СЪРЦЕ НА ДЛАН

Вземи сърцето ми на длан! Аз ти го подарявам.

Живее в него моят блян. Любов си пожелавам.

Вземи сърцето ми на длан! Разтупти го ти от радост!

Вкуси от него сладост грам! Все още е във годност.

Вземи сърцето ми на длан! Пази го в твоето сърце!

Събира то молитви като храм. И леко е като перце.

Вземи сърцето ми на длан! И скитай с него във безкрая!

Не го поставяй във капан! А подари му вечност в Рая!

ПОСЛЕДНАТА Ѝ ДУМА ЩЕ Е ПЕСЕН

 31.03.2016, зала 1 на НДК. Ще запомня този момент. Третият голям самостоятелен концерт на Лили Иванова, на който имах честта да присъствам. Другите два пъти бяха в Арена Армеец и предпоследният спектакъл в зала 1 на НДК. Всеки път има музикални изненади и всеки концерт говори сам за себе си. Снощи усетих една сигурност. Сигурност, че знам какво ще получа и че отново ще бъда доволен. Но това съвсем не означава, че са липсвали елементите на сюрприз. Напротив. Новите песни, някои други от старите... и едни от предпочитаните утвърдени, без които не минава солова изява на гранддамата на българската музика.

 "Защо не сме едни и същи", "Часове", "Молба" изненадаха приятно всички. "Невероятно", "Искай докрай", "Ако спра да обичам", "Рокля на цветя", "Искам те" са предпочитани и неизбежни. Едни от акцентите в цялостния пърформанс отново паднаха върху "За тебе бях", "Камино", "Щурче", "Реквием", "Без правила" и "Този свят е жена", взривили залата. Сравнително нови композиции като "Сърцето е чупливо" и "Поетът" също видимо вече са се утвърдили сред привържениците на Лили. Една от новите песни - "Вкусът на греха", бе изпълнена два пъти, с което обичаната българска изпълнителка заяви за пореден път статута си на професионалист от безграничен ранг. Когато не хареса нещо в изпълнението си, винаги търси причината в себе си и пее повторно, за да изчисти грешките - грешки, които може би понякога само тя усеща, но тя е максималист в добрия смисъл от начало до край. Нямаше нито един фалшив тон, нито пък проблеми със звука или такива от друго естество. Залата - разпродадена за отрицателно време и пълна, огласена от неспирни аплаузи. Другите две актуални предложения - "Този миг" и "Каданс", също бяха приети радушно. "Любовта е живот" участваше в програмата два пъти, като вторият път бе накрая, когато имаше бисове. Никога бисовете не оставят Лили да си тръгне току-така. Тя се връща няколко пъти, за да благодари на публиката си. И отново бе адски лоялна към музикантите си.  

 Микрофонът е на ON. Бутафория и буфосинхронада не се допускат. Ако очаквате пируети, фиести, аниматори и циркообразни артисти, както и увеселителни прийоми, по-добре се ориентирайте към друг тип изяви. Фокусът при Лили пада върху нея самата, песента и бенда. Посредством тях се постига целият ефект. И знаете ли кое е най-интересното и важното? Онова, което лично мен ме вдъхновява всеки път, щом потъна в дълбочината на звуковата богатство, което се създава на неин концерт? Внушителното и респектиращо канто. Тя се вглъбява в песента, но не забравя да поддържа и прекия контакт с присъстваща аудитория в съответната зала. И снощи не изневери на себе си. Лили се потапя в песента, преживява я, предава емоцията на хората и сякаш всеки път вдъхва нов живот на композициите си. Онова, което я прави заслужил артист-изпълнител, е не просто талантът. Талантът е безспорен, доказан. И не си мислете, че е само даденост от Бог. Необходимо е да се спазва хигиена на гласа редовно. Режимът. Режимът и дисциплината на Лили Иванова я правят уникален идивидуалист по линия на отношението, което тя демонстрира към себе си и последователите на своята музика. Има доста естрадни величия с добър тембър и бленда. Някои от тях обаче са част от многото. Защото не са намерили себе си. Други пък са се изгубили някога и някъде. Трети са се уморили и са започнали да обвиняват ту държавата, ту другите стилове, ту несъществуващи сили. Лили е като войник. Има, няма спонсори - концертите винаги са налице. Апаратура, осветление, ефекти, акустика, акомпанимент. Всички те правят атмосферата приказна. Всяко изпълнение е своеобразен разказ, възпроизведен с най-ефирното и мелодично звучене, съобразено с конкретно настроение на всяко парче. Надявам се на някой от следващите концерти да чуя любимите ми "От любов да умра", "Ако изчезнеш", "Предупреждение", "На сбогуване", "Маската", "Няма кой", "Дансингът на самотата", "Скитница" и някои от другите емблематични хитове, всички знаем кои са. В името на публиката и музиката Лили и някои автори трябва да се разберат, за да прозвучат за всички нас. От това всички биха спечелили. Но знаем - няма как в един концерт да се събере цялото творчество.

 И на този концерт Лили не просто пееше. Тя сияеше, благодареше, дори се самоиронизираше. Призна, че сега вече се учи от младите. Разкри и колко е развълнувана. Всички тези приятни и фини закачки с публиката ни накараха още повече да се отпуснем и насладим на представянето на редица любими песни. Чудесен прощъпулник и на трио "ЛаТиДа". Страхотни бекинг вокали. На последните си концерти Лили се придържа горе-долу към модела 2 часа - 20 песни. Така спектаклите нито натежават, нито са неусетни. Тръгваш си с пълно сърце, наситени емоции и с желанието за още... до следващия път. И както се пее в "Присъда" - "Последната ми дума ще е песен". В такъв случай знаем, че на Лили ѝ предстоят още много думи за изпяване - пожелавам тези думи да са още по-красиви и да докосват все повече хора напред в годините. Музикалната следа, която тя пресъздава, е една непреходна история, оставаща да звучи във времето и винаги се допълва от нови и нови звуци, стълпотворения от почитатели и признания у нас и по света.

Златна игла 2016

 На 15 март в Рамада София хотел с тържествена церемония се връчиха годишните награди за мода "Златна игла 2016", присъдени от Академията за мода. Станахме свидетели на ревю на модели от водещи модни къщи и дизайнери. Изисканата гала-вечер събра видни представители на родния хайлайф. Церемонията бе на ниво и премина приятно, напълно в духа на събитието. Поздравления за организаторите! За призовете гласува жури, съставено от 30 на брой признати модни и лайфстайл журналисти, председател на които е професор Любомир Стойков. Непосредствено преди обявяването и връчването на отличията се потопихме в лукса на ревюто на модели на известни брандове. Водещи на мероприятието бяха един от най-стилните българи за 2015 - Ники Сотиров, и Ива Екимова. Участие взе и младата певица и актриса Мария Кискинова. Отговорен за подготовката на ревю-спектакъла е Боян Караиванов. MAX FACTOR се погрижиха за грима на дефилиращите, а BEAUTY CLUB - за грима. Талантливият бижутер Анжело Красини отново изработи статуетката "Златна игла".

 В самото дефиле имаше интересни акценти. Росица Ангелова от галерия-бутик RoRa представи футуристичен резонанс, женствен шифон и пропорционален попарт в моделите си. Лице на колекцията е примабалерината Марта Петкова. Axel Hardy ни въведе в света на пясъчни тонове с пъстри и свежи цветове и асиметрично изработени изделия. Stars Dust с дизайнер Евгения Борисова разкри фешън ризи, които ще бъдат представени и на седмицата на модата в Москва. Материите са изключително фини и женствени. Есил Дюран също бе част от вечерта на модата, за да покаже на присъстващите изтънчени рокли от дантела и шифон. Изкуство и комерсиалност в шикозна еклектичност в името на красотата в комбинация с танцов етюд заяви марката MEGZ с дизайнер Миглена Каканашева. Дизайнерът Стоян Радичев обедини синия цвят в дантелени кройки, перли и камъни в една изключително царствена форма. Знаменитата "Агресор" в лицето на Марияна Папаличева триумфира с младоженска мода с цветни тъкани, провокативни съчетания и интересни аксесоари. Находчиви златисто-телесни нюанси демонстрира линията на Paloma Fashion. И още, и още фамозни фрагменти от ревюто.

 Ето ги и носителите на "Златна игла" тази година:

Светослав Колчагов и Емилио Барба спечелиха наградата Дизайнер на годината. С приза за модна къща бе отличена Вяра Георгиева. Йоан Гълъбов и Теодора Спасова бяха удостоени за най-добри млади дизайнери. Моден гримьор стана Елиза Попов, а Фотограф - Костадин Кръстев - Коко.

