Ани Илков - "Похищението на България" (анализ)

„ПОХИЩЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ”

АНАЛИЗ

„Похищението на България” започва, продължава и завършва гръмко и ударно. Малко писатели, малко дейци на съвремието ни въобще си позволяват да разчупят слугинажа и да „захапят” остро и хищно престъпно моделираната българска действителност, която ни притиска в ъгъла. Ани Илков осъжда политическите авантажи, които осигуряват комфорта на една шепа хора, движещи се в бронирани коли. Той осмива така наречените по британски “fat cats”. Казано по нашенски – “мазни котараци”, мастодонти. Угоената, добре преялата власт и нейните свойски скудоумни ходове и прерогативи. Българската екзорсизтичност и всички останали феномени. Писателят експонира своято болезнена откровеност, за да набие в съзнанието ни акцентите. Памфлетите, които е съчинил, не са свободни съчинения, а са личен прочит на обществената проблематика. Наблегнато е на годините, в които на власт бяха Първанов, НДСВ. Обсъдена бива цялата политическа номенклатура. Детайлно описва образа на всеки един наш виден политик. Впечатление прави саркастичната нотка на повествователност. Проницателно разкрива козовете и неудачите на всеки един управник. 2002-2009 са спорни, противоречиви години. Има доста груби изказвания, но това е стилистиката на автора. Той жегва сърцето именно дори с някои определения като „боклук”. Все пак някой трябва да заяви, че „царят е гол”. Защото политическата пропаганда работи в услуга на самите държавници. Те са намерили своята удобна ниша в дадени медии, които да четкат тщеславието и парвенющината им, да замаскират компроматите им, да прикриват скандали. А скандали всякакви. Секс скандали, скандали с източвания на суми. Набляга се и на специфичния ораторски похват на политическите структури. Те боравят с определени клишета, насадени с времето, изказват се високопарно, за да заобиколят проблема, както заобикалят например Закона за обществените поръчки. Ани Илков дисидентски наказва с думите си уродливостта на нашето съвремие, раковите образувания в държавния организъм и синтетичната демагогия на взети от скамейката управленски ентусиасти, както и дежурните стари муцуни, които не пускат кокала. В цялата пустош на свежи заглавия в родната литература намерихме оазис в лицето на творбата на Ани Илков, която със сигурност има и своите недостатъци в лицето на някои не съвсем точни прогнози. Но все пак авторовата интепретация е истинна и неподкупна. Грубите изказвания не ме смущават. Всеки от нас си го позволява понякога. Важното е да не се търкалят безразборно сквернословия и да не се пишат трудове, плод на мисловните полюции на самозванци. Добре трябва да се познава системата, за да се критикува. Някои фразеологизми, жаргони, диалекти, натуралистични речи правят впечатление. Защото именно те са хвърлена ръкавица по самите обществени фигури. Патос, бунтарство, патриотизъм. Политическата алегоричност е авторовото оръжие. Властовите спекули са увредили държавния апарат до главоломни размери. Когато ми се събра да чета някои доклади на ЕК, както и Доклад на ЦРУ за България след 50 г. и Плана Ран-Ът се замислих, че може би този развой е бил планиран. Имало е случаи, в които за пред медиите политиците си играят на взаимни опозиционери, а реално задкулисно се подпомагат. Дейности като масонството ги прикриват в една друга светлина. А ние виждаме отбрани моменти от спектакъла. Ани Илков се е опитал на разобличи парада им и до голяма степен е успял. Заглавията на памфлетите са много силни и оригинални. „Алхимия на словото”, „Страх и студ”, „Безпътна”, „Възелът”, „Плитък гроб”. Заглавия, предполагащи заплетени жанрове, с много инрига и напрежение, с екшън елементи и вкус на престъпна героика. Има сентенции, препратки към Античността и древната история, както и общочовешки постулати и примери. Интересни са и чуждиците. Нищо не е спестено и нищо не е представено равнодушно по повод похищенията и поробената ни държава, която е на изкуствено дишане. Сканирана е и дейността на всички други важни организации, агенции и учреждения. Особено остър Ани Илков е към комунистите и Георги Първанов . С голям майсторлък характеризира и Симеон Саксобурготски. Всъщност всички партии са „под ножа” на неговия стигматизъм и буден почерк. Той говори за нашия Ад, тук и сега. И как да предотвратим механизмите на овчедушието и пораженчеството.

Едно от заглавията на поредния памфлет ми направи впечатление. „Всичко за продан”. Така беше формулирана темата на един от кандидатстуденските изпити по журналистиката, когато аз се явявах. И се замислих. Дали вече всичко не е разпродадено. Кое и по колко сме продали.

Последователност, аналогичност, правдивост и правдоподобност, приемственост, сатиричност, императивност. Очевидно Ани Илков е човек с богата обща и езикова култура, за да си позволи това успешно разглеждане на важни сегменти от политическата ни утопия. Разказите му са в абсолютен консонанс с реалността. И той е имал смелостта да застане на страната на редовия български гражданин и да прояви солидарност, а да укори и осмее силните на деня.