ЗНАМЕНИЕ

Често влизах във насрещното. Сто пъти оставах сам.

Изборите ми бяха грешните. Ала пак ще се отдам.

Нямам страх да пробвам. Вярвам във знамението.

Любовта ми е огромна.  Не е правило, а изключение.

Ти към мен ме върна. И разкри ми своята повеля.

Нежен пламък ме обгърна. Стопли моята постеля.

Празнините са запълнени. Изпълва ме меко дихание.

С тебe да сме привързани е най-желаното очарование.

ДЕЗЕРТЬОРИ ИЛИ НЕ?

Какво кара младите да напускат България? Един наболял въпрос в последните години, но все пак водещ своето начало от поне 26. Защо този въпрос бележи точно прехода ли? Защото демокрацията е понятие, което мнозино от нас разбраха и приложиха в доста радикален план. Всяко едно ново поколение трябва да се ползва с отговорност. Към един млад човек винаги съществуват очаквания да надгради предшествениците си. Има хора, които са утъпкали пътеките, ала техният пример е останал някъде там назад. И да, все още тлее, но от позицията на времето са ни нужни съвременни пътеводители. Според мен младото поколение априори сме символ на надеждата, на промяната, на приемствеността. Ние утвърждаваме създаденето и съзиждаме мостове и пътеки в настоящето и бъдещето. Спира ни единствено непроходимостта от всякакви изкуствено създадени препятствия, които понякога се уморяваме да прескачаме. Пламъкът е в нас, просто някой трябва да го разпали. Някой трябва да ни повярва, да ни поведе. Първата стъпка е всеки сам за себе си да открие стимула да се изправи и да продължи. Понякога дори напук, въпреки обстоятелствата и избирайки трънливи завои. Важното е колкото и маневри да правиш, колкото и да падаш и да попадаш в задънени улици, винаги да намираш изхода. И по възможност този изход да не е Терминал 1 или 2.

Само допреди няколко години оказвахме вербална гилотина на напускащите един по един пределите на България. Някой бил ли е на мястото на когото и да е от тях? Сега ги разбирам. И все пак - все още има нещо, което ме задържа тук и на моменти дори не знам кое е то. Всъщност знам, но то не се казва на глас. Така е с най-съкровените желания. Можеш да развалиш магията. Обаче, да сме наясно - никой от нас не живее в приказка. Всеки има своето основание да направи даден избор. Всеки има правото да пробва, да сгреши дори, да намери щастието на другаде. Това не е грях. Грях е да бездействаш и да упрекваш системата, че тя не прави нищо за теб. А ти какво правиш за нея? Ще кажеш: "Една лястовица пролет не прави". Фраза по-банална от предизборните такива на управленческите структури.

Младите разполагаме с явен потенциал. Но когато години наред преливаш от пусто в празно и нямаш ясна визия за бъднините си, тогава предпочиташ да не губиш ценни години в опити да пречупиш статуквото. Пробваш се, надигаш глава и някой отново те потапя - особено ако имаш афинитета да се бунтуваш и си способен. На мнозина тук това не се нрави, тъй като всеки пази със зъби и нокти своя пост. Това изцежда. На талантливия и енергичния човек му трябва среда, която да го моделира по начин, който оптимално да довежда до плодовете на труда му. В България, когато стигнеш до продуктивност и същината на материята, вече си изморен - от административни спънки, от крадене на идеи, от доносничене. Това последното е останало още от време на прехваления комунизъм. Непременно да си създадеш враг и да го натопиш пред "главния". Така си удобен на системата. Да, но има Личности с непримирим и непокорен дух, неподчиняващи се на вековните догми. И слава Богу!

Корупция, бюрокрация, безработица, плутокрация... Всичко това води до регресивни стойности на доверието в институциите и общочовешките и национални ценности на една нация. Трябва да се разсъждава глобално и на наднационално равнище, за да отбележим прогресивни резултати.