"Вил-Мария"/"Ville-Marie"

 Феноменалният канадски филм от 2015-та преобърна представите ми по един необикновен начин. Малко ленти вече са с толкова открита насоченост за проблемите и преплетените и трудни човешки взаимоотношения понякога. Поздравявам режисьора Ги Едоан и сценариста Жан-Симон Дероше за детайлността, елегантно изградените колизии, колоритът и запазване нотката на реалистичност във всеки един кадър и персонаж. В тази екранизация има от всичко. Всеки един звук, откъс, поглед, нюанс, акцент са символни. В началото ти се струва, че действието се развива хаотично, но бързо разбираш, че всъщност това е един често срещан и в същото време сложен за разгръщане похват - да обединиш няколко истории в една цялостна концепция. Аз първоначално реших, че се разглеждат паралелно някои съвсем различни един от друг герои. Това е така, но те са част от общ сюжет, пропит с алегоричност, препратки и пространственост. Драматургичният материал ни оставя с притаен дъх. Богатият инструментариум свидетелства за добра спойка между всички, създали този продукт. Интересно ти е как ще се напаснат компонентите от пъзела и си обект на типичното зрителско напрежение. Направи ми впечатление, че самото начало на филма бе мълниеносно  и без прелюдия. Една трагедия сполетява млада жена с дете. Впуска се в самоубийство пред кола на пътя пред очите на младеж, комуто оставя детето си. Той гледа няколко минути изтръпнал. Такива драматични обрати понякога бележат живота ни и рязко променят ракурса на мисълта ни. Въпросният младеж е един от главните герои в заснетия проект. Майка му - Софи Бернар, изиграна от великолепната Моника Белучи, снима филм за живота си.  

 Филм във филма, а? Да си призная, това малко ме озадачи. Но логиката е безупречно структурирана. Тя е в Монреал със сина си Томас. На рождения му ден на изискано парти решава да му сподели така желаната от него новина - името на баща му, което силно го стресира и го кара да напусне партито. Емоционалната реакция го довежда до друг сблъсък - катастрофа, която той претърпява от линейка. Нея шофират служители на болницата "Вил-Мария". Причинно-следствените връзки започват да се подреждат. Софи Бернар е родила детето си, но зачеването му е плод на насилствен акт по желание на виден политик. Оттам нататък в живота си тя се справя основно сама. И признава, че никога не е била добра майка. Още няколко са главните герои - част от персонала на болницата, в която постъпва детето на главната героиня. Всеки от тях преживява лична драма и се бори със себе си. Един от тях е парамедик и шофьорът на линейката, който по невнимание блъска момчето, но всъщност то избягва фаталното. Впоследствие това травмира парамедика, ала медицинската сестра Мари се явява упованието му. В края на филма се оказва, че ако не е била тази трагедия, майката е нямало да си даде сметка какво разкошно дете има. А другите - кои са и какви са им приоритетите.

 Фамозната дама преживява своего рода катарзис и за нея спира да бъде важно да е парвеню. В болницата пък всички стават съпричастни с участта на Томас, което междувпрочем е с приетата за нетипична от обществото на консерваторите сексуална ориентация. Но той бива обичан и приет. Стига съм преразказвал. Всеки сам трябва да изгледа този синтез от картини, звуци, мелодии и чувства.

 Поантата за всички е, че за да оцениш едно, трябва да изгубиш друго. И в най-добрия случай то е съдбата да те изведе от зоната ти на комфорт и личния ти микросвят, за да ти даде урок. Дава ти знаци и те позиционира твърдо на земята, за да не изгубиш съвсем истинското богатство в живота. Всички са хора и нищо човешко не е чуждо никому. Сцените са фрагментарни, наситени. Има и бурни сексуални от тях. Монтажът и операторското майсторство докоснаха всеки един зрител в кино "Люмиер" в София. Хепиендът ни дава надежда, че не трябва да изпускаме шансовете да възстановим прекъснати връзки с важни за нас хора. Да се стремим винаги да останем човеци. И въпреки неволните понякога грешки да продължаваме да търсим опрощение.

Режисьор - Ги Едоан

Сценарий - Ги Едоан, Жан-Симон Дероше

Оператор - Серж Дерозие

Музика - Оливие Алари, Жоан Малфати

В ролите - Моника Белучи, Паскал Бусиер, Альоша Шнайдер, Патрик Ивон

Продуцент - Фелиз Фрапие

Продукция - Max Films Media

http://programata.bg/?p=30&l=1&c=1&id=90327

Der heutige Journalist

Betrachtet man die Entwicklung der letzten Jahre, so kann man feststellen, dass die Journalistik heutzutage mit vielen Veränderungen verbunden ist. Aufgrund der Bedeutung internationaler Beziehungen werden in immer mehr Berufsfeldern verschiedene Kenntnisse verlangt. Die neue Zeitrechnung fordert die Digitalisierung. Warum is das so notwendig? Es gibt Ziele, die abwechslungsreich sind. Heutzutage muss jeder Journalist ein Profi sein. Er soll sogar Rücksicht auf die Globalisation und die digitale Revolution nehmen, um konkurrenzfähig zu sein.

 Bevor ich zu diesem Thema Stellung nehme, wollte ich etwas analysieren. Meiner Meinung nach sollte zuerst das Erlernen mindestens einer Fremdsprache obligatorisch sein, weil wir in einer globalisierten Welt schon leben. Die Sprachbarriere ist etwas Unangenehmes. Die jungen Leute gehen oft ins Ausland. Dort sammeln sie Erfahrung und gewinnen neue Einblicke. Man muss aussergewöhnliche Anstrengungen erwerben. Welche Eigenschaften besitzen die anständigen Journalisten? Die Theorie mit Begriffen ist nicht so bedeutsam. Das sind nur Tatsachen. Dass kann man immmer erlernen. Die Information, die auswendig erlernt wird, steht nicht im Zusammenhang mit der Realität. Warum denke ich so? Sehen wir... Liebe Leute, praktische Erfahrung macht von einem Menschen ein ausgezeichneter Profi, nicht wahr?  Es existieren Eigenschaften, die wirklich angeboren sind. Man muss veranwortlich, flexibel, unternehmungslustig, dankbar und hilfsbereit sein. In den heutigen Tagen ist die Situation auf dem Arbeitsmarkt ein bisschen schwer. Der Journalist besitz Ehrlichkeit. Er tut der ganzen Gesellsschaft den Gefallen für sie zu arbeiten. Wenn man sich mit Bestellungen beschäftigt, konnte man nicht so leicht seine Ehrlichkeit aufbewahren. Das konnte man nicht in den Lehrbüchern lesen. Sicherlich wäre es in vielen Situationen effektiver, das Leben als Lehrbuch za benutzen.

 Die selbständigen Prinzipien im Leben sind eine bedeutende Grundlage. Ein Journalist ohne hohe Moral kostet nichts. Die Risiken des Berufs sind zu viel. In verschiedenen Arten von der Journalistik, die als Fach so gennante Publizistik, stehen natürlich Vor- und Nachteile zur Verfügung. Meiner persönlichen Meinung nach existiert eine konzeptuelle Vision dieses Berufsbildes. Beispielesweise – Sachlichkeit, Unabhängigkeit, keine Vorurteile und Zusammenfassungen mit unakzeptablen Darstellungen. Obwohl die Situatin in einigen Fällen eine Ergebenheit fordert, empfehle ich die Journalisten Aufrührer immer zu sein. 

 Die Tagesordnung ist sehr wichtig. Die Information muss als einen Rock sein – kurz genug, um interessant und profitabel zu sein; und gross genug, um die wertvollen Sachen zu decken. In der letzten Zeit enstehe eine nich so angenehme Tendenz – die Menschen, die als Journalisten arbeiten, bedienen Korporationen, Parteien und Besitzer. Sie sind Konformisten. Und dann wird die Konzentration der schlechten Macht und unhomogenen Konjunktur der Arbeitsmarkt unter hohem Niveau. Einige Punkte der qualitäten Journalistik gebe ich jetzt:

1.    Drei Formen von guten Kommunikation – innere- und äussere, auch zwischen den Leuten. Und attributive und funktionelle Kommunikation.;

2.       Die Tatsachen müssen glaubwürdig sein, auch statisch und dynamisch.;

3.       Es is das Gesetz der Nähe notwendig. Je mehr Nähe zwischen dem Ereignis und den Interessen des Auditoriums gibt, desto wertvoller ist für das Auditorium die ganze Nachricht. Die Nähe von der Zeit, der Problematik und der Umgebung/Räumlichket.;

4.       Das Recht von Geheimniss;

5.       Das Gesetz von Urheberrecht und die gesamte Deklaration der Menschenrechte;

6.       Doppele Zitate und Quellen;

7.       Und nicht an der letzten Stelle – die Fragen: WER, WO, WAS, WIE, WARUM?;

8.       Entsprechende Regulierung

 Zusammenfassend kann man feststellen, dass das nämlich der heutige Journalist ist. Aufrichtig, ehrlich und ehrgeizig, mit eigener Meinung und. Ein mutiges Herz.

Ода за Отечеството

Земя свещена, бележиш днес ти своето Освобождение!

Земя благословена, не ти отиват никога и никак поражения!

Дори сега, когато често те въвличат в грехопадения.

И в смутно време си величествена, могъща, автономна.

Навеки всички борят се за твойта слава и чест народна.

Всички от нас със мисъл за съхранението ти пригодна.

Не могат да те купят, продадат, не могат да те заменят.

Ти си закриляна, почитана и непокътната си всеки път.

Дори и щом те разрушават, делят и те преиначават.

До теб домогват се онези, които истински те заслужават.

Реликвите ти никой не ще присвои – и твойте подвизи, предци.

Обвита от ореол на златен кант, за нас си въздух, вода и слънце!

За територия и история гарант са всяка река, пътека и зрънце.

Планински ручеи, гори, тепета, хълмове и долини.

Природни паркове, море, пещери и ленено небе.

Легенди, песни, притчи и разкази за славно време.

Хайдушки чети, племена, покълнало благочестиво семе.

Не се нуждаеш ти от от упреци, душмани, съдници.

Необходими са ти водачи, не родоотстъпници.

България, там високо над Рила. Българийо, там е твоята сила!

Честит 3-ти март, българи!

Васко Василев в Арена Армеец - апотеоз на музикалното изкуство

 Имал съм възможността да присъствам на много концерти, но честта и удоволствието – само на няколко от тях. Последният е на виртуоза Васко Василев, който осъществи своя първи спектакъл в Арена Армеец. Пълната зала свидетелстваше за почитанието, което 12 000 почитатели му оказаха. Красива, стилна сцена. Всички места, пуснати в продажба, бяха заети, и бе наслада да наблюдаваш изпълнената от ценители на истинско музикално изкуство Арена Армеец. Публиката бе отбрана, съчетана от най-различни възрасти и прослойки. Видимо добре облечени и културни представители на българското обществото дойдоха, за да изпитат блаженството да се потопят в атмосферата на изключителната звукова феерия. На сцената се изявиха хористи, оркестър, фламенко чил групата „Чамбао”, корифеи от Токио до Малага, балерината Яна Селенко, степ танцьорът и балетмайстор Стивън Макрей, диригентът Такуто Танака. Пристигнаха и други специални гости от българския елит и уважиха с присъствието си неповторимия концертмайстор. Няколко музикални течения и епохи се преплетоха в изкусна еклектика. Фламенко, японски, руски произведения, Паганини и други потпури. „Турандот” се пресъздаде в концертен израз още в увертюрата. Експресивната сонористика бе свързала всички. Васко Василев защити статута си на универсален музикант. Ефектни ноктюрно, китарни рифове, модулация. Опус от различни изкуства, етюди, аранжименти и жанрове. За мен това си бе един своеобразен футуристичен сонатно-симфоничен цикъл с доминиращото присъствие на най-красивия инструмент - цигулката. Всичко бе така изградено, че имаше плавни преходи – същевременно запазвайки се моментът на изненадата. Нямаше фрапиращи грешки. Дори когато счупи лъка си, пак го направи майсторски и професионално. Липсваха български произведения, но явно такава бе концепцията. „Егати залата” бе репликата, която взриви публиката и бе съществена еманация на възторга и удовлетворение на големия музикант. Успехът му не е случаен. Без да парадира с агресивна реклама. Той е изстрадан, заслужен. И подплатен с богата душевност, емоционалност и харизма. Най-достойните са най-скромни и земни. И не пропускат да подчертаят приноса на екипа си. Желая още много успехи на този велик българин, прославил ни и зад граница! Гордеем се с теб! Дерзай!