцедент Риби това не ни е чуждо - да се поставим на мястото на другия и да възприемем неговото щастие и страхове като свои.

Биографията ме впечатли с добрата си редакция, достъпен литературен език и хомогенната си конструкция.

 

Г-н Маринов е преминал и върви по пътя на честния и искрен човек - често неразбран, силно уважаван, от друга страна... и разбира се, много успешен. Пълните зали са атестат за това. И до днес той е от малкото храбреци, които не само се издържат от музика, но и реинвестират в нея. През него минава всеки процес, всеки компонент. Отговорен е за звученето, сцената, екипа си.

Историите в казармата, оповестени в творбата, са респектиращи и смразяващи същевременно. Донякъде съжалявам, че нашето поколение и следващите не сме имали възможността да се докоснем до нея в периода на съзряването си, дори и по по-съвременен начин. Не че това те прави повече мъж, но те учи на ред, достойнство, дисциплина. Сега подобни признаци у връстниците си аз не виждам, а от по-малките - съвсем.

Белязаната от именития изпълнител творческа траектория е забележителна. Та той е бил безумно упорит! Вярвал е в успеха си, преследвал го е, анализирал го е, не е потъвал в звездомания. С малки стъпки, в началото дори плахи, впоследствие стремителни. Не е от онези, които са били готови да прегазят всичко по пътя си, за да изпъкнат. Търпял е, изчакал е момента за слава. Разбира се, имал е доста призове и отличия и държи на тях. Това не е въпрос само на мъжко его, а на уважение към собствения труд. Все пак по онова време наградите не са били нагласени за разлика от днес, когато който каквото не е поискал, това не е получил. Сигурно и тогава е имало лансирани имена, но Веселин сам е достигнал своя апогей, който за мен лично започва през 1995. Ще обясня защо.

Интересна е кариерата му през 80-те години, постъпването му в Консерваторията. Там се налива постаментът на последващите триумфи. През 90-те години той вече е на върха на славата си в малка България. Спомням си, че като малък в детската градина всички учителки имаха касетката "Горчиво вино". Беше им любимец. И все още е обожаван от жените. Това е напълно нормално, тъй като те по природа биват привлечени от галантни мъже. Но те вникват и в песните му и това не е от сервилност. И не само те. Публиката му е разнородна и е свързана чрез един съзидателен континуитет, неподвластен на модните течения у нас. Впрочем каква е модата и трябва ли на някого да му пука за нея? Няма правила. Лидерът сам си създава такива и не се огъва пред конюнктурата.

Изпитах лека тъга, преминавайки през темите за репресиите над изкуствоведите, най-общо казано, с настъпването на демокрацията. Хаосът в държавата. Първите частни компании, агенции. Изкривеният патернализъм и монополизъм. Политическата номенклатура, от която г-н Маринов се чувства огорчен. И с право, но това е друга тема.

Честолюбивият човек има принципи. Той ги отстоява дори в смутни времена. Аз смятам, че Веселин Маринов създава чудеса от храброст. Допадат ми нотките на сантименталност в книгата. Те я правят жива. На няколко пъти той употребява думата "прозаичен", сякаш определяйки се като пълен антипод на нейното съдържание. Той наистина е човек на литературата, на музиката, на чувствата. Не е скучен сухар.

Държи на семейството си. Личи си, че боготвори дъщеря си. Надявам се наистина да е случил на жена и това да си проличи във времето. Също така му честитя това, че вече е дядо. Едно прекрасно събитие за него, което 2020 г. ще запечата.

Страшно много харесвам песните на Веселин Маринов, особено коледните му албуми. Имам си ги и ги слушам с охота. Когато дойде зимно време и съм отегчен от брътвежи, от политическо каканижене и от мними приятелства, аз бягам в своя свят, където е красиво и чисто. Както е в зимните текстове на Веселин Маринов. Там искри една любов към живота, уюта, дома, празника, близките, безкористната интимност. А песните за родината, летците, моряците, войниците - към тях изпитвам страхопочитание. Прекланям се пред авторитетите и устоите, които този човек е възпял. 

В следващите редове бих искал да се обърна към Веселин Маринов и да му кажа - всичко има смисъл! След като има млади хора като мен, които дават пари за музика. Няма значение, че не са Ви пуснали по еди-кое си радио. Може да е лично отношение, може и да е липсата на такова. Има ли значение? Днес никой нито може, нито има право да заглушава гласа на таланта. Той сам ще си проправи път във времето, дори и напук, дори и с цената на неистови усилия. 

Може да трещи, да гърми, светът да се изврати колкото си иска - всичко е временно. Когато се уморят от буфосинхронади и морален упадък, хората пак ще се обърнат към естетиката. Те ще намерят упование в красотата на шлагера. Хубавата българска песен ще надживее пандемията. Добрият човек - още повече. Идва времето на силните хора. Няма място за алиенация. В бъдеще може около нас да има летящи обекти и субекти, паралелни реалности и вселени и т.н. Но човешкият фактор ще остане. Ние можем да се мислим за всемогъщи, обаче не сме. Всичко е констелация от много фактори. Милосърдието, живият допир и контакт, синкретизмът - тяхното време не просто е отминало, а идва с нова сила. Този свят има нужда от любов и ако не я получи, ще си я набави сам.

Благодаря Ви, г-н Маринов, за тази книга. Огледах се в нея и видях, че не съм сам. Има рицари, има кавалери, има дами, има класа. Има, има, има. Вярвайте, защото и ние Ви вярваме! "От любов" е биографията, пропита с любов, хуманност, поуките от трудностите и мъдростта на времето. Благодаря за тази книга. Тя вдъхновява и има смисъл да бъде прочетена.

 

 

Снимки: личен архив и https://veselinmarinov.com/%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F.

Ако си отида

Ако си отида, ще ме обичаш ли повече, отколкото вчера?

В душата ти тогава за мен праг ще успея ли да намеря?

Ако си отида, ще ме потърсиш ли в мислите си нощем?

Ще шептиш ли наум, че ти липсвам още и още, и още?

Ако си отида, има ли шанс правилно да ме опознаеш?

В мен да вникнеш, да ме опитомиш, да ме разгадаеш...

Ако си отида, ще надникнеш ли зад завесата на мълчанието?

Ще намериш ли време да сбъднеш всичките си обещания?

Ако си отида, ще броиш ли звездите в Космоса пръснати?

Ще си спомняш ли за ръцете ни топли, меки, отпуснати?

Ако си отида, ще ме търсиш ли сред тишината наоколо?

Пирова победа ще празнуваш ли, или ще заспиш дълбоко?

Ако си отида, къде ще е нашата Голгота? Остави да я намеря сам.

След години ще дойда и до теб ще поседна. А ти... чакай ме там.

 

Вероника: Всеки човек е една отделна Вселена

 Тя е различна. Тя е ярък индивидуалист. Личност с изтънчена душа. Сензитивен човек със зрял интелект. Тя има толкова много интереси и занимания... Към днешна дата ръководи няколко вида бизнес, а в близкото минало се изявяваше като успешен изпълнител в златните години на българската музика. Но аз знам, че предстои да издаде още песни, усещам го някак. При нея няма случайности. Тя твори с мисъл и сърце. Тя е човек, който умее да изслушва и дава съвет. Здраво стъпила е на земята и няма изгледи да полети от самодоволство. Интелигентните хора винаги се съмняват в себе си, но това не им пречи все пак да са в хармония. 

Вероника Шкетиева е нейното име. Мнозина я познават и ценят високо като професионалист. Благодаря ти, Рони, че прегърна идеята за това интервю. Благодаря ти, че отдели време за мен в една толкова трудна година, наситена с ангажименти за оцеляване и преориентиране. Благодаря за отговорността. Защото думите, отношението, обещанието - те са отговорност. Имаш моето уважение... и да, липсваш ни на музикалната сцена. Знам, че точно сега много хора имат нужда от истинска музика - такава, каквато ти я чувстваш. Пожелавам ти да си все така щастлива в личен план и да държиш на семейните ценности.

Първо, здравей, и ти благодаря много, че се отзова на поканата ми. В какво настроение те намирам?

- Добра среща след толкова години! Опитвам се да съхраня настроението си максимално с позитивна нотка, имайки предвид драматичните събития, превзели целия свят. Пандемията преобърна живота на хората във всички континенти и това неминуемо се отразява на начина, по който се чувствам и аз. Но в живота има цикличност, нищо не е вечно и безкрайно и искрено вярвам, че през следващия период, който предстои, ще властва Доброто.

Следиш ли развитието на българската музика и какво ти прави впечатление в последно време?

- Честно казано, не. Откакто не се занимавам професионално с музика, родният музикален бизнес е далече от интересите ми. Имам допирни точки единствено на базата на моментите, в които е пуснато някъде радио или сменяйки каналите на телевизора, но без да се задълбочавам. Моят музикален вкус и интереси са свързани с творчеството на Metallica. Над 25 години вече.

За тези, които не са запознати, искам да кажа, че ти имаш едни от най-смислените песни и текстове в поп-фолка. Какво не ти остана време да изпееш, а искаше?

- Не знам дали е подарък или наказание, но в моя вътрешен свят изворът на идеи е непресъхващ. Понякога идеите са толкова много, че настава хаос, който целенасочено и осъзнато се налага да превърна в ред. Никога не съм изпитвала притеснения, че ще “зацикля” и ще изпадна в творчески вакуум. Светът и животът са толкова непредвидими, цветни, богати на метаморфози, че теми за песни мога да намеря всеки ден. Но се опасявам, че моят мироглед и светоусещане не кореспондират с актуалната мода и тенденции за послания.

Впечатление правят и интересните клипове, които остави след себе си. Мога да изброя „Краля на нощта“, „Дом Периньон“, „Сериен лъжец“, „Слушай ме, любов“, „На добър час“, „Твоите очи“, „Ако поискам“, „Лош навик“ като едни от най-силните. Не смяташ ли, че с някои от тях изпревари времето?

- Още тогава усещах, че го правя. Имам тази особеност да правя нещата в неточния момент.Ако нещо може да ме убие творчески, то това е да бъда сложена в определен от комерса коловоз. По време на активната ми кариера личната ми сетивност и желание за изразяване бяха водещи за мен, а не това да бъда сред “силните на деня”.

 

Много искам да поговорим за песента „Два квадрата тишина“. Какво те вдъхнови да създадеш подобна композиция и какъв клип си представяше за нея? Голяма загуба, че песента остана без такъв.

- Вдъхновиха ме живота и самозабравилите се човеци. Беше ми кристално ясно, че с екипа на песента създаваме нещо крайно рисковано като проект и категорично белязано да не бъде тотален комерсиален хит, но истината невинаги е красива и невинаги на човек му се иска тя да му се навира в лицето. Не ме интересуваха продаваемостта и позицията на песента в класациите, просто усещах потребност да изрека на глас тази истина.

Ти правеше доста парчета със социална насоченост. Един прекрасен пример е „Майчице България“, а също и „Приказка за живота“. Не смяташ ли, че хората имат нужда да слушат точно такива послания повече от когато и да било? 

- Не. Дори смятам, че изглежда ретро, архаично и скучно за младите, които са основните музикални потребители. Мисля, че слушателите в по-големия си процент имат други потребности и това обуславя и посоката на музиката и тенденциите и в световен мащаб, ако щеш. Който иска да чуе нещо по-различно, просто си пуска стара музика.

 

  

Рокът е в душата ти. В някои от песните имплементираше такива мотиви с китарите. Мога да ти кажа, че една страхотна песен, при това авторска, за мен е „Голямата любов“. Мелодична, точно с тези китари, даже поп-рок. Смяташ ли, че ще има завръщане към онзи романтичен период на поп-фолка по-нататък?

- Не вярвам. Прогнозите ми за този стил не са оптимистични в това отношение.

Какви са спомените ти от турнетата, които фирмата, с която работеше, организираше ежегодно, и по-специално това, на което ти участваше – от 2005 г.?

- Прекрасни, стоплящи сърцето - такива са спомените ми. Всичко по това време имаше вкус и усещане за естественост, приятелство, лоялна конкуренция, сплотеност. Всичко беше различно и няма да се повтори. Ако мога да се докосна до Машината на времето и да избера в кой период от времето искам да творя и да бъда част от този жанр, то това е именно този, от който бях.  Нищо, че нямахме като сегашните лъскави и скъпи клипове и тоалети. Щастливка съм.

 Какви са проблемите на поп-фолка към днешна дата? Моите лични наблюдения са, че маса хора и спонсори се отдръпнаха от този стил, защото се изгуби мелодичността, идентичностите се размиха, просто жанрът се изконсумира като похвати и попадна в спирала. Но най-голямата грешка е, че от голямата сцена той се върна в клубовете и кръчмите. Започнаха да се правят песни за ширпотребата, докато преди имаше разнообразие. Съответно, дори най-малките почитатели се преориентираха. Мъчно ли ти е, или вече не се асоциираш с този период от живота си?

- Приключих с тази музика и не искам да анализирам проблемите ѝ. Наясно съм какви са, но с посочването им с пръст от мен те няма да бъдат решени. Не искам да съдя, не е в мой стил. Всичко следва своя ход и това, което се случва, значи трябва да се случи.  Явно на хората им харесва “новата дреха на жанра”, щом го аплодират да я носи толкова дълго време.

 

  

Пишеш стихотворения, през годините си написала и доста текстове. От къде талант и в тази посока? Знаеш ли, преди време се сетих, че имаше идея за песен за бездомните деца. Така и не я реализира. Сега пак ще ти напомня за нея. Никога не е късно да заявиш пред Вселената нещо, за което вече веднъж си ѝ дала знак. Един хубав текст, едно соло на китара и си готова. И само да ти кажа, че това ме вдъхнови преди време да създам такова стихотворение, има го в блога ми – казва се „Безпътните чеда“.

- Всъщност, песента отдавна има текст и музика. Музиката също е моя. Само трябва да я запиша и все отлагам това. Писането на стихове ми се случва още от ученическите ми години.  Бях един много драматичен млад поет. Дори започнах да пиша книга тогава, но и това не завърших. С удоволствие ще прочета и твоята творба.

Искам да спомена още една песен. „Дом Периньон“. Когато излезе, бях доста малък и си спомням, че не бях убеден дали съм разбрал напълно контекста. Тогава ти писах и ти ми доразясни. Към днешна дата мога да кажа, че видях и чух много неща по пътя си. Мамка му, била си толкова права в този текст. Ставала ли си свидел на сцени, които са те отвращавали? Чувствала ли си се изкушена да пробваш да се пуснеш по тази плоскост? За тези, които не знаят, нека обясня – в парчето се пее за държанките на богатите, дори за скъпоплатената любов. Е, „наистина ли е мръсна дума любовта“?

- “Дом Периньон” действително е пророческа песен, която тогава мнозина не разбраха. Сцени на отвращение сме виждали всички, но така съм подредила своя свят - приоритети, приятели, среда, че не ми се налага да ги виждам често. “Любов” е най-красивата дума и е благословен всеки, който изпитва с душата и сърцето си смисъла и съдържанието ѝ. Относно плоскостта - ако се бях пуснала по нея, нямаше да си прекратя кариерата.

 

Как е любимият ти Бургас?

- Обичам този град. Преди много години още преди да познавам съпруга ми си пожелах да живея тук. И се сбъдна.

Щастлива ли си в личен план, как изглежда щастието през 2020 г.?

- 17 годишна любов с най-добрият мъж на света, семейството ми е живо и здраво - не мога да искам повече. Благодарна съм на това, което ми е дадено!

Спомням си, че скоро упорито търсеше кадри за наемане на работа в бизнеса, който управляваш. Защо човешкият капитал стана толкова труден за намиране и задържане?

- Защото нашата държава не е атрактивна като условия за развитие за можещите и знаещите. Все по-малко от тях остават в родните предели. Именно заради изтичането на цвета на нацията ни навън, да срещнеш квалифицирани хора е все по-сложна мисия.

Имаше доста пищна и красива сватба. С какви спомени свързваш сега този ден?

- Вече 17 години съм с моя съпруг, но нашите отношения са като при младоженци. Благословена съм в този покварен свят да имам онази чиста и старомодна като вярност и взаимно уважение любов!

Преди години, когато ти казах, че ще следвам журналистика, ти ме насърчи, но все пак беше скептична относно самата професия като такава. До днес помня думите ти „ще имаш много успехи, но и много труден път“. Не сгреши никак. Благодаря ти за тогава. През цялото време досега си повтарям, че трябва да успея, но не и по стандартния начин. Понякога ми дотежава. Изведнъж идва някой си, забива си „перо в задника“ и хоп – успява, в повечето случаи не за дълго. Някои ме манипулират: „Ето, пробвай и ти така – какво чакаш, не виждаш ли какво се иска?“. Да бе, хора, виждам, ама това не е моето. Все пак имам и поддръжници, които чакат моя успех. Ето, питам те сега, питам правилния човек – кого да послушам в този случай и убедена ли си в успеха ми, онзи – устойчивия и чист успех?

- Най-грешното е да се опитваш да бъдеш някой друг. Всеки човек е една отделна Вселена с нейните си вибрации, закони и правила. Винаги създавай и върви по твои стъпки, а не по утъпкани пътеки. Вървиш ли по чужд път, или ще се загубиш, или ще се спънеш и удариш лошо. Ако някой успява “с перо в задника”, то ти си направи криле. Мънички, но твоите си криле и достатъчни да полетиш.

 

 

Собственик си на вафлена къща “VERONIQUE Waffle House” и “VERONIQUE Restaurant”, където предлагате изключително шикозни и изкушаващи продукти. Преди време имаше блог за рецепти – Ginger Cookies, където претворяваше своите идеи. Всичко беше и е много естетически поднесено. Какво ти дава любовта към това занимание, превърнало се от хоби в бизнес?

- Мисля, че от всички мои превъплъщения това ми носи най-голямо удовлетворение. Вкусната храна ми е муза, а възможността за личен почерк в презентацията ѝ ме карат отново да бъда творец. Заведенията ми са с интериори по мой дизайн, това да мисля върху всеки детайл ме кара да се вълнувам и да се чувствам жива. Моят баща беше собственик на успешни заведения във Велико Търново и покрай работата ми в обектите му развих и интересите си в тази посока. След като открих и втория си ресторант получих от него високата оценка, че съм го надминала.

Модният бранд DECALOGUE предлагаше забележителни артикули. Смея да твърдя, че в годините си изградих вкус към стилното облекло сам и към днешна дата високо оценявам продукцията, която ти поднасяше, въпреки че беше ориентирана към женската мода. Правихте и разкошни фотосесии за отделните колекции. Не мислиш ли, че е време да подновиш тази дейност?

- Благодаря ти! Сякаш имаш пророческа дарба.Преди броени дни имахме разговор с част от стария колектив на марката и имаме идея да възкресим бранда, дори и под малко по-различна форма. Модната марка DECALOGUE е моя рожба, която обичам и от която не мога да се отрека. 5-годишна история, донесла ми и оставила след себе си прекрасни спомени и изживявания.

 

  

Би ли ни разказала за услугите на фамозното STUDIO DECALOGUE и доволна ли си от развитието на салона? И въобще, с една дума – какво още не си пробвала? Ти си неизчерпаема и мултиплицирана. Желая ти безграничен творчески заряд!

- Благодаря за високата оценка! Към себе си имам безкомпромисност, стигам до крайности в себеоценяването и самокритичността ми, но за екипа на салона ми мога да кажа само топли и сърдечни думи. Имах късмета съдбата да ме срещне с правилните хора и само в рамките на година се превърна във водещ салон в Бургас. Когато имаш шанса да работиш с интелигентни, амбициозни и безумно талантливи хора, резултатът не може да бъде друг. Наши клиенти са и мои колежки, когато имат ангажименти в региона, наш клиент и приятел е и любимата ни Тита. Обичаме всички наши клиенти и сме докоснати от съдбата да ни обичат и те!

 

VERONIQUE Waffle House

VERONIQUE Restaurant 

STUDIO DECALOGUE