Иначе какво друго ни остава - борба с вятърни мелници. Аз съм убеден, че пределът на младия човек и търпимостта му са безконечни, но не и до такава степен, в която да се подиграе с труда и образованието си. Има много от нас, посветили живота в изграждането на качествено възпитание и квалификация. Преди години често ни внушаваха да учим, за да не работим като еди-какви си. Може би тогава все още подобни твърдения имаха резон, но на този етап една диплома не ти гарантира достойна реализация. Девалвацията на българското образованието удари дъното тази година, когато окончателно започнаха да приемат студенти и в най-престижните ВУЗ-ове на страната с 3-ки, за да запълнят бройките си. А отдавна трябва да се създаде план на всеки желаещ да се даде шанс да следва, но с уговорката да не се дипломира толкова лесно. Сякаш и на преподаватели им се услади да взимат подкупи и да късат нарочно можещите, а други да пускат по бързата процедура. Това довежда и до закъснения, неприсъствие, претупване на преподавания материал и насилие дори, главно в училищата. Липсата на самосезиране и контрол позволява и на подрастващите, и на предвождащите ги авторитети толкова да скъсяват дистанцията помежду си, че тя съвсем се размива и те си стават равнопоставени. Да, те трябва да са - в чисто човешки план, но реално е редно да се знае кой от кого трябва да се учи. Какво очаквате от поколение, което не изпитва страхопочитание към по-възрастните и успелите? Когато си бунтар и се бориш за по-добри условия, имаш основание да се противопоставяш. Но когато си един младеж, който сее омраза ей така по инерция, понеже е модерно явление... - какво говори това за теб? Че утре ще си изпълнителен на работното си място и ще отгледаш културно дете в спокойна среда?

В българските гени има много доброта, сила, интелектуален капацитет, родолюбие. Ние сме "бамбашка" от всички, както споделя Алеко Константинов - и за хубавото, и за недотам представителното в обществения ни живот. И са ни жизнено необходими адекватни водачи и opinion leaders. Хора, които умеят да съветват, убеждават и обединяват за значими процеси.

Освен прочутите ни навред по света музиканти, спортисти и актьори, сме горди и с други успели българи в чужбина, на чиито постижения обаче по незнайни причини не се дава толкова гласност. Например: портретистът Росен Райчев, инженер Божидар Янев, архитекти Анджела Данаджиева и Йорданка Георгиева. Не са за подценяване и: Яна Фишер (ръководител на софтуерен проект във водеща фирма); Анели Младенова (директор по превенция, качество и околна среда в компания във Франция); Светлана Драгнева (вицепрезидент на асоциацията на българите в Украйна); Симеон Гаспаров (журналист и писател в Америка); Борислав Петранов (драматург във Виена, Австрия); Кирил Шаров (лекар в Цюрих, Швейцария); Иван Карчев (продуцент във Виена); Петър Стамов (собственик на сайта eurochicago.com - най-голямата българска онлайн платформа в САЩ).

И още, и още... Всъщност всеки българин, дръзнал да напусне родината и успял по някакъв начин навън, е достоен за уважение. Без значение от приходите си и положението, с което се ползва. Всеки късмет е различен. И всеки труд в случая заслужава адмирации. Няма как да ги съпоставим и съизмерваме кой е по-по-най. Всеки се е сблъскал с културния шок, езиковата бариера, предубежденията към България и Балканите. Рязката смяна на обстановката влияе и на психиката, и на възприятията на един човек. Със сигурност никой не бяга от добро. И със сигурност и в чужбина, и тук има някой над теб или работиш за някого и си зависим от всякакви фактори, ала там поне важи правилото, че няма срамна работа. Докато тук с огледа на инфлацията и все така ниските заплати е срамно да работиш каквото и да е. Затова все повече българи предпочитат Германия, Англия, Испания, Франция...

Вече не бих определил напускащите като обикновени дезертьори. Не и когато те продължават да вливат оборот в българската икономика и да спомагат за БВП, подпомагайки бюджетите на семействата си, част от които харчат парите си в България. Не и щом продължават да са българи по самосъзнание. Нека сме благодарни на тези хора! Над 2 милиона българи са трудово заети в най-различни държави, всяка от които е безумно индивидуална. И ако не се впишеш в нейната характеристика, някак се размиваш в пространството и то те помита. Вярвам и знам, че тези хора са силни. И им коства много да запазят своя образ в чужда държава, която се старае всячески да притъпи националната им принадлежност. Трудно им е. Няма нищо по-сладко от това да успяваш там, където си роден и отраснал. Там, където тече твоя кръв. Там, където всичко ти напомня за нещо ТВОЕ. Този интимен свят обаче бе разрушен от либералния уж капитализъм. Видя се, че и социализмът не е онзи режим, който ще ни гарантира чиста глобализация. Само че сега не съм особено впечатлен от способите, с които демонстрираме глобализация. Тя понастоящем се изразява в гражданска дестабилизация. Умишлена или не - не се знае. Поне моето съзнание не може да ме приеме, че някой би могъл да има интерес от това.

Редица успели зад граници съграждани споделят, че са невъобразими по характера и броя си усложненията и ограниченията по гласуването извън границите на България. А те също имат политическа и гражданска позиция и желаят да я изразят. Така беше и на последните избори - за президент. Отново нарушения в България, а извън нея - ограничения. Drive to go... Все така ли ще си казваме?

По данни на Националния статистически институт през 2015 механичното движение на населението отчита, че близо 150 000 са се изселили от рамките на България. Не се знае категорично за 2016 как вървят темповете, но е видно, че демографската криза се задълбочава. Кризата се задълбочава и в менталното подсъзнание на чистокръвния българин, виждайки какви субсидии се отделят за бежанци и роми. Този двоен стандарт го кара да емигрира.

Източник: Евростат.

Макар че: "Брутният вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на 2016 г. се увеличава с 0.4% в ЕС-28 спрямо предходното тримесечие по сезонно изгладени данни. За същия период БВП в България нараства с 0.7%. В сравнение със същото тримесечие на предходната година сезонно изгладените данни показват нарастване на равнището на БВП в ЕС-28 с 1.9%, а в България - с 3.4%.". И какво от това, след като живородените български деца за 2015 са 65 950 - т.е. по-малко от броя на напускащите?

Мога да залея статията си с още много данни, но за момента не това е целта. Трябва да се замислим върху условията на труд и състоянието на здравеопазването, образованието и икономиката. Нужно е да се стабилизира социалната политика и жизнените показатели на всички видове равнище, за да може демографските признаци да се подобрят. Когато започнем да чуваме или по-скоро да УСЕЩАМЕ добрите прогнози и реално благотворното въздействие от тях върху стандарта ни на живот и труд, ще подсилим мотивите си да останем тук, където иначе имаме ресурсите да разкрием много повече перспективи за всички нас, отколкото до момента практически катализираме.

ЖИВОТЪТ...

Животът ни е екшън, трилър, комедия и романс.

Късометражен филм с неясен край и бърз каданс.

Животът ни са без режисура и сценарий епизоди.

Понякога сме марионетки, понякога сме кукловоди.

Животът ни са чудни мигове, минаващи на лента.

Смъртта и него дели ги единствено крехка тангента.

Животът ни е низ от фатални и щастливи финали.

Дублажи няма, а ролите всички до една сме окрали.

Животът ни - извор на правдиви копнежи, вълнения.

Нека живеем! Струват си житейските приключения.

БАРТЕР

Eто те и теб – субектът хикс. Пореден случаен в живота ми елемент.

Сърцето ти е свито в гипс. И идваш в най-неподходящия ми момент.

Привличах доста пришълци. Мисията им бе на жадни кръвопийци.

А аз съм от онези бойци, които ненавиждат тихите душевни убийци.

Събирах улики и ги разследвах. С доказателства веществени осъмвах.

Чуждите сенки нощем преследвах. Често на сомнамбул се преструвах.

Нямам време за проиграни шансове. Искам просто да ти се доверя.

Не боравя вече със залози и басове. Дай ми порив да се презаредя!

В постановки хич не ми се играе. Трябва ми живот с открити карти.

Пробваш ли се да ме опознаеш, само любов за любовта е бартерът.

ДИВЕРГЕНТ

Искаш ли да полетиш над хора, облаци и континенти?

Искаш да си от онези млади, дръзновени дивергенти?

Триумфите ти ще те понасят в райски кътчета земни.

В усмихнати превръщай всички хорски погледи вредни.        

Но успехът не идва, без преди това да си го изстрадал.

Трябва да си търсил, чакал, опитвал и неведнъж падал.

Не се отказвай – изпитанията гарант са за успеха утре.

Гледай право във целта напред и няма кой да те бутне.

А щом си финиширал, вече си победител, но и уморен.

Успехът кратък е, отдъхни и продължи напред устремен.

Бенефисът на ЗЛАТНИТЕ - заявка за дълголетна приемственост

За да си ценител на постиженията на ЗЛАТНИТЕ МОМИЧЕТА се изисква специфична култура. Не просто опорно-двигателна. Не просто да си познавач на изкуството. Да, на изкуството като цяло, тъй като тези момичета въплъщават в себе си всякакви проявления на изкуството в най-чистите му и еклектични разновидности. Необходимо е да си сензитивен естет и да си дадеш сметка колко години упорит труд е положен за крайния резултат. Крайният резултат винаги буди възхищение, но малцина се замислят какви лишения и жертви крие той. Снощи присъствах на гала вечер, на един гала спектакъл на българската хужодествена гимнастика. 14 000 души в Арена Армеец-София се срещнахме очи в очи с ансамбъла, който заслужава безспорните адмирации на всеки българин. 

Художествената гимнастика е не просто гимнастика и не само спорт. Тя съчетава в себе си аристократизъм, музикалност, техничност. Музиката съставя една голяма част от цялостното представление. Структурата на композицията придава и емоция. Представителите на това изкуство са носители и на вродени, и на придобите качества. Придобива се дисциплината, отношението към тренировките. Но ако не ти е вроден нюхът да си свързан чувствено с всички тези компоненти, няма как да ги изиграеш убедително и да накараш публиката да ти повярва. Да ти повярва, че си роден за това и че носиш духа на хужодествената гимнастика. Момичетата, които се занимават с това, са Дами. Те са олицетворение на пиетета към свободата, творческата непреходност и женствеността. Балет, гимнастика, танци, театрални етюди. Игри с бухалки, въжета, топки, ленти и обръчи. За фигуралната направа на всичко това трябва да си гъвкав, концентриран и максимално прецизен към детайла. 

Снощи всяко едно от момичетата, раздали се до безкрай в периода 2010-2016, имаше своя видеовизитка. Всички бяха презентирани по свойски начин. За всяка се каза по нещо различно, по нещо хубаво. Именно тези разностранни индивидуалности с явна сила в различни области от художествената гимнастика играха снощи като за последно и като едно цяло. Казвам като за последно с ясното съзнание, че те всеки път играят така. А дали е за последно... Те със сигурност ще продължават да отдават своя принос за България, а вече и за малките момичета, които ги наследяват. Затова в заглавието използвах думата "приемственост". Тя представлява един плавен преход и последователност между отделните поколения, които си предават щафетата, казано на спортсменски език. Представяйки се, отделните съзтезателки неколкократно споменаха колко трудно им е било в началото, как са били критикувани и подценявани. Вероятно и неведнъж са искали да се откажат и са се питали дали си струва. В крайна сметка професионалистите прикриват най-трудните мигове и ги оставят зад ефир и зад кулисите. Те демонстрираха, че за добрия играч няма отказване и компромис. И че истинският победител първо умее да губи. Никой успешен човек не е станал такъв от раз. Първо трябва да се сблъскаш с отхвърляне и спънки, за да може така да калиш с характера си. No pain - no gain, as we know. :) Казвам го като човек, който също се е занимавал със спорт - 7 г. народни танци, макар и не на такова високо и представително ниво като тяхното.

Един от сюблимните моменти снощи бе именно появата на Цвети Стоянова след тежкия за нея период. Цялата зала се изправи на крака, за да я аплодира за героизма. Изглеждаше много добре и развълнувана от срещата си с толкова хора, които се радвахме да я видим на крака и възстановена от травмата.

