Връхлитаха ме узурпатори. Хищници от мен парчета късаха.
Изреждаха се коментатори. На кръст словесно ме разпъваха.
Сговаряха се и ме провокираха. Да падна духом се надяваха.
И клопки често ми организираха. Накрая в тях сами попадаха.
Разбийте бронята ми пак и пак – остава тя непробиваема.
Съдете ме отново за капак – с омразата си неспасяема.
И срещу мен да тичате в рояк, не сте със силата на армия.
В душите ви царува мрак, от вас оставам по-нормалният.
В засада дебнеха и атакуваха. Играеха си подло на апаши.
Като заразна болест върлуваха. И правеха се все на страшни.
Научиха ме да се отбранявам. Ще съм им вечно благодарен.
И от високо ще ги наблюдавам. За тях оставам недосегаем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар