Има личности и личности. Нечии истории те покоряват. Биографията на Тина Търнър е една от тези, които ме покосиха в хубавия смисъл на думата. Защо ми даде отскок. В последно време се чувствах като на дъното в някои аспекти и не ми се четяха книги. Съвсем спонтанно, отивайки до книжарница "Хермес", където работех преди, грабнах книгата на Тина. Не знаех нищо особено за нея - знаех само определени песни и че я харесвам като изпълнител и темперамент... Е - дойде време да се сблъскам с нейната история, която се оказа едно сюблимно вдъхновение за мен и моя сегашен свят и живот.
Обожавам парчета като "The Best", "We don't need another hero", "What's love got to do with it" и още няколко от по-известните през годините. Тина Търнър е огън жена, на която винаги съм се възхищавал, тъй като, освен че пее като змей, тя е вулкан от емоции. Твърде много са безличните, скованите изпълнители, чиито приеми минават вяло. Тина е друга Вселена. Характерна, нетипична, смела, в същото време царствено женствена, одухотворена и благородна. Нейната книга изповед ме инспирира неистово. Човек с безпощаден първи брак, преживял редица премеждия, които сякаш са я направили още по-земен човек.
На голямата сцена Тя е безкомпромисна, респектираща и магнетична. Безумно отдадена на музиката. Изненада ме приятно нейната връзка с будизма. Малко световни знаменитости оцеляха непокварени. Тази жена не е погубена от славата - тя дава урок как се носи тежестта на популярността.
И макар към днешна дата да не е действащ изпълнител, нейната почивка вече е повече от заслужена. Може да се каже, че Тина е минала през деветта кръга на ада в рамките на житейската си траектория. Винаги със страст, никога огъваща се пред изпитанията, изпълнена с благодарност.
За мен най-силните фрагменти в биографията са свързани с разказите за нейния първи мъж - Айк, както и с моментите, в които открива своите заболявания.
Безспорно Айк Търнър, починал през 2017 г., е белязал живота на Тина Търнър. Тя е трябвало да го срещне - това от онези съдбовни, неизбежни връзки. Смятам, че тя като жена в онзи период е била силно уязвима от присъствието на този мъж. Само че мъжът във връзката несъмнено се оказва тя.
Разхвърляното детство, липсата на обич от страната на нейната родна майка я кара по-късно да търси утеха във връзката си с този мъж, да компенсира своите по-ранни липси в грижи за него и общо четирите им деца - уви, обаче от него не получава отношението, което заслужава. Но именно това я изгражда като характер. За да може по-късно тя да е непоклатима.
Мнозина биха си казали, че е била мазохист и безгръбначен човек. Не. Тя многократно е давала шанс с надеждата този мъж да реабилитира образа си в нейните очи, а когато вече опитва да се измъкне, е доста късно - свързва ги музиката като обща дейност. Те творят, пътуват - така се наливат основите на "Тина Търнър", макар тя да не го разбира. Този път е бил необходимото зло.
Насилието, което претърпява върху себе си, се изразява в многобройни физически и психически посегателства. Освен това Тина страда от факта, че не е най-перфектната майка предвид работата си. В онзи период публиката и музиката я крепят.
В един момент все пак успява да избяга. Именно този обрат ме изпълва и мен с жизнени сили, четейки въпросните редове. Защо? Защото може би и аз трябва да избягам от нещо, а нямам смелост. Да, понякога не можеш - чувстваш се безпомощен и разчиташ на висша сила да пренареди картите, а ние имаме и свободна воля, да не забравяме.
Трябва да изживееш каквото има. То не идва случайно, а с предназначението да се обърнеш към себе си и да си кажеш: "Хей, та аз съм си най-важен за самия себе си, стига толкова!". Но как се бяга от човек, с когато те свързват контракти, ангажирани концерти и впоследствие - пропуснати ползи?
Тина успява да избяга. За мен тя е бегач на дълги разстояния. Именно от това бягство започва нейното ново, истинско начало. Животът ѝ не е лесен за понасяне. Най-вече заради здравословните проблеми, които я съпътстват в по-късни години. За звездата Тина се е писало много, всички знаем нейните постижения. Но аз не знаех, че тя е толкова силна и позитивна, преминавайки през инсулт, хипертония, бъбречна трансплатация и рак на червата. Дори и вертиго.
Историята на Тина ми даде друга гледна точка. Здравната система в Швейцария, където последно живее тя, е на високо ниво, така че е безумно да правим паралели с тази в България, но общото, както и спрямо навсякъде другаде по света е, че съществуват доста противоречия - ако страдаш от две заболявания и трябва да пиеш две лекарства с противоположни на организма действия, залагаш на карта живота си. Още повече и когато си самопредпишеш лечение, било то и хомеопатично. Тя разбира грешките си и ги признава.
Тя е тук, тя е жива... Изпитанията обаче не приключват. Въпреки фееричните мигове на сцената, тя погребва майка си, сестра си, единия си син - който се самоубива... Самата тя също се докосва до смъртта в един момент, когато животът ѝ минава на лента. Но оцелява. Явно за нейния дух има още земен път. Тя прекалено много обича живота. Следват прекрасен брак с нейния съпруг Ервина Бах, който е и неин донор при бъбречната трансплантация - впечатляваща история за взаимност. Впоследствие реализира и мюзикъл и филм.
И така до 2018 г. Може би ще ни изненада с още нещо. Но дори и да не го направи - тя се е оттеглила с достойнство. Тя никога няма да бъде от онези, порицаните, обруганите, самонаранилите се "преялите" със слава. На Тина Търнър се гледа със страхопочитание. Нейната история ме накара да се оттласна от моите съмнения, заблуди, слабости. Тази биография е пълна с живот. Не е преиграна.
Тина Търнър - живот без наркотици и подобни стимуланти, присъщи на тщеславието, без признаци на безпардонен егоцентризъм. Живот със смели мечти и една стремглава кариера. Тя е пример за това, че една жена може да се еманципира и като личност, и като изпълнител до неподозирани върхове и в по-зряла възраст. Нейният живот, както самата тя го описва по аналог на едноименната си песен - е "River deep, mountain high".
Завършвам с една фраза от текст на нейна песен "Раят е тук", както е преименувана и последната глава от биографията - The future is this moment, not some place out there. Раят наистина е тук и сега, всичко е в настоящия момент - добре е всички да го знаем. Благодарен съм, че и Тина Търнър - щастливият бегач на дълги разстояния, ми го припомни чрез редовете на своята устойчива биография.