Различни инструменти и звуци, интересни превъплъщения и комбинации държаха настроение в публиката през цялото време. Михаела Маевска, Цветелина Найденова, Християна Тодорова, Ренета Камберова и Любомира Казанова, Катрин Велкова, Елена Тодорова доказаха отново, че заслужено имат 81 медала от грандиозни първенства и са носителки на бронзовия приз от олимпийските игри в Рио. Те получиха и златни медали в началото на мероприятието от един от меценатите на федерацията по художествена гимнастика. А председателят на федерацията - Илиана Раева, трогна всички присъстващи със своята искрена реч и сълзите си. Признание заслужава, разбира се, и треньорката на Златния отбор - Ина Ананиева, както и целият екип. Финалното изпълнение обедини настоящите Големи и новите, малки Големи.

Благодарим Ви за този спектакъл, Златни момичета! Припомнихте ни защо е важно да сме горди българи. Продължавайте да бъдете съпричастни към българското изкуство, спорт и култура! Времето винаги възнаграждава усилията. Нека традицията продължи и да сме свидетели на още по-фантастични успехи по света и у нас! Поклон! :)

ПОЛИТИЧЕСКА ЗИМА

Отново ухае на зима. Дали ще възцари възстановка на "Лукановата зима"? Мирише на сух студ, глад, неизвестност. Единствено надеждата умира последна. Клише, създадено, за да оправдаваме и най-нетърпимото положение. И все пак - човекът е устроен, за да се приспособява към нови условия на оцеляване и да калява себе си в изпитания от всякакъв характер. България избра своя нов президент. Едно ново лице, което застава с името си и с отговорността да бъде държавен глава. И колкото и да се тръби, че президентът притежава ограничени правомощия, все пак той е представителният образ на своята нация. И трябва да има нужната харизма, авторитет и тежест. И не само...

Зимата на 1990 и въобще първите години на прехода са белязани от нечовешка инфлация, масова апроприация и тотален безпорядък. Ние, децата на демокрацията, сме от малко по-друго тесто и знаем 2 и 200. Нямам особени съзнателни спомени от най-началните години на промяната. Само са ми разказвали, че в магазините съвсем умишлено не е имало нищо. Трудно е било снабдяването с продукти, стоки от бита и първа необходимост. Дълговете са възлизали на баснословната сума от порядъка на 10 милиарда долара. Безработните надхвърляли 350 000 и се случват рокади и безразборни съкращения на щатове и кадри. Впоследствие тази идеология доизвършват сините в лицето на Костов, който продаде предприятия на безценица в още по-смутни години на управление, когато и доларът се срина главоломно. Помня опашките за хляб. Настъпи анархията. Хората започнаха да си завиждат, да се сравняват, да се конкурират със зъби и нокти. Досега, когато вече се умориха от това. И си искат Нормалността. 

"За Бога, братя, не купувайте!". Макар икономисти да твърдят, че точно с увеличаване на покупателната способност се разширяват пазарите. Сега в калиталистическия строй вече имаме всякакви по рода си магазини с пълни рафтове... И какво от това, щом стандартът ни не е помръднал, а минималната ни работна заплата е вероятно най-ниската в целия ЕС?

Генерал Румен Радев спечели президентските избори със сравнително убедителна преднина. Реката, която постоянно сменя цвета си, този път отново е червена.  Не че деля по цвят. Твърди се, че Радев е много по-малко зависим от БСП, отколкото е Цачева от своята партия. Но все пак в политиката е необходима доза дипломатизъм, съглашение, че дори и конформизъм, и няма как да си абсолютно самостойна единица. Още повече, че, струва ми се, президентът понякога е просто арбитър. Да оставим това настрана. Важното за него е да въплъщава качествата на хуманен, всеотдаен, търпелив, гъвкав, общителен. За мен президентът следва да притежава фасон, опит и внушителна аура. По втория параграф се опитаха да го уязвят с контравъпроси по време на пресконференцията след избирането му. Без цел да го защитавам - не това е целта на занятието, този човек все пак притежава опит в сферата на Военновъздушните сили и необходимото академично образование. Квалификационните и професионални степени и умения, които е придобил, са изградили в него чувство на чест, дълг и дисциплина. Поне така се предполага. Че това за него не са просто теоретични терминологии, а жизнени принципи. Това е изписано и на лицето му. Личи, че говори стегнато, премерено и встрани от високопарното словоблудство. Да си овладян в емоциите и еквилибрирането си е предимство. Anyway. Изборът е направен. Някои празнуват успехи, други ближат рани.

В тази политическа зима е жизнено необходимо кликата да си даде навременна сметка за пропуснати и бъдещи ползи, преди да е приключила годината. Нали в края на годината правим ретроспекция. Въпросът е очертаваме ли експлицитни нови хоризонти. Следва да се приеме бюджетът за следващата година. Бизнесът до известна степен се чувства притиснат. Очакват се до 30-50 процента свиване на печалбите, за да се задвижат наново оборотите. За момента водещите партии отказват да съставят кабинет в рамките на този парламент, така че се очакват предсрочни парламентарни избори напролет. Фиксират се дати като 26 март, 2 и 9 април, като последната е най-малко вероятна, тъй като се застъпва с Цветница. За момента единственото сигурно е, че всички партии ще върнат мандата, което на практика означава едно... служебно правителство. Настоящият избран президент встъпва в длъжност на 22 януари. И от тогава ще има два месеца за подготовка на парламентарни избори. Сега на дневен ред е формирането на служебно правителство, което да закрепи сегашното статукво, да подготви бюджет и да разчисти терена за новите избори. Действително бе редно кабинетът на Борисов да подаде оставка. Това е принципна позиция. Но този човек постави на карта съдбата на цял един народ. От думите, с които си служи, става ясно, че егото му е в застрашителни размери и го кара да взима крайни решения, да реагира тънкообидно на критика. А признатите му с половин уста грешки невинаги са половин грях. Ако ГЕРБ бяха излъчили Томислав Дончев например за кандидат за президент, щяха да постигнат съвсем друг резултат. Сами се поставиха в изолационизъм. Вотът този път до голямо степен бе и наказателен. Феодално и с фалшива пропаганда в 21-ви век не се управлява ефективно. Изборът на Цецка бе фрапантен и необмислен. Все пак в случая се гласува за личност, а нейната е меко казано, объркваща и безпардонна. Тя не е визионерът, който ни трябва. Не може да те накара да повярваш в нея. Инак, никой не отрича постиженията ГЕРБови. Пътна инфраструктура, детски градини, спортни зали и площадки. Но някак започнахме отзад напред реденето на пъзела. Фиксирани са 5 милиарди лева неизползвани средства за икономиката. Страната ни има нужда от бистра лява политика не защото социалистите са си внушили, че идват на власт, понеже Патриотите, ДПС и Марешки са ги подкрепили. Нуждаем се от социална политика, за да подпомогнем образование и здравеопазване и засегнатите в тези два сегмента - възрастните, майките с деца и бъдещето - студентите. За съжаление това остава само на лист хартия като добро намерение в заучени платформи и кампании. Необходимо е да се стимулира раждаемостта, да се постигнат данъчни и административни облекчения за редовия българин и да се редуцират авантажите на върхушката. Където трябва да сме еднакви - пред закона, не сме. Където не трябва да сме еднакви - в данъчното оценяване и заплащане, сме. В много случаи най-бедните се задължават да плащат чужди данъци или по-високи от този, който печели повече. Лесно се прехвърля отговорност на по-слабия. Защо?

Политическата зима е на прага и чука на вратата. Ледени висулки като копия се спускат над нас и ще засегнат най-пряко и болезнено широката общественост. Ако тя не спре да бъде пасивен играч. Каква е доктрината, няма толкова значение, колкото дали държим да сме нещо по-различно от васали и пролетариат. Мека или тромава, зимата не трябва да предполага апатия, нито заспиване в миналото. Нямаме нужда от родоотстъпничество, "мозъчен ревматизъм", "паяжина", мрежи от партенки, духовно пиянство и "политически бурени" и маргинали. Както Ботев прокламира - спасението е в революцията. На този етап... в нея и само в нея